3
определение по гр.д.№ 695 от 2012 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 819
София,16.10. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 695 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Л. срещу решение № 1021 от 22.05.2012 г. по в.гр.д.№ 1521 от 2011 г. на Варненския окръжен съд в частта му, с която е отменено частично решение № 2304 от 25.05.2011 г. по гр.д.№ 4748 от 2008 г. на Варненския районен съд и вместо него е постановено решение за осъждане на В. Л. да преустанови неоснователните действия, с които възпрепятства Р. А. Г. да упражнява правото си на собственост върху прилежащото към жилището му на втория етаж в [населено място], [улица] избено помещение № 1 с площ от 12 кв.м., разположено на приземния етаж на сградата, като премахне металната врата към покрития общ вход към избите и осигури достъп на Р. Г. до избено помещение № 1, така както е посочено на Приложение /скица/ № 1 към експертното заключение на в.л. арх.Б. К., находящо се на лист 61 от делото на окръжния съд, представляващо неразделна част от решението.
В касационната жалба се твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване е посочен чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Твърди се, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по следните въпроси: 1. При установяването на правото на собственост на ищеца по иск с правно основание чл.109 от ЗС следва ли съдът да изследва представените като доказателства нотариални актове за собственост, за да стигне до извод, че ищецът и неговият праводател са могли да станат собственици на процесната изба, 2. Може ли със свидетелски показания и техническа експертиза да се установява собственост на избено помещение, за което при извършването на сделките в нотариалните актове не са посочени граници и съседи и не може да се конкретизира неговото ситуиране в сградата или извън нея, 3. Допустима ли е искова молба при нарушаване собствеността без отнемане на владение, когато ответникът не е променил съществуващото фактическо положение за ползване на вещта.
В писмен отговор от 02.08.2012 г. ответникът по касационната жалба Р. А. Г. оспорва същата. Претендира за разноски.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д. № 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС, произнасянето на ВКС е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, когато по конкретния спор няма приложима правна норма, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата правна норма е неясна, поради което се налага нейното тълкуване от ВКС, или когато поради промяна в законодателството или в обществените условия се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на дадена правна норма.
В конкретният случай по поставените от касаторката правни въпроси няма неяснота в правната уредба- ясни са законовите норми с какви доказателствени средства се доказва право на собственост върху недвижим имот, какви са процесуалните задължения на съда по преценка на доказателствата при спор за собственост, кои са процесуалните предпоставки за допустимост на иск с правно основание чл.109 от ЗС и кои са предпоставките за основателност на такъв иск. Наред с това, по всички тези правни въпроси има трайна и последователна съдебна практика, от постановяването на която не са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, които да налагат промяна на тази практика. Обжалваното решение е постановено в съответствие с тази практика. В него съдът е обсъдил всички представени по делото доказателства за собственост /завещание и нотариални актове/ и въз основа на тяхното съдържание е приел, че ищецът е собственик на избено помещение № 1, взел е предвид свидетелските показания и заключенията на експертизата не като доказателства за собственост, а като доказателства за точното местоположение към настоящия момент на притежаваната от наследодателката на ищеца В. Г. Г. изба, представляваща прилежаща част към жилище на втория етаж от сградата, находяща се в [населено място], [улица] е приел, че поставянето на метална врата към общия вход към избите пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху собствената му изба, поради което е уважил иска с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на ответницата да премахне тази метална врата.
Поради гореизложеното касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.
Въпреки изхода на спора и искането на ответника, на същия не следва да се присъждат разноски за адвокатска защита пред ВКС, тъй като доказателства за направени такива разноски не са представени по делото.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1021 от 22.05.2012 г. по в.гр.д.№ 1521 от 2011 г. на Варненския окръжен съд в обжалваната му част, касаеща уважаване на иск с правно основание чл.109 от ЗС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.