О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 816
[населено място] ,05,11,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на четвърти ноември , през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1999 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Н. Б. против решение № 28 / 07.01.2013 год. по гр.д.№ 2690 / 2012 год. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, осми състав , с което е потвърдено решение от 04.05.2012 год. по гр.д.№ 391 / 2006 год. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І – 13 състав , с което е отхвърлен предявеният от касатора против Г. фонд иск с правно основание чл. 88 ал.1 ЗЗ / отм./ . Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, с доводи за постановяването му в противоречие с материалния закон – чл.32 ЗАдв. и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл.101 ГПК / отм./, предпоставено от неправилното приложение на материалната правна норма . Обосновава основание за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по процесуалноправния въпрос : Съставлява ли официално заверен препис , по смисъла на чл.183 пр. първо ГПК , респ. чл.101 ГПК отм., във връзка с чл.32 от Закона за адвокатурата , завереният от пълномощника – адвокат на страната / ползваща се от документа / , препис от частен документ и ползва ли се същият с доказателствената стойност на оригинала ? .
Ответната страна – Г. фонд – оспорва доказването на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по така поставения правен въпрос , поради липса на противоречива задължителна съдебна практика ,а напротив – наличието на такава , задължителна за въззивна инстанция, като постановена по реда на чл. 290 ГПК, в съответствие , а не противно на която , е и постановеното въззивно решение .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване , настоящият състав съобрази следното :
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е съобразил решаващия факт за недоказана активна материалноправна легитимация на ищеца, предвид непредставен в оригинал препис от договора за цесия със собственика на увреденото МПС , въз основа на която цесия ищецът твърди, че носител на вземане към Г. фонд от обезщетение за имуществени вреди . Договорът за цесия е представен в копие, заверено от процесуалния представител на ищцата – адвокат , но оспорен с отговора на ответника вкл. относно автентичност на документа , досежно подписа на цедента , като предвид оспорването е изискан от съда оригинала . Такъв не е представен, като ищецът обосновава тезата, че заверката от адвокат, съгласно чл.32 ЗАдв. е достатъчна, за възприемане на преписа с доказателствената стойност на официално заверен такъв по смисъла на чл. 101 ГПК / отм./ . Този му извод въззивният съд не е споделил и предвид изключването на договора за цесия от доказателствата по делото от първоинстанционния съд , на основание чл.101 ГПК /отм./ , е приел за недоказана активната материалноправна легитимация на ищеца по иска с правно основание чл. 88 ал.1 ЗЗ / отм./ .
Видно от решаващите мотиви на въззивното решение, поставения от страната въпрос би бил релевантен и покриващ общата характеристика на правен въпрос, ако би включвал същественото за преценката на съда относно доказателствената стойност на частния диспозитивен документ обстоятелство , а именно – оспорване автентичността му от противната страна . Следователно , зададен във варианта на касатора , въпросът не покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , което е достатъчно основание за недопсукане на касационното обжалване . Дори, с оглед обстоятелствената част на изложението по чл. 280 ал.1 ГПК, въпросът да се конкретизира като зададен и при тази съществена предпоставка – оспорена автентичност на документа , касаторът не е обосновал хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК . Цитирал е задължителна съдебна практика по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК – реш. № 173 / 03.05.2012 год. по гр.д.№ 668 / 2011 год. на ІV г.о. на ВКС , постановено по реда на чл.290 ГПК – с която въззивното решение е в съответствие, а не в противоречие . В същото е прието, че завереният по реда на чл.32 от ЗАДв. от адвоката – пълномощник на страната / представяща и ползваща се от документа / препис от частен документ / в конкретния случай – предварителен договор / не може да замести оригинала и да предотврати изключването му по реда на чл. 183 пр. второ ГПК / идентичен на текста на чл. 101 пр. второ ГПК отм./ , освен когато между страните липсва спор относно съществуването на оригинала . В този смисъл е съобразено оспорване автентичността на документа , т.е. наличието на действително материализирана от посочения като автор на документа воля, относно което обстоятелство процесуалният представител на страната / освен в качество на пряк свидетел , в който случай на преценка подлежи допустимостта на друго доказателствено средство – свидетелските му показания, предвид ограниченията на чл. 164 ГПК , респ. чл.133 ГПК отм./ не би могъл да е в известност . Заверката от пълномощника – адвокат е в потвърждение на пряко установимия от него / „ в кръга на работата му по повод защитата на правата и интересите на клиента „ / факт за наличието на документ , с идентично на представения и оспорен документ съдържание и реквизити и оригинално поставени под същия подписи, но не и по отношение факта на действителното им полагане от посочените в документа автори . В този смисъл, настоящият състав споделя даденото в цитирания касационен акт разрешение на поставения правен въпрос . Не е налице противоречива съдебна практика по тълкуването на чл.32 ЗАдв. вр. с чл. 183 ГПК , респ. чл.101 ГПК / отм./ , нито обоснована нужда от преодоляване на цитираната съдебна практика , като неправилна, поради изменение на законодателството или развитие на обществените отношения , с цел точното прилагане на закона и за развитието на правото , като кумулативно изискуеми предпоставки за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .
Водим от горното , Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 28 / 07.01.2013 год. по гр.д.№ 2690 / 2012 год. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, осми състав.
ОСЪЖДА В. Н. Б. , на основание чл.78 ал.3 вр. с ал. 8 вр. с чл.81 ГПК, да заплати на Г. фонд разноски по дължимо възнаграждение за защита от юрисконсулт , в размер на 710 / седемстотин и десет / лева , съгласно чл. 7 ал.2 т.1 на Наредба № 1 / 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :