О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 82
София, 29.01.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1167/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от А. на МВР /А./, [населено място], представлявана от проф. д-р Й. П., приподписана от главен юрисконсулт Б. П. против въззивно решение на Окръжен съд-Русе № 388/20.06.2012 г., постановено по гр. д. № 576/2012 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение на Русенски районен съд, ХІ-ти гр. с-в № 522/20.03.2012 г., постановено по гр. д. № 9200/2011 г., с което е отхвърлен предявения от Академия на МВР, [населено място] против В. Ю. К. ЕГН [ЕГН] иск за сумата 14 790.26 лв., съставляваща разходи за издръжка, обучение и униформено облекло за периода на обучение в Академия на МВР, ведно със законна лихва, считано от 31.10.2011 г. до окончателното изплащане и 2000 лв. разноски по делото.
Касаторът счита, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Неправилен е според касатора изводът на съда, че А. не е страна по процесното правоотношение и че МВР е носител на правото да търси възстановяване на разноските за обучение на ответника, при положение, че последният е приет и зачислен за курсант в А. през 2004 г. при действие на чл. 146, ал. 1 ЗМВР /отм./ по силата на сключен именно с А. договор. Моли решението да се отмени и постанови друго решение, с което да се отмени въззивното решение и вместо него постанови решение по чл. 293 ГПК, с което да се уважи исковата претенция на А. с присъждане направените по делото разноски.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът е посочил, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е решаван противоречиво от съдилищата /основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/, а именно: На кого принадлежи материалноправната легитимация при завеждане на иск за възстановяване на разходи за издръжка, обучение и униформено облекло, когато курсант, приет редовна форма на обучение в А. бъде отстранен от обучение поради слаб успех, по дисциплинарен ред, при осъждане за умишлено престъпление, напусне по собствено желание или след дипломиране откаже да заеме определената им длъжност, в случайте, при които договорът за 10 години служба в МВР, подписан от курсанта при приемането му е сключен с ректора на А. при действие на отменения ЗМВР от 1997 г., а осъществяването на някоя от визираните хипотези е настъпило при сега действащия ЗМВР. Приложени са влезли в сила съдебни решения.
За ответник по касация В. Ю. К. е подаден писмен отговор от процесуален представител адвокат В.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и неоснователна. Позовава се на приложени към писмения отговор съдебни решения /няма данни да са влезли в сила/.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението на въззивната инстанция.
Доколкото въпросът, поставен с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е правен въпрос и е изпълнено общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК и на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК, не е налице специалното изискване на т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, на което е е основано становището на касатора за допустимост на обжалването. Съдебната практика, на която касаторът се е позовал и е приложил към изложението не е относима към конкретния случай. Фактическата обстановка по приложените към изложението съдебни решения е идентична с тази по конкретното дело по отношение на страните по делото-ищец е А., а ответник е неизправен курсант, но по приложените към изложението съдебни решения нито един от ответниците-неизправни курсанти не е направил възражение за липса на материалноправна легитимация по предявения иск на ищеца – А..
С чл.198, ал. 1 ЗМВР /обн., ДВ, бр. 17/2006 г., в сила от 1.05.2006 г./, при действие на който ответникът по касация не е изпълнил задължението по сключения с касатора договор да заеме определената му длъжност, изрично е уредено, че право да иска възстановяване на разходите за обучение на курсантите има единствено МВР като самостоятелен правен субект.
Видно от сключения между страните по делото договор при действието на ЗМВР /обн., ДВ, бр. 122/1997 г., отм./ „…измененията и допълненията на нормативната уредба по ЗМВР и ППЗМВР водят до промяна на съответните текстове от настоящия договор”.
Въззивният съд е постановил обжалваното решение в съответствие с приложените към изложението на ответника по касация съдебни решения, които, макар и без данни да са влезли в законна сила са постановени при идентични с настоящия случай фактически обстоятелства и приключили с отхвърлителен срещу А. резултат.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд-Русе № 388/20.06.2012 г., постановено по гр. д. № 576/2012 г. по касационна жалба на Академия на МВР, [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: