3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 810
С., 13,12,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на трети декември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 53/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма]-гр. П. против решение №443 от 05.10.2011г. по гр.д. №95/2011 г. на Пловдивски апелативен съд. Касаторът е подал и частна жалба против протоколно определение от 14.09.2011г.по същото дело, с което е оставено без уважение искането на [фирма]-гр. П. за отлагане на делото.
Ответникът по касация-Т. Н. Д. от [населено място] е на становище, че частната жалба е недопустима, а касационната- неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
По касационната жалба на [фирма]-гр. П.:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК,представено в резултат на проведено производство по чл.285 ГПК, касаторът е посочил, че счита, че решението „ подлежи на касационно обжалване, тъй като същото е постановено при нарушаване на съществени процесуални правила”. Страната подробно е развила оплакването си за това, че съдът е дал ход на делото по същество въпреки, че пълномощника е представил медицинско удостоверение.Посочил е, че бил лишен от право на участие в процеса и това, че е подал частна жалба срещу определението на съда за даване ход на делото. В заключение лаконично е отбелязано, че „ по този въпрос следва да се прецени като правилна практиката, обективирана в решение№421/05 г.на ВКС”.Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
За да е налице основание, свързано с хипотезата на т. 2 на чл.280, ал.1 ГПК /доколкото това основание може да бъде изведено от лаконичното посочване на решение на ВКС/, следва да бъде установено, че съдът с атакуваното решение при разрешаването му, се е отклонил от установената казуална практика на ВКС, респективно ВС или съдилищата и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по обективиращите такава практика съдебни актове. Страната – касатор не обосновава такъв довод, тъй като тя не е посочила правен въпрос а цитираното от нея решение на ВКС, петчленен състав не само е постановено по различен съдопроизводствен ред – чл.231, б.”е” ГПК / отм./, но и е неправилно интерпретирано от касатора, тъй като с него е прието, с оглед оставяне без уважение молбата за отмяна, че не е установена пречка за разглеждане на делото, тъй като обстоятелства за отлагането му са сочени само за пълномощника, но не и за касаторите т.е.липсва и противоречие с изводите на въззивния съд във връзка с даване ход на делото. Не са развити доводи относими към другите основания на чл.280, ал.1 ГПК, като оплакванията за допуснати от съда процесуални нарушения са без правно значение в производството по чл.288 ГПК, тъй като са неотносими към лимитивно изброените основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Следователно, с оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По частната жалба на [фирма]-гр. П.:
С обжалваното протоколно определение, състав на Пловдивски апелативен съд е оставил без уважение искането на адв. М. за отлагане на делото.
Определението е постановено по движение на производството, тъй като с него съдът е констатирал, че не са налице условия за отлагане разглеждането на делото. Обжалваният съдебен акт, поради това, че както бе посочено е по движение на делото не е включен в предметния обхват на определенията подлежащи на инстанционен контрол по чл.274 ГПК.На обжалване подлежи постановения съдебен акт, с оглед евентуални допуснати нарушения на съопроизводствените правила и то само съществени т.е. такива, които са се отразили на правилното решаване на делото. В случая е постановено решение по спора, което е било обжалвано. Следователно, подадената частна жалба, следва да бъде оставена без разглеждане.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №443 от 05.10.2011г. по гр.д. №95/2011 г. на Пловдивски апелативен съд
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на [фирма]-гр.П. против протоколно определение от 14.09.2011г.по гр.д. 95/11г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставено без уважение искането на [фирма]-гр. П. за отлагане на делото.
Определението, в частта му с която е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма]-гр. П. подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС, ТК в седмичен срок от съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: