5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 682
С., 10.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на втори декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОНКА ЙОНКОВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 303/2011 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] срещу решение № 419 от 22.07.2010 г. по т.д.№ 64/2010 г. на Софийски апелативен съд. С последното е оставено в сила решение от 05.06.2009 г. по т.д.№ 1172/2008 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от [фирма] срещу Министерство на финансите обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата 40 050 щ.д. и с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 17 543 щ.д., обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 12.11.1998 г. до 10.11.2003 г.
В касационната жалба са въведени доводи за недопустимост и неправилност на въззивното решение, съставляващи основания по чл.281, т. 2 и 3 ГПК за касирането му. Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск, а именно – вместо да съобрази поддържаното от ищеца основание на претенцията по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, съдът е разгледал иска на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Поддържа, че в обжалваното решение първоинстанционният съд едновременно е приел, че предявеният от него иск е за неоснователно обогатяване, но не се е произнесъл по него, а е подменил претенцията му като такава на купувач по договор за покупко-продажба, какъвто между него и Министерство на финансите не е сключен. Не било съобразено, че той не е страна по междуправителствената спогодба с А., а изпълнява поръчка на МФ да предплати доставяната вместо дълг стока директно на държавата в лицето на министерството, след което да я получи от митническите власти. Оспорва законосъобразността на извода, че МФ е имало основание да задържи същата стока, но на друго основание, извън спорното правоотношение и при липса на идентичност на страните по това правоотношение. Счита, че ответникът се е обогатил позитивно, тъй като е получил плащане предварително, и то на основание извъндоговорен източник, но това основание било отпаднало/ не е осъществено.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят обуславя допустимостта на касационно обжалване приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК, като според него процесуалноправният въпрос, от значение за допустимостта на въззивното решение е този за пределите на съдебното произнасяне досежно основанието на предявения иск, а с оглед на него и може ли съдът да се произнесе извън обстоятелствата в исковата молба, определящи основанието на иска. Поддържа, че въззивното решение е постановено в противоречие с изобилната съдебна практика по чл.55, ал.1, предл.трето ЗЗД, като се позовава на множество решения на различни по степен съдилища. Счита, че материалноправният въпрос, представляващ основната част на предмета на спора и обусловил изхода на спора е формулиран по следния начин: „Налице ли е неоснователно обогатяване при постъпване на плащания от правоимащия да получи дадена стока в полза на трето лице, разполагащо на друго основание с правото да получи предварително цената й при положение, че предплатената стока не е предадена на правоимащото лице, като по този начин третото лице получава едновременно и цената на стоката и самата стока”. По така поставения въпрос селективен критерий не е посочен, като касаторът е обосновал необходимостта от произнасяне с обстоятелството, че конкретната хипотеза на изпълнение на задължения по междуправителствен дълг е рядка и нетипична, което позволява да се приеме, че се поддържа приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация Министерство на финансите не е изразил становище по допустимостта на касационното обжалване.
Третото лице – помагач Агенция „Митници” оспорва касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Предмет на делото е предявен от касатора иск за връщане на заплатените на Министерството на финансите 40 050 щ.д. за внос/реекспорт на изделия от корк, доставен на пристанище В. в изпълнение на междуправителствен протокол от 20.10.1995 г. между Република България и А., явяваща се недължимо платена поради нереализирания от него експорт в резултат на одържавяването на стоката от Митница М. и предаването й на АДВ за продажба. Искът е съединен при условията на кумулативност и с иск по чл.86 ЗЗД за сумата17 543 щ.д.
В съобразителната част на обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният иск, черпещ основанието си в разпоредбата на чл.55, ал.1, предл.първо ЗЗД за да е основателен, ищецът следва да установи, че при получаване на претендираната сума е липсвало основание за плащането й, а ако първоначално е било налице, то да е отпаднало, но преди получаване на облагата. Обсъждайки събраните по делото доказателства във връзка с твърденията на настоящия касатор, въззивният съд е приел за установено, че между ищеца и Националната компания по корка, А. на 20.03.1995 г. е сключен договор за доставка на коркови продукти, съгласно чл.9 от който плащането на доставките е обвързано от алжирско-българската спогодба за намаляване на алжирския дълг чрез доставка на стоки в срок и се извършва в срок от 10 дни чрез неотменяем и потвърден акредитив през Б. пред Националната банка на А.. Доколкото с дължимата цена се редуцират финансовите задължения между двете страни, и с нея е бил намален размера на алжирския дълг спрямо българската държава, счетено е, че Министерство на финансите се е суброгирало в правата на продавача, респ. в правото да получи цената на стоката, което обстоятелство оборвало тезата на ищеца за несъществуването на основание за нейното задържане. Изложено е, че министерството не е било обвързано от задължението за реалното предаване на стоката в негово държане, а собствеността върху нея е преминала върху ищеца с натоварването й на парахода в отправния пункт/т.2.1 от договора, регламентираща приложението на клаузата FOB от ИНТИРКОМС/, от което е направен извод, че задължението за заплащане на митнически такси е възникнало в тежест на ищеца. Неизпълнението на това му задължение довело до одържавяването й на основание чл.23, ал.3 от ЗМ, но законосъобразността на наложената мярка е могла да бъде оспорена от ищеца единствено по административен ред, каквито процесуални действия в защита на интереса му не били предприети от него.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Доводът за недопустимост на въззивното решение е обоснован с произнасянето по непредявен иск – вместо на поддържаното основание по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, същият е разгледан на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Направената от съда правна квалификация на спорното право въз основа на сочените в исковата молба факти и обстоятелства е въпрос на възприемане на конкретната фактическа обстановка. При неправилна правна квалификация решението не е недопустимо, а незаконосъобразно, тъй като определянето на действителното правно основание е дейност на съда по приложението на закона, задължаваща го да квалифицира вярно предявения иск и да го разгледа на заявеното основание, очертано от ищеца с обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Освен това за да обоснове довода си за недопустимост, касаторът се позовава на решението на първоинстанционния съд, а не на сега обжалвания съдебен акт. Като е възприел идентична на дадената от първостепенния съд правна квалификация, въззивният съд е разгледал исковете на действително предявеното тяхно правно основание – извод, който произтича от съдържанието на исковата молба. В последната отсъстват каквито и да било твърдения, че договорът с Националната компания по корка в А., по силата на който исковата сума е преведена на Министерство на финансите, е нищожен, унищожен или развален, позволяващи подвеждане на главния осъдителен иск под нормата на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Одържавяването на стоката поради непогасени митнически задължения е факт, неотносим към възникването, респ.към отпадането на основанието, на което е извършен превода на исковата сума, което налага извода, че разглеждането на иска и произнасянето по съществото на спора съобразно действително предявеното от ищеца правно основание – чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, изключва релевираната от касатора вероятна недопустимост на въззивното решение.
Настоящият състав намира, че формулираният от касатора материалноправен въпрос не отговаря на основното изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не представлява основание за селектиране на касационната му жалба въпросът „Налице ли е неоснователно обогатяване при постъпване на плащания от правоимащия да получи дадена стока в полза на трето лице, разполагащо на друго основание с правото да получи предварително цената й при положение, че предплатената стока не е предадена на правоимащото лице, като по този начин третото лице получава едновременно и цената на стоката и самата стока”. Разрешаването на така изведения въпрос би означавало ВКС да се произнесе по съществото на конкретния правен спор в закритото заседание, в което той се произнася само по допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на закона за достъп на възивното решение до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 419 от 22.07.2010 г. по т.д.№ 64/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: