5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 468
Гр.София, 01.06.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Алексиева
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2309 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 85/02.04.15г., постановено по т.д.№ 48/15г. от Варненския апелативен съд, с което е отменено решение № 1032/10.11.14г. по т.д.№ 828/14г. на Варненския окръжен съд и е прието за установено на основание чл.71 ТЗ в отношенията между касатора и К. Ж. К., [населено място], че съществува членствено правоотношение на К. Ж. К. като съдружник във [фирма] с дялово участие от 25 от общо 50 дяла, формиращи капитала от 5000 лв. на дружеството и делото е върнато на Варненския окръжен съд в частта по иска с правно основание чл.74 ТЗ за разглеждане по същество.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Ответницата К. Ж. К., [населено място] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че К. К. е вписана като съдружник с 25 дяла от капитала на [фирма], както и че по партидата на дружеството е вписан запор на дружествените й дялове в полза на М. Д. по изпълнително дело № 20147320400004 на ЧСИ В. Ц. с район на действие ОС [населено място], а с изявление по чл.517, ал.3, изр.1 ГПК взискателят е поискал прекратяване на участието на длъжника в дружеството. Решаващият състав е констатирал, че нито съдружникът К., нито взискателят, нито третото задължено лице ( [фирма]) имат постоянен адрес, съответно седалище в района на ЧСИ В. Ц., поради което не е съществувало законово основание изпълнителното производство да се образува пред съдебен изпълнител с район на действие Окръжен съд [населено място]. Изложени са съображения, че разпоредбите на чл.427, ал.2 ГПК и на чл.427, ал.3 ГПК за местната компетентност на съдебния изпълнител не намират приложение, последната от които е допълнително изключение от общото правило и се прилага само ако е налице допустимото от закона изключение по предходните два алинеи. Защита по реда на чл.435-438 ГПК за извършените незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител не е предвидена, но в отношенията между длъжника и третите задължени лица няма законова пречка длъжникът да се позове на тази незаконосъобразност, който факт е относим към предмета на спора по иска по чл.71 ТЗ във вр. с чл.517, ал.3 ГПК. Липсата на местна компетентност на съдебния изпълнител има за последица незаконосъобразност на връченото изявление на взискателя за прекратяване на участието на длъжника в дружеството и съответно ищцата по иска е съдружник в дружеството, поради което притежава легитимация да оспорва решенията на общото събрание на съдружниците по реда на чл.74 ТЗ.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът поставя въпросите: 1.Допустимо ли в исковия процес по чл.71 ТЗ, при прекратено членствено правоотношение в дружество с ограничена отговорност по реда на чл.517, ал.3 ГПК, да се оспорва начинът на уведомяване от съдебния изпълнител на дружеството, или оспорването на начина на уведомяване се осъществява само в рамките на изпълнителното дело по реда, предвиден за защита на длъжника в ГПК?; 2.Могат ли възраженията за липса на териториална компетентност на съдебния изпълнител при образуване на изпълнителното производство да бъдат разглеждани инцидентно в производство по иск по чл.71 ТЗ?; 3.Кога длъжникът може да направи възражение за териториална компетентност на съдебния изпълнител и нарушената териториална компетентност води ли до нищожност на предприетите по изпълнението действия по реда на чл.517, ал.3 ГПК?;4. Разпоредбата на чл.96, ал.1 ТЗ елемент ли е от фактическия състав на чл.517, ал.3 ГПК, по който ред е прекратено членството на ищцата в конкретния казус?; 5. Възможно ли е длъжникът по индивидуално принудително изпълнително производство да противопостави на трети за изпълнението лица евентуалната незаконосъобразност в действията относно местната компетентност на ЧСИ или изявлението на кредитора по реда на чл.517, ал.3 ГПК за прекратяване на членственото правоотношение на длъжника в О. не е действие на съдебния изпълнител, за което е приложимо изискването за местна компетентност?; 6. Относима ли е разпоредбата на чл.427, ал.1 ГПК за всички действия по принудително изпълнение или само за тези по ефективно налагане на изпълнителни мерки?; 7. Може ли за облекчение на взискателя да му се признае правото да сезира изпълнителен орган на друго, удобно за него място за действия извън ефективните изпълнителни способи /пр.изпращане на покана за доброволно изпълнение; налагане на възбрани и запори на имущество с обезпечителна цел/?.
Касаторът сочи: решение № 46/22.04.10г. по т.д.№ 500/09г. на ІІ т.о.; решение № 128/19.11.09г. по т.д.№ 269/09г. на І т.о.; решение № 26/09.02.07г. по т.д.№ 520/06г. на І т.о.; решение № 347/04.05.05г. по т.д.№ 631/04г. на ІІ т.о., определение № 119/16.02.12г. по ч.т.д.№ 524/11г. на І т.о.; определение № 4002/24.08.12г. по т.д.№ 3132/11г. на В. и определение № 816/30.05.11г. по т.д.№ 442/11г. на П..
Поставените първи, втори, трети и пети въпроси имат значение за разрешаване на спора по делото. Четвъртият въпрос не е относим, тъй като прекратяването на членството на съдружника не е на посоченото от касатора основание. Шестият и седмият въпроси касаят преценка на местната компетентност на съдебния изпълнител в разглежданата по спора хипотеза и биха имали значение след произнасяне по допустимостта на въведените в процеса по чл.71 ТЗ възражения от съдружника.
Значимите за спора въпроси могат да се обобщят до въпрос за допустимите възражения, представляващи оспорване на законосъобразността на извършени по реда на чл.517, ал.3 ГПК действия от съдебния изпълнител, включително и на позоваване на липса на местна компетентност на съдебния изпълнил, по иск на съдружника за защита на членствени права по чл.71 ТЗ.
В решение № 46/22.04.10г. по т.д.№ 500/09г. на ІІ т.о. ВКС е дал отговори на въпроси относно легитимацията на ищец по иск за отмяна на решения на общото събрание на съдружници в О. и за момента, в който настъпва прекратяване на участието при доброволно напускане на съдружника, а в решение № 128/19.11.09г. по т.д.№ 269/09г. на ВКС, І т.о. е коментирана легитимацията на ищеца по иска по чл.74 ТЗ, като е прието, че качеството на съдружник в дружеството следва да е било налице към момента на вземане на оспорваните с иска по чл.74 ТЗ решения на общото събрание. Съгласно решение № 26/09.02.07г. по т.д.№ 520/06г. на ВКС, І т.о. ( по ГПК /отм./), постановено по иск за прекратяване на членството на ограничено отговорен съдружник по чл.398б, ал.3 ГПК /отм./, предявен от взискателя, е прието,че членството на съдружника длъжник се прекратява с връчване на изявлението на взискателя на дружеството чрез съдебния изпълнител, като взето решение по чл.126 ТЗ за изключване на съдружника не може да прекрати вече прекратеното членствено правоотношение. В решение № 347/04.05.05г. по т.д.№ 631/04г. на ВКС, ІІ т.о. (по ГПК /отм./) по иск по чл.398б, ал.3 ГПК е прието, че в това производство не може да се прави преценка на действията на съдебния изпълнител, свързани с изпълнение върху дяла на ограничено отговорния съдружник, тъй като по този начин би се заобиколил предвиденият процесуален ред за обжалването им.
С определение № 119/16.02.12г. по ч.т.д.№ 524/11г. на ВКС, І т.о. (постановено по обжалване на цитираното определение № 816/30.05.11г. по т.д.№ 442/11г. на П.) по реда на чл.274, ал.3 ГПК е допуснато касационно обжалване на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за реда на защита на страната за установяване на процесуалните предпоставки по чл.517, ал.3 ГПК за упражняване на потестативното право на правоимащата страна по иска за прекратяване на търговското дружество, когато длъжникът – съдружник, респ. дружеството не са погасили вземането на взискателя по изпълнителното дело. Прието е, че защитата на дружеството с ограничена отговорност срещу отсъствието на процесуалните предпоставки на чл.517, ал.3 ГПК за предявяване на иска за прекратяване на търговското дружество е в исковото производство, а не по реда на обжалване на действията на съдебния изпълнител. По същество – заявлението на взискателя за прекратяване на участието на съдружника – длъжник не е връчено на адреса на регистрация на търговското дружество, с което е допуснато нарушение на чл.50, ал.3 ГПК. Нарушената процедура по връчването на изявлението за прекратяване на участието на съдружника препятства течението на срока по чл.517, ал.3 ГПК, поради което съдебният изпълнител не е имал основание да издаде постановление за овластяване на взискателя за предявяване на иска за прекратяване на дружеството. Производството по иска по чл.517, ал.3 ГПК е било прекратено.
В определение № 4002/24.08.12г. по т.д.№ 3132/11г. на В. е прието, че по иск по чл.74 ТЗ не би могла да бъде обсъждана незаконосъобразността на изпълнителните действия. Не се представени данни за влизане в сила на това определение.
Анализът на представените от касатора съдебни актове мотивира състава на ВКС да приеме, че на значимия за спора правен въпрос не е налице произнасяне от ВКС по реда на чл.290 ГПК, както и не е доказано основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По тези съображения касационното обжалване следва да се допусне съгласно чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за допустимите възражения, представляващи оспорване на законосъобразността на извършени по реда на чл.517, ал.3 ГПК действия от съдебния изпълнител, включително и на позоваване на липса на местна компетентност на съдебния изпълнител, по иск на съдружника за защита на членствени права по чл.71 ТЗ.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 40 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 85/02.04.15г., постановено по т.д.№ 48/15г. от Варненския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 40 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.