О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 807
гр. София, 01.12. 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и шестнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 3571/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е за проверка на допустимостта на касационното обжалване на решение от 25.05.2016 г. на СГС,ІІ- Г въззивен състав по гр.д. №2865/2016 г. по касационна жалба на [фирма] , [населено място].
С обжалваното решение е отменено първоинстанционното решение, постановено по гр.д. № 67338/2014 г. на СРС, 79 състав и вместо него е постановено ново, с което е признато за незаконно уволнението на С. Б. П. от [населено място] и е отменена Заповед № 06/405/0365/ЧР/07.10.2014 г., с която е прекратено трудовото му правоотношение на осн. чл. 328,ал.1,т.2 КТ поради съкращаване в щата. Същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „експерт бекофис” в [фирма] и дружеството е осъдено на осн. чл. 225,ал.1 КТ да заплати обезщетение в размер на 13 904,46 лв. , ведно със законната лихва, считано от 05.12.2014 г. Присъдени са разноски.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и е необосновано – касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Представя се изложение на основанията за допустимост на касационно обжалване по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по жалбата С. Б. П. от [населено място], чрез адв. В. М. е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Оспорва наличието на законовите предпоставки за допустимост на касационно обжалване, както и касационната жалба по същество. Моли въззивното решение да не се допуска до касационно разглеждане.Претендира направените в производството разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК.
За да признае извършеното уволнение за незаконно с последиците от това, въззивният съд е приел, че съкращаването в щата е реално, когато е премахната отделна длъжност от щатното разписание и когато включената в нея трудова функция е престанала да се изпълнява в предприятието на работодателя. Такова / съкращаване в щата/е налице и когато е премахната една длъжност и е създадена нова длъжност, но която съществено се различава по трудовата си функция от тази на съкратената длъжност.Водещо значение за фактическия състав на чл. 328,ал.1,т.2, пр.2 КТ е съответната длъжност с досегашното си съдържание реално да е престанала да съществува, а новата длъжност да е с различен предмет на трудова дейност и с различен по характер трудова функция. Посочено е, че в случая новото щатно разписание не предвижда щатни бройки за заеманата от ищеца длъжност „експерт бекофис”, но е създадена нова дирекция , в която са предвидени нови длъжности – „експерт координатор счетоводство”, „сътрудник счетоводство” и „есксперт координатор по финанси”, като за тези длъжности не са представени длъжностни характеристики. Посочено е също така, че още в исковата молба ищецът е оспорил , че новите длъжности не са различни, а сходни с тези на заеманата от него длъжност, по трудовите функции , които включват. С оглед на това според въззивният съд работодателят е бил длъжен при условията на пълно и главно доказване да установи какви са трудовите функции включени в новите длъжности и на тази база да се установи дали има реално съкращаване на щата. Характерът на включените в една длъжност трудови функции, според въззивният съд, се определя от длъжностната характеристика, а не от други критерии като кодът на длъжността по НКПД , наименованието й, изискванията за заемането й , размерът на трудовото възнаграждение и пр. Доколкото по делото не са представени длъжностни характеристики за новите длъжности въззивният съд е приел за недоказано , че новосъздадените длъжности се отличават с нови и съществени за тях трудови задължения в сравнение с тези предвидени за заеманата от ищеца длъжност, поради което реалното съкращаване в щата не е доказано. С оглед на това е приел, че извършеното уволнение на осн. чл. 328,ал.1,т.2 КТ е незаконно и го е отменил. Като последица се уважени и предявените искове по чл. 344,ал.1,т.2 и т.3 КТ във вр. чл. 225,ал.1 КТ.
С представеното изложение на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване е формулиран следния правен въпрос: Кои са критериите за преценка за сходство в длъжностите и следва ли да се извършва преценка за разликата в трудовите функции с оглед характера и спецификата на възложената работа; задължително ли е с оглед възможността за установяване на различие между присъщите трудови функции на длъжности по щатно разписание на работодателя, да са представени длъжностни характеристики за тях.
Според касатора въззивният съд е приел , че сравнение на трудовите функции на старата длъжност и новосъздадените такива е възможно единствено и само при съпоставка на трудовите функции според длъжностните характеристики . Счита , че с това същият се е произнесъл в противоречие със задължителна практика на ВКС / Р №498/13.01.2012 г. по гр.д. № 1561/2010 г., ІV г.о., Р №154/18.04.2011 г. по гр.д. №1279/2010 г.,3-то г.о., Р №34/16.02.2015 г. по гр.д. №5826/2014 г. ,ІV г.о. / според която „ за установяване на различие между присъщите трудови функции на длъжности по щатното разписание на работодателя не е задължително да се представени длъжности характеристики за тях. Такива може и да не са съставени , това …….. не се отразява на законността на уволнението ако щатът действително е съкратен. От естеството на възложената работа следва дали при едновременно закриване и създаване на длъжности е налице реално съкращаване на щата като естеството на работа може да се установява с всички доказателствени средства.”
Предвид изложените решаващи мотиви на обжалваното решение, въззивният съд не се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в цитираните решения по чл. 290 ГПК. Действително въззивният съд е посочил, че за установяване на реалното съкращаване в щата в конкретния случай работодателят е следвало да представи длъжностните характеристики на новосъздадените длъжности, с които да се установи различието във трудовите функции, включени в заеманата от ищеца длъжност и новите такива. Не е застъпвана обаче тезата, че това обстоятелство може да се установява само по този начин, както твърди касатора и от където се извежда противоречието с цитираната задължителна практика. Безспорно сравняването на длъжностните характеристики е средство за установяване на възложени трудови функции и съответно за установяване на тяхното сходството или различие.Това само по себе си не отрича възможността тези обстоятелства да се установяват и с други доказателствени средства.Факт е обаче , че в случая работодателят не е установил това различие с каквито и да било доказателствени средства като се е позовал единствено на различното наименование на новите длъжности.
Предвид изложеното, не е налице твърдяното от касатора противоречие със задължителната практика на ВКС, което би обосновало допълнителното основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, поради което касационното обжалване не следва да се допуска.
С оглед изхода на настоящото производство, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените от него разноски в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.05.2016 г. на СГС,ІІ Г въззивен състав по гр.д. №2865/2016 г. по касационна жалба на [фирма] , [населено място].
ОСЪЖДА „Н. ПЕТРОЛ” Е. , [населено място], да заплати на С. Б. П. от [населено място] направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: