1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 805
гр. София, 21.09.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 537 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, изр. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. К. Д. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Й. Н. срещу определение № 108 от 09.05.2012г. по т. дело № 357/2012г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от А. К. Д. молба за отмяна на влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 34590/2009г. на Софийски районен съд, ГО, 52 състав.
В частната жалба се прави оплакване за неправилност на определението поради неговата незаконосъобразност. Частният жалбоподател релевира доводи за незаконосъобразност на извода за процесуална недопустимост на молбата за отмяна, тъй като заповедта за изпълнение на парично задължение е влязла в сила, поради което длъжникът не разполага с друго правно средство, освен извънинстанционното производство, за да установи факта, че не е бил уведомен за воденото срещу него заповедно производство. Моли определението на ВКС да бъде отменено и вместо това да бъде постановено ново, с което заповедта за изпълнение да бъде отменена.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната жалба и поддържа становище за правилност на определението на ВКС. Релевира доводи, че заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК не е сред актовете по чл. 303 и сл. ГПК, а в случаите на ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение на длъжника законът е предвидил друг специален процесуален ред на защита, различен от производството за отмяна по чл. 303 ГПК. Ответникът моли частната жалба да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, ВКС на РБ, ТК, състав на Първо отделение е приел, че молбата за отмяна е процесуално недопустима, тъй като влязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК не е съдебен акт, който да се ползва със сила на пресъдено нещо, докато извънинстанционното производство по чл. 303 и сл. ГПК има за предмет единствено необжалваеми и ползващи се с такава сила съдебни решения, даващи окончателно разрешение на въпрос за съществуването или несъществуването на спорното право по аргумент от чл. 422 вр. чл. 415 ГПК.
Определението е правилно. За да бъде допустима молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение, е необходимо същата да бъде подадена от легитимирана страна в срока по чл. 305 от ГПК, да е насочена срещу влязло в сила съдебно решение и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК не подлежи на отмяна посредством извънредните способи по чл. 303 и сл. ГПК. На отмяна подлежат само влезлите в сила съдебни актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Отмяната по чл. 303 ГПК е способ за извънинстанционен контрол само по отношение на влезли в сила решения, с които правният спор между страните е разрешен със сила на прeсъдено нещо. Атакуваната с подадената от А. К. Д. молба за отмяна заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на СРСняма такава характеристика и не може да бъде предмет на производството по чл. 303 и сл. ГПК. С него е уважено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Заповедта, постановена в заповедно производство, не представлява акт по смисъла на чл. 303 ГПК.
Отмяната е средство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното положение. Тя има за цел да обезпечи прилагането на принципа за дирене на обективната истина и по отношение на влезлите в сила решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК не разрешава възникнал правен спор, постановява се без изслушване на страните, без събиране на доказателства и без провеждане на устни състезания. При възникнал между страните спор относно паричното задължение чрез подаване на възражение в срока по чл. 414 ГПК следва да се развие исково производство, ако заявителят предяви иска в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, и едва влязлото в сила решение по иска с правно основание чл. 422 ГПК подлежи на отмяна по реда на чл. 303 ГПК. Съществуването на друг ред за защита на правото на длъжника изключва приложимостта на извънредния способ за отмяна на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че не разполага с друго правно средство, освен извънинстанционното производство, за да установи факта, че не е бил уведомен за воденото срещу него заповедно производство. Нередовността на връчването на заповедта за изпълнение, невъзможността на длъжника да узнае за връчването по независещи от него причини и обективната невъзможност за депозиране на възражение от длъжника по чл. 414 ГПК поради особени непредвидени обстоятелства, са основания за подаване на възражение по чл. 423 ГПК пред въззивния съд, но не и молба за отмяна пред ВКС. Възражението по чл. 423 ГПК е специфично средство за защита на длъжника и изключва подаването на молба за отмяна на заповедта за изпълнение по чл. 303 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав счита, че обжалваното определение на ВКС, ТК е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото разноски на частния жалбоподател не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са налице доказателства, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 108 от 09.05.2012г. по т. дело № 357/2012г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: