2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 81
София , 26.01.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и дванадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕ НОВЕ.: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 1001 / 2011 г. по описа на първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.288 ГПК.
И. А. Т. чрез пълномощника си адв.В.И. е обжалвал въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 180 от 21.04.2011г. по гр.д.№ 168/2011г.
Ответницата Л. П. Б. е подала отговор, в който изразява становище, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна и заинтересована страна, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК при цена на иска по представеното с касационната жалба удостоверение за данъчна оценка на имота 44 448лв.
С обжалваното решение Пазарджишкият окръжен съд е отменил решението на Районен съд Пещера № 351 от 01.11.2010г. по гр. дело №731/2009 и е отхвърлил иска на И. А. Т. против Б. Г. Б. и Л. П. Б. с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ за установяване, че към момента на образуване на ТКЗС през 1958г. всички наследници на общия наследодател И. Б. , починал през 1934г. са собственици на земеделски имот- ливада с площ от 18.7 дка , находяща се в землището на [населено място] , местността” Реката” при съседи И. Г. , от две страни разсадник и Б. Т..
В. съд е приел, че общият наследодател е имал двама сина и четири дъщери като ищецът е син на дъщерята Е. Т., ответникът Б. Г. Б. е внук на общия наследодател от коляното на сина му Г., а Л. е съпруга на внука му Г. от коляното на другия му син Н.. Общият наследодател се е разпоредил със завещателно разпореждане като в пункт 9 е посочил, че останалите недвижими имоти – ниви и ливади ги е разделил през 1923г. пред свидетели и остават така разделени. Съдът е приел, че изискуемата форма за приживна делба съгласно чл.77 от действащия ЗН и чл.301 от З.. от 1890г. /отм./ не е спазена и разпореждането не е породило вещноправен ефект, но от този момент е сложено началото на придобивна давност . В тази връзка с оглед заявеното от ответниците оригинерно придобиване съдът е приел, че са събрани категорични доказателства за установяване владение от ответниците за себе си върху целия имот от този момент, което е било спокойно и несмущавано, явно и недвусмислено манифестирано и отблъскващо владението на останалите сънаследници в продължение на двадесет години, срок достатъчен за придобиване на имота по давност.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса действителна ли е приживната делба ако не е спазена предвидената форма – нотариален акт или завещание. К. се позовава на противоречие между изводите на съда в обжалваното решение и решения № 783 от 19.03.1965г. на ВКС, І г.о. решение 269/2004г. на ВКС, І г.о., решение 211/2001г. по гр.д.561/2000г. на ВКС, І т.о.
Всички цитирани решения са на отделни състави на ВКС, постановени при действието на отменения ГПК и не се обхващат от задължителната практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, на което основание се иска да бъде допуснато касационното обжалване, ето защо искането следва да се квалифицира по т.2 на чл.280 ГПК, обхващащо противоречивата практика на съдилищата, която не е задължителна. Това основание според разясненията в ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК т.3 е налице, когато има противоречиво разрешаване на един и същ правен въпрос в обжалваното въззивно решение и друго влязло решение , което няма задължителен характер. Следователно за да се допусне касационно обжалване е необходимо касаторът да формулира правен въпрос, който е от значение за решаването на делото и от друга страна да посочи и представи влезли в сила съдебни решения на други съдилища, в които същият принципен правен въпрос е разрешен различно. В разглеждания случай няма такова противоречие по поставения правен въпрос за действителността на приживна делба, която не е извършена в предвидената в закона форма , както и когато се окаже, че при откриване на наследството няма имоти за всички призовани към наследяване наследници , защото въззивният съд изрично е приел, че не е доказано твърдението на ответниците за извършена неформална делба, а е извършено разпореждане приживе с което е предадено владението и от този момент всеки от наследниците е започнал да владее за себе си. При липса на поставен правен въпрос, който е обусловил решаващите изводи на съда касационното обжалване не е налице общото основание на чл.280 ал.1 ГПК и касационното обжалване не може да се допусне съгласно разясненията в ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д ЕЛ И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 180 от 21.04.2011г. по гр.д.№ 168/2011г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: