3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17
С., 08,01,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на седми януари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева
ч.т. дело №776/12 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на С. Д. К. от [населено място] против определение №1404 от 11.09.2012г. по ч.т.д. №1092/2012г. на Пловдивски апелативен съд .
Ответникът по частната жалба- А. К. Т. от [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. По същество са изложени съображения за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С приложеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поставил въпросите – „ В случай на продължаване на срок по реда на чл.63 от ГПК, от кой момент започва да тече новия срок…. и 2/ В случаите на продължение на срок по чл.63 от ГПК, новият срок започва ли да тече от изтичането на първоначалния, ако определението за продължаване е постановено след изтичане на този първоначален срок…” Страната е изложила своето разбиране за отговорите им. Лаконично е посочено, че били налице основанията по чл.280, ал.1, т3 ГПК,като е възпроизведен текста на това основание. Този довод е мотивиран накратко с твърдението, че по тези въпроси не съществувала съдебна практика, нито изрична правна уредба. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Формулираните от него въпроси, дори и да се приемат за релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, макар и да са поставени в контекста на становището на страната, а не във връзка с приетото от въззивния съд, съставляват очертаване само на общото основание за допускане на касационно обжалване, което е част от фактическия му състав, тъй като релевантния въпрос следва да бъде разрешен в една от изчерпателно изброените хипотези на чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посочено и възпроизведено като текст от касатора, предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК на ВКС на РБ № 1/2009г. С оглед тези предпоставки, страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на основанието, нито поставянето на въпроси, нито становището на страната по тях. Не съставлява такъв довод и лаконичното посочване, че по тези въпроси липсвала съдебна практика, тъй като и в обжалваното определение, въззивният съд се е позовал на задължителна такава, като е посочил няколко определения на ВКС, постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК, третиращи именно тези въпроси.Следователно, фактически необоснования довод не може да обоснове наличие на основанието, спрямо което други съображения не са изложени.
От изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1404 от 11.09.2012г. по ч.т.д. №1092/2012г. на Пловдивски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:`