5
Върховен касационен съд на Република България, ТК, ІІ т.о. дело № 2662/2015 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 814
гр.София,10.11.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша
докладваното от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело под № 2662/2015 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. К. и Т. Д. К. против Решение № 428 от 4 март 2015 год. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав, постановено по гр.дело № 4136/2014 год., с което е отменено решение на СГС от 26.06.2014 год. по гр.дело № 7502/2013 год. на І ГО, 13 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от В. и Т. Катранджиеви искове срещу ЗК [фирма], [населено място] с правно основание чл.226 КЗ за разликите над 70 000 лева до 96 000 лева, присъдени са допълнително по 26 000 лева на всеки от ищците, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им М. Т. К., настъпила в резултат на ПТП на 22 май 2010 год., ведно със законната лихва върху тези суми от 22.05.2010 год. до окончателното им плащане с припадащите се разноски. Въззивната инстанция е потвърдила решението в останалата обжалвана част, в която СГС е отхвърлил исковете за разликите до предявения размер 150 000 лева. Двата съдебни акта са постановени при участието на третото лице-помагач на ответното [фирма].
Касаторите обжалват въззивното решение в потвърдително-отхвърлителната му част за разликите над 96 000 лева до 120 000 лева поради прието наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, което не е установено по надлежния ред и за което се съдържат данни само в мотивите на присъдата по н.о.х.д.№ 544/2010 год. на Хасковския окръжен съд. В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му в обжалваната част и уважаване на исковете частично – до размер на 120 000 лева за всеки ищец.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос относно доказателственото значение на влязлата в сила присъда и констатациите на наказателния съд в мотивите и? за приноса на пострадалия за вредоносния резултат и необходимостта от доказването му в гражданския процес като условие за прилагане разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Ответникът по касация Застрахователна компания [фирма], София изразява становище в отговора на жалбата, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Настоящият съдебен състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид данните по делото и изложените от страните доводи съобразно правомощията си по чл.288 ГПК, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от заинтересовани легитимирани страни срещу подлежащ на контрол въззивен съдебен акт и съдържанието и? отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното въззивно решение, Софийският апелативен съд е приел, основавайки се на данни от предварителното производство, отразени в мотивите на присъдата по нохд № 544/2010 год. на ОС Хасково срещу водача на МПС И. Д. К., причинил процесното ПТП, че пострадалият се е поставил доброволно в положението на пътник в автомобил, управляван от водач след употреба на алкохол.
С представената по гражданското дело присъда третото лице-помагач И. Д. К. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.3, пр.1, предложение 1 и 2 б.Б, предложение 2 вр.ал.1, вр.чл.342, ал.1 НК, като деянието е извършено в пияно състояние. В съобразителната част на обжалваното решение на САС е прието за установено от мотивите на присъдата съпричиняване на вредоносния резултат 20% чрез поведението на пострадалия М. К., изразяващо се в доброволното му съгласие да пътува в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол преди потеглянето на МПС – обстоятелство, което е било известно на пострадалия и спътниците му, които са продължили да консумират алкохол и през време на пътуването. Изводите на въззивния съд за съзнателно излагане на риск и за съпричиняване на вредоносния резултат се основават единствено на данни от мотивите на присъдата. Същият е приел, че упоменатите в присъдата факти, свързани с поведението на пострадалия при ПТП, несъмнено са достатъчно, за да се приеме принос от негова страна за настъпване на вредоносния резултат 20%.
Значимият за изхода на спора правен въпрос, формулиран от касатора, свързан с възможността за формиране извод от гражданския съд за съпричиняване на настъпилите вреди от пострадалия, основан само на констатации, съдържащи се в мотивите на влязла в сила присъда, е разрешен от САС в отклонение от задължителната практика на ВКС, обективирана в множество съдебни актове по чл.290 ГПК, в които се приема, че във всички случаи на предявен иск срещу деликвента или срещу застрахователя /по чл.226 КЗ, отм./ съпричиняването подлежи на доказване в гражданския процес от страната, която го е въвела своевременно, целейки да намали отговорността си към увреденото лице. В последователно формирана практика по реда на чл.290 ГПК се приема, че приносът на пострадалия следва да бъде не само надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд, но и да бъде категорично доказан при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела /Решение № 92 от 24.07.2013 год. по т.дело № 540/2012 год. на ВКС, Решение № 54 от 22.05.2012 год. по т.дело № 316/2011 год. на Второ търговско отделение, Решение № 151 от 12.11.2012 год. по т.дело № 1140/2011 год. на Второ търговско отделение, Решение № 74 от 4 юни 2010 год. по т.дело № 679/2009 год. на Първо ТО, Решение № 55 от 30 май 2009 год. по т.дело № 728/2008 год. на Първо ТО, Решение № 43 от 15 март 2011 год. по т.дело № 414/2010 год. на Второ ТО, решение № 67 от 15 май 2014 год. по т.дело № 1873/2013 год. на Първо ТО, Решение № 256 от 21 април 2015 год. по т.дело № 3557/2013 год. на Първо ТО и др./. След постановяването на обжалвания въззивен съдебен акт е прието и ТР № 1 от 23.12.2015 год. по ТД № 1/2014 год. на ОСТК на ВКС, според което тежестта на доказване на съпричиняването на вредата, когато пострадалото лице пътува в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен, е върху позоваващата се страна, която следва да установи с допустимите от ГПК доказателствени средства предпоставките за намаляване на обезщетението – употребата на алкохол от водача над допустимия минимум преди потеглянето на автомобила, но и обективния факт на знание, респ. възможността на увредения да узнае при проявена дължима грижа поставящото го в риск обстоятелство – употреба на алкохол от водача /съобразителната част към т.7 на ТР/.
Налице е и наведеният допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което решението на САС следва да бъде допуснато до касационен контрол в обжалваната му част по поставения от касаторите процесуалноправен въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ ТО
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 428/4 март 2015 год. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, І състав, постановено по гр.дело № 4136/2014 год. В ЧАСТТА, в която е потвърдено отхвърлянето на исковете по чл.226, ал.1 КЗ с решение на СГС от 20 юни 2014 год. по гр.дело № 7502/2013 год. на І ГО, 13 състав, предявени от В. и Т. К. срещу ЗК [фирма] до размер на 24 000 лева за всяка претенция.
Делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ