О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 813
Гр.С., 29.11.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание през ноември през двехиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря , като разгледа докладваното от съдията Р. г.д.N.1694 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Б. М. срещу решение №.2604/13.12.17 по г.д.№.4898/16 на Софийски апелативен съд – с което е потвърдено решение №.6274/26.07.16 по г.д.№.8746/15 на СГС, ГО, 7с., за отхвърляне на предявените от касатора при условията на евентуалност искове с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД, респективно чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ответната страна МВР не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че през 2006г. /въз основа на заповед на министъра на вътрешните работи и сключен договор за наем/ касаторът и семейството му са били настанени във ведомствено жилище под наем, през 2007г. той е подал молба за закупуването му при условията на Наредбата за жилищния фонд на МВР, по образуваната въз основа на нея преписка не е издадена надлежно подписана от министъра заповед за определянето му за купувач. Съдът е проследил хронологично развитието на отношенията между страните: с протокол от 3.12.07 комисия, назначена със заповед на министъра, е дала становище по чл.10 от Наредбата, че може да бъде открита процедура за закупуване на апартамента; с оценителен протокол е фиксирана цена към 26.03.08 30419лв.; с предложение от 15.05.08 комисията по чл.5 ал.2 от Наредбата е предложила на министъра на основание чл.10 ал.2 да подпише заповед за определяне на купувачи за описаните в нея жилища – като в списъка фигурира и името на касатора за процесното жилище; с молба от 6.11.08 той е поискал от министъра да издаде заповед, въз основа на която за закупи жилището; на 27.11.08 /с писмо на Директора на Дирекция „К.“ към МВР/ е бил уведомен, че такава заповед до момента няма подписана; на 11.08.10 е получил покана от СДВР към МВР да сключи договор за наем на процесното жилище /тъй като е предоставено за управление на Директора на СДВР/ и се яви за подписването му в срок до 23.08.10; на 16.08.10 касаторът е превел 30419лв. по сметка на Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ с отбелязване, че представляват сума за закупуване на процесното жилище от фонда на МВР по съответния номер преписка. Със заповед от 22.11.11 на Директора на СДВР М. е освободен от служба поради придобиване на право на пенсия. Спрямо него е била проведена и процедура по изземване на имота от лице, което го държи без основание /със заповед от 30.07.14 на Областния управител, която е била обжалвана по административен ред/.
От правна страна е прието, че продажбата на жилища частна държавна собственост, включени във ведомствения жилищен фонд на МВР в периода от 1999г. до настоящия момент /в който попада и времето на възникване и развитие на спорното правоотношение/, се е уреждала от: Наредбата за управление, отдаване под наем и разпореждане с недвижими имоти-частна държавна собственост, включени във ведомствения жилищен фонд на МВР /9.04.99-31.07.07/, Наредбата за разпореждане с недвижими имоти частна държавна собственост, включени във ведомствения жилищен фонд на МВР /31.07.07-29.01.13/ и Наредба за реда за разпореждане с жилища, ателиета и гаражи, предоставени за управление на МВР /в сила от 29.01.13/. Всички те уреждат по сходен начин сложния фактически състав при продажба на ведомствени жилища, предоставени за управление на МВР: 1. подаване на заявление от лица, отговарящи на съответни условия /с прилагане на посочените в Наредбата документи към заявлението/; 2. разглеждане на молбите от съответна комисия и даване на становище за законосъобразност и целесъобразност /според уредбата в последната наредба/ за продажбата; 3. оценка на имотите; 4. издаване на заповед на министъра за продажба на имота с посочване на купувача, имота, цената и други дължими плащания, срок за плащане – едномесечен от връчване на заповедта; 5. плащане на посочената в заповедта цена в едномесечен срок; 6. подписване на договор за покупко-продажба.
Правото на купувача възниква в резултат на осъществяване на всички елементи от смесения фактически състав. Ако гражданскоправният не е реализиран, но са осъществени останалите административноправни елементи /дадено положително становище на съответната комисия и издадена заповед за продажба на жилището с посочване на купувач, описание на имота и продажна цена/, няма пречка за съдебно решение по чл.19 ал.3 ЗЗД, с което да се замести съгласието на продавача, като се обяви предварителния договор за окончателен – стига изявленията на страните да съдържат съществените елементи на окончателния договор и да изразяват поети обещания за сключването му. В случая липсва изискваната от закона заповед на министъра на вътрешните работи. Възражението на ищеца, че административноправният елемент е приключил с даването на становище на комисията по чл.5 ал.1 т.2 от Наредбата и при плащането на цената от ищеца, е намерен за неоснователен. Посочено е, че именно по силата на действащата към онзи момент Наредба продажбата на жилища се извършва на настанените в тях лица чрез издаване на заповед на министъра на вътрешните работи по чл.10 ал.2 от Наредбата /отм./- ролята на заповедта е да определи конкретното физическо лице – работник или служител – за купувач на жилището, и съществените условия на договора за продажба съобразно чл.75 П., като в нея се обективира и самото волеизявление на компетентия орган, способно да обвърже ведомството с обещанието за продажба. В конкретния случай ищецът не е определен със заповед за купувач. Освен, че не е подписвана заповед на министъра за определянето му за купувач /за което той е уведомен/, е налице и нова процедура за отдаване под наем на процесния имот, като той е отказал сключването му, а междувременно се е развило и административно производство по изваждането му от имота. При тези обстоятелства е заключено, че представените доказателства не обективират обещания и на двете страни за сключване на окончателен договор и не са налице всички елементи от правопораждащия смесен фактически състав – липсва издадена заповед на министъра за продажба на имота с посочване на купувача, имота, цената и другите дължими плащания, срока за плащане. Налице е незавършен фактически състав, който може да бъде приключен единствено от съответния административен орган- гражданският съд може само да замести волята на страните по чл.19 ал.3 ЗЗД по гражданскоправната сделка, но не и да волеизявлението на административния орган. Поради това и предявеният иск по чл.19 ал.3 ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли.
За неоснователен е намерен и акцесорният иск по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД. Прието е, че претендираната сума е преведена по сметка на Дирекция „Управление на собствеността и социални дейносит“ към МВР – което е юридическо лице по смисъла на ЗМВР и не е конституирано като страна по делото. При това положение МВР не е материалноправно легитимирано да отговаря по предявения иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД и по акцесорният такъв по чл.86 ЗЗД.
Съгласно чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за
всеки отделен случай.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и чл.280 ал.2 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС /реш.№.280/6.07.10 по г.д.№.396/09, II ГО – по въпроси №.1-№.6; ППВС 1/53, реш.№.415/25.01.12 по г.д.№.1332/10, I ГО, реш. №.217/9.06.11 по г.д.№.761/10, IV ГО – по въпроси №.7-№.9; реш.№.68/ 9.07.12 по г.д.№.999/11, III ГО – по въпрос №.10; реш.№.106/10.07.17 по г.д.№.3955/16, III ГО – по въпрос №.11/ по следните въпроси, като решението е и очевидно неправилно: 1.“При осъществяване на процедурата по закупуване на жилище, включено във ведомствения жилищен фонд на МВР по реда на глава втора Условия и ред за продажба и замяна на жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на МВР, раздел I Продажба на имоти от ведомствения жилищен фонд ня МВР /ДВ бр.62/31.07.07/, която е резултат на фактически състав, включващ административен и гражданскоправен елемент, властническият елемент и неравнопоставеност приключват ли в административната фаза с даване на становище по чл.10 ал.1 от назначената със заповед комисия по чл.5 ал.1 т.2 от Наредбата?“; 2.“Цената на имота определя ли се преди издаване на заповедта по реда на чл.71 от П. във вр. с чл.17 ал.2 от Наредбата?“; 3.“При наличие на: становище за законосъобразност на продажбата на Комисията по чл.10 ал.1 от Наредбата, определена цена на имота съгласно изискванията на чл.72 от П., във вр. с чл.17 ал.2 от Наредбата, съобщаване на купувача на оценителния протокол по реда на чл.17 ал.3 от Наредбата и приемането й, двете страни продавач и купувач встъпили ли са в гражданскоправни правоотношения, при които са равнопоставени?“; 4. „След изявлението на продавача, с което е определена цената, изчерпан ли е административния елемент на сделката?“; 5. „При наличие на индивидуализация на имота и при определената цена, между страните има ли съгласие за основните елементи и условия на сделката?“; 6. „Заповедта, която министърът на МВР следва да издаде за извършване на продажбата въз основа на становището на комисията /чл.10 ал.2 от Наредбата/, представлява ли индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол?“; 7. “Задължен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, като конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои дава вяра, на кои не, кои възприема и кои не?“; 8.“При условията на ограничения въззив, съдът дължи ли произнасяне за правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, както и служебно по валидността на решението изцяло и по допустимостта му в обжалваната част, а също и за спазването на императивни разпоредби на материалния закон?“; 9.“Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания пред първата инстанция доказателствен материал и по свое вътрешно убеждение и според разпореденото в закона да направи свои фактически и правни изводи, за да достигне до свое собствено решение, което да намери отражение и в мотивите на съдебния му акт?“; 10.“Относно доказателствената тежест във връзка с установяване на обстоятелството разполага ли ответника с оригиналния екземпляр на предложението и заповедта на министъра за определяне на ищеца за купувач, които представя като заверено копие с неподписан екземпляр от заповедта?“; 11. „Когато потвърждава първоинстанционното решение съгласно чл.272 ГПК, длъжен ли е въззивният съд да мотивира своето решение, като обсъди направените във въззивната жалба доводи и оплаквания, както и да изложи мотиви за тях и да изложи собствените си съображения защо възпирема изводите на първата инстанция? В този случай въззивният съд длъжен ли е да изготви собствени мотиви, с които обосновава изводите си по съществото на спора?“.
Първите пет въпроса касаят съдържанието на административния елемент от смесения фактически състав за продажба на жилища частна държавна собственост, включени във ведомствения фонд на МВР, респективно счита ли се същият за надлежно завършен, ако са налице предходните действия /вкл. становище за законосъобразност от съответната комисия и оценка на имота/, но не е издадена заповед на министъра за продажба с посочване на купувача, имота, цената и други дължими плащания, срока за плащане. Дори да се приеме, че всички въпроси съставляват годно общо основание по смисъла на т.1 ТР 1/09 ОСГТК на ВКС, не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. В цитираната от касатора задължителна практика /реш.№.280/6.07.10 по г.д.№.396/09, II ГО/ изрично е прието, че процедурата по закупуване съдържа гражданскоправни и административноправни елементи, като гражданскоправният елемент – договорното съглашение, се предхожда от административноправен – даване на становище по чл.29 ал.2 т.2 от Наредбата и издаване на заповед на ръководителя на ведомството, от чийто ведомствен фонд е жилището – в случая на Министъра на МВР – т.е. заповедта на министъра е изискуема част от административния елемент – необходимо условие за завършването му и за наслагване впоследствие върху него на гражданскоправния елемент. В. съд не се е отклонил от тази практика – напротив, изрично е посочил, че административноправният елемент включва както становище на комисията за законосъобразност, така и заповед на министъра с посочване на купувач, имот, цена – която, освен че определя конкретното физическо лице – работник или служител – за купувач на жилището, и съществените условия на договора за продажба съобразно чл.75 П., обективира и самото волеизявление на компетентия орган, способно да обвърже ведомството с обещанието за продажба. Предвид изложеното, не е налице твърдяното противоречие с практиката на ВКС.
Въпрос №.6 не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая въззивната инстанция не е обсъждала дали заповедта на министъра на МВР за продажба съставлява индивидуален административен акт, респективно не е излагала мотиви в тази връзка. Предвид изложеното този въпрос не е свързан с решаващата й воля и не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Отделно от изложеното, цитираното по повод въпроса решение /№.280/6.07.10г. – описано по-горе/ е неотносимо към него – и следователно не би могла да е налице хипотеза на противоречие със същото. Само за пълнота следва да се отбележи и, че съгласно трайно установената практика на Върховния административен съд, отказът на Министъра на МВР да издаде заповед, с която да разпореди извършване на покупка на ведомствено жилище, включено в жилищния фонд на МВР /в това число мълчаливия/, съставлява индивидуален административен акт, може да бъде обжалван по реда на АПК /реш.№.4/33.01.12 по адм.д.№.2527/11, III отд на ВАС, опр.№.2399/19.02.14 по а.д.№.13259/12, III отд. На ВАС и др./ /т.е. това е редът за защита при незаконосъобразен отказ/ и пропускът да бъде атакуван го стабилизира. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК.
Във връзка с въпроси №.7-№.9 съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, и да обсъди доказателствата доводите на страните, които имат значение за решението по делото; /реш.№.217/9.06.11 по г.д.№.761/10, IV ГО/; при условията на ограничен въззив, съдът се произнася за правилността на фактическите и правни констатации въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, както и служебно по валидността на решението изцяло и по допустимостта му в обжалваната част, както и за спазването на императивни разпоредби на материалния закон; въззивният съд е съд по съществото на спора и извършва самостоятелна преценка на събрания пред него и първата инстанция доказателствен материал, прави свои фактически и правни изводи, за да стигне до свое собствено решение. В. инстанция не е процедирала в отклонение от така установената практика. Съдът е извършил дължимата съгласно правомощията му проверка. Обсъдил е и релевантните за изхода на спора факти – в това число има ли заповед на министъра на МВР за продажба – доколкото е изложил обосновани и в съответствие с практиката на ВКС мотиви относно нейния характер на необходима част за завършване на фактическия състав на административния елемент, коментиран по-горе; посочил е ясно, че касаторът е бил изрично уведомен /вкл. от кого и как/, че до момента няма подписана заповед от министъра – и в самото платежно нареждане той не е посочил такава /а само номер на преписката/, като не се касае за хипотеза на противоречиви доказателства. Изявление, че такава заповед е била подписана – и следователно надлежно издадена, не се съдържа в нито един от документите по преписката и не следва от отразеното в тях – напротив, във всички /в това число докладни записки, писма и др., съставяни по различни поводи/ изрично се заявява, че продажбените преписки са изпратени, но са върнати в Д. без да са подписани от министъра проектите на заповедите за определяне на кандидат купувачите /докладна записка №.5785р-6940/15.04.15, с.80/, а впоследствие процедурата не е подновена /писмо изх.№.Д./ 17.07.13,с.109/, че преписките са върнати без оригинален екземпляр, който да съдържа санкция на министър или зам. министър /писмо изх.№.5785-2062/4.02.15, с.140/, че платената сума е преведена без основание, тъй като няма подписана заповед на министъра и може да бъде върната /писмо изх.№.ДО-42369/7.10.14, с.97; докл. записка от 15.09.10, с.100; писмо изх. №.ДО 35609/17.07.13, с.109/. От съдържанието на преписката не може да се направи извод, че не е в цялост, не са налице предпоставки за приложение на последиците на чл.161 ГПК, респективно административният елемент е останал незавършен, тъй като министърът на МВР не е подписал заповед за продажба.
Въпрос №.10 е конкретен, фактически, свързан с конкретните обстоятелства по делото. Отделно от изложеното, цитираната практика /реш.№.68/9.07.12 по г.д.№.999/11, III ГО/ е неотносима /в тълкувателната си част касае въпроса „следва ли, след като е установено по делото сключен между страните писмен трудов договор, копие от който не е връчено на работника, поради неизпълнение от страна на работодателя на задължение по чл.63 ал.1 КТ, неблагоприятните последици за това да са на работника”, като става въпрос за различни правоотношения и последици (отказът да се сключи договор за продажба съставлява индивидуален административен акт и подлежи на обжалване по реда на АПК)/.
Съгласно цитираната във връзка с въпрос №.11 задължителна практика, когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГП, въззивният съд изготвя собствени мотиви като прави свои мотивите на първата инстанция. В случая САС е възприел изложените от СГС мотиви относно наличието на правосубектност по отношение на Д“У.“ на МВР, без да изложи отделни такива във връзка с повдигнатите възражения относно факта, че дирекцията се намира в структурата на МВР и поради това последното е материалноправно легитимирано по иска. При тези обстоятелства във връзка с този въпрос е налице процедиране в отклонение от задължителната практика – и по исковете по чл.55 ал.1 пр.1 и чл.86 ЗЗД следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. По отношение на останалите искове не са налице както сочените основания на чл.280 ал.1 ГПК, така и това на чл.280 ал.2 ГПК. Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност.
На касатора трябва да се дадат указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 912,97лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.2604/13.12.17 по г.д.№.4898/16 на Софийски апелативен съд В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение №.6274/26.07.16 по г.д.№.8746/15 на СГС, ГО, 7с., за отхвърляне на предявения от Д. Б. М. иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.2604/13.12.17 по г.д.№.4898/16 на Софийски апелативен съд В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение №.6274/26.07.16 по г.д.№.8746/15 на СГС, ГО, 7с., за отхвърляне на предявените от Д. Б. М. при условията на евентуалност искове с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 912,97лв.
и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване, или, при неизпълнението им, за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: