О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 819
София, 14.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 06.12. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 335 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от М. Х., Д. Г. и Г. С., чрез адвокат А. Г. , с вх.№2202/29.02.2012 г. на Софийския апелативен съд, срещу решение №22 от 11.01.2012 г. по гр.д.№3098/2011 г. на Софийския апелативен съд, ГО,8 състав в отхвърлителната част, а именно в частта, с която са отхвърлени предявените от ищците срещу ЗК [фирма] искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за ищцата М. Х. за сумата над 42 000 лв., за Д. Г. и Г. С. за по сумите над 35 000 лв., до пълния предявен размер от по 100 000 лв. на всеки един от субективно съединените искове, с предмет застрахователно обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди, в резултат на настъпило на 29.09.2008 г. ПТП, виновно причинено от третото лице помагач, водач на товарен автомобил М., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, както и в частта, с която не са присъдени разноски в полза на ищците, както и са присъдени такива в полза на ответника. При определяне размера на дължимото обезщетение Софийският апелативен съд е възприел изводите на градския съд, че наследодателят на ищците, поради тежката степен на алкохолно опиване-2.62 промила в кръвта и 4.47-промила в урината, е допринесъл за настъпване на вредоносния резултата в съотношение на 30%, но е намалил общия размер на дължимото обезщетение. Касаторите подържат, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон- чл.51, ал.2 и чл.52 ЗЗД, както и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила-направените правни изводи за поведението на пострадалия почиват на предположения, а не на събрания по делото доказателствен материал. Не е доказана причинната връзка между действията на пострадалия и настъпили вредоносен резултат. Формулират чрез защитата си следния правен въпрос:”Необходимо ли е при в хипотези на принос да се изследва във всички случаи пряката причинна връзка между поведението на пострадалото лице и настъпването на вредоносния резултат, и може ли изводът за принос да се основава на предполагаеми действия на пострадалия, съответно на предполагаема връзка или поведението и пряката връзка следва да са несъмнено доказани”. Спрямо така формулирания въпрос подържат допълнителното основание по чл.280, ал.1 ,т.1 ГПК. Формулират и друг правен въпрос за съобразяването на съда със застъпеното в практиката на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД разбиране за справедливост, като критерии, по който следва да бъде определено достатъчно по размер обезщетение за възмездяване на причинените неимуществени вреди.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба ЗК [фирма] оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на касационната жалба.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол. Поставеният общ правен въпрос за нуждата от доказване на причинната връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вдредоносен резултат не е обусловил конкретните правни изводи на съда, поради което и не може да представлява общото основание за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. Съдът е мотивирал изводите си за приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД не с предположения, а с обективното състояние на пострадалия, характеризиращо се с високата степен на алкохолно опиване на пострадалия, която се отразява на възможностите за възприемане на конкретната пътна обстановка. Това състояние на пострадалия е доказано от изслушаната медицинска експертиза, която не се оспорва. Не е оспорен и механизмът на настъпилото ПТП, който сам по себе си доказва, че пострадалият не е отчел конкретната пътна обстановка. Той е предприел пресичане на път с двупосочно движение, без да се съобрази с разстоянието до приближаващите се пътни превозни средства по смисъла на чл.113 ал.2 във вр. с ал.1,т.1 ЗДвП, поради което в лявото платно е бил заобиколен от насрещно движещ се автомобил, а в дясното – е настъпило процесното ПТП.
Не е налице и подържаният допълнителен критерии за достъп до касация- чл.280, ал.1, т.1 ГПК, защото в представените решения на ВКС е застъпено становището за обективното съпричиняване от пострадалия, т.е. когато е налице причинна връзка между действията или бездействията му и настъпилия вредоносен резултат. В случая намалената възможност на пострадалия за правилна преценка на разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства, както и загубата му на правилна ориентация, дължащи се на високата степен на алкохолно опиване, представлява именно обективно съпричиняване по смисъла на т.7 от ППл17-63.
Втория въпрос за правилния критерии за приложение на принципа на справедливостта при обезщетяване на претърпените неимуществени вреди също не представлява общото основание за достъп до касация. Предоставената от законодателя в чл.52 ЗЗД възможност съдът да определя размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди по справедливост произтича от факта, че за определянето им не може да има обективен критерии, за разлика от претърпените имуществени вреди. Въпросът е от значение за решаване на делото, но доколкото законът задължава съда да определи обезщетението по справедливост, което е и сторено в случая, решението е резултат на конкретна съдебна преценка, съобразно установените по делото конкретни факти и обстоятелства, поради което не може да представлява основание за достъп до касация. Причинените неимуществени вреди на могат да бъдат поправяни, а могат само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази заместваща облага във всеки отделен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което причинените неимуществени вреди следва да се определят по тяхната действителна стойност към момента на увреждането.
Поставеният правен въпрос за приложението на чл.78, ал.8 във вр. с ал.1 ГПК при присъдено юрисконсултско възнаграждение въобще не е относим към спора, защото представителната власт на юрисконсулта произтича от трудовоправните му правоотношения.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №22 от 11.01.2012 г. по гр.д.№3098/2011 г. на Софийския апелативен съд, ГО,8 състав в частта, с която са отхвърлени предявените на основание чл.226, ал.1 КЗ срещу ЗК [фирма] от ищцата М. Х. Х. за сумата над 42 000 лв. до 70000 лв.; от ищците Д. С. Г. и Г. С. С. за по сумата над 35 000 лв. до 70 000 лв., както и в частта с която е потвърдено решение от 19.04.2011 г. по гр.д.№1829/2010 г. на Софийския градски съд, І-6 състав в отхвърлителната му част.
В останалата осъдителна част решение №22 от 11.01.2012 г. по гр.д.№3098/2011 г. на Софийския апелативен съд, ГО,8 състав е влязло в сила като необжалвано.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: