1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1060
С., 11.11. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 426/ 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 157 от 14.01.2008 г. по гр.д.№ 5822/2006 г. на СРС, 47 състав, потвърдено с решение от 24.11.2010 г. по гр.д.№ 1605/2008 г. на Софийски градски съд, ІV-в въззивен състав, ответниците Е. Г. и Л. Г. са осъдени да предадат на ищците владението на ? ид. ч. от поземлен имот с площ около 400 кв.м., съставляващ част от имот със стар пл.№ 7 в кв.17 по плана на [населено място] баня, м. „Под с.” от 1943 г.
Ответниците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържат искане обжалването да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ищците оспорват жалбата и считат, че не са налице основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищците се легитимират като собственици на имот пл.№ 7, а ответниците на съседния имот пл.№ 8, като и двете страни са получили имотите си по реда на З. по З., ЗПИНМ и др. след отмяна на предишно отчуждаване. Установено е, че в една част двата имота се застъпват, като ищците са поддържали, че площ от 400 кв.м. от техния имот неоснователно за заема от ответниците, за което са предявили и иска по чл.108 ЗС. За да го уважи съдът е приел, че ищците са собственици по наследство и реституция на спорната част от имота, а ответниците я владеят без основание, тъй като конкретно тази част не им е била възстановена, а не са могли и да я придобият по давност. Не е възприето и направеното от ответниците възражение за нищожност, респ. за материална незаконосъобразност на заповедта за възстановяване на имота в полза на ищците като наследници на Ц. М., тъй като мероприятието, за което е отчужден имотът, е реализирано.
Във връзка с горните мотиви на въззивния съд касаторите поставят три материалноправни въпроса, които имат определящо значение за изхода на делото. Първият въпрос е за това правилно ли е възстановен имота на ищците, като касаторите считат, че реституцията е била недопустима, тъй като върху отчуждения имот е осъществено мероприятие- озеленяване и изграждане на трафопост. Това са последващи мероприятия, предвидени по плана след отчуждаване на имота, но касаторите поддържат, че според съдебната практика в такива случаи също не е следвало да се допуска възстановяване на имота, за което представят р.№ 2813/25.03.2002 г. по адм.д.№ 9164/ 2001 г. на ІV отд. на ВАС. По този въпрос се поддържа като основание за допускане на обжалването хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Вторият въпрос е за възможността искът по чл.108 ЗС да се уважи по отношение на улица, която обслужва имота на ответниците и се ползва от тях / което е видно от представената скица на имотите/, а третият въпрос е свързан с възражението на ответниците, че са придобили имота по давност като добросъвестни владелци. По тези въпроси допускането на касационно обжалване се иска поради значението им за точното прилагане на закона- чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед на данните по делото и изложението към жалбата следва да се приеме, че е налице основание за допускане на обжалването по въпроса следва ли да се счита, че е налице пречка за възстановяване по З. по З., ЗПИНМ и др., когато имотът е отчужден за едно мероприятие, а след това предвижданията по плана са изменени, предвидено е друго мероприятие и то е осъществено. Обжалването следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а не по т.2, както се поддържа от касаторите, тъй като съгласно т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС практиката на административните съдилища е изключена изрично от понятието „практика на съдилищата” по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Отговорът на другите два въпроса, поставени от касаторите, е обусловен от първия, поради което те не съставляват самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 24.11.2010 г., постановено по гр.д.№ 1605/2008 г. на Софийски градски съд, ІV-в въззивен състав.
Указва на Е. Г. и Л. Г. да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 34 лв. и да представят вносния документ в съда в едноседмичен срок от съобщението, като при неизпълнение жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва за насрочване след изпълнение на указанията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: