О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 820
гр.София, 12.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
единадесети декември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 7452/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
Образувано е частна жалба на Г. Д. И. и А. И. К. срещу определение на Върховен касационен съд, І г.о. № 215 от 12.09.2013 г. по гр.д.№ 666/ 2012 г., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на частните жалбоподатели срещу въззивно решение № 983 от 18.05.2012 г. по гр.д.№ 2658/ 2011 г. на Варненски окръжен съд, подадена на 18.06.2012 г. с вх.№ 19575. Прието е, че цената на исковете, по които е постановен актът на окръжния съд, е под 5 000 лв, а въззивно решение по искове с такава цена не подлежи на касационно обжалване.
Частните жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно, тъй като съгласно пар.25 ПЗР ЗИДГПК (ДВ бр.100 от 2010 г.), производството е висящо, доколкото искът срещу тях е предявен през 2007 г. Считат, че разглеждането на делото следва да продължи при условията на ГПК преди измененията, според които касационното обжалване е изключено само по дела с материален интерес под 1 000 лв. Поради това твърдят, че не е имало основание касационната им жалба да бъде оставена без разглеждане по същество и молят определението, с което това е сторено, да бъде отменено.
Ответните по частната жалба страни З. Г. И. и П. Г. П. оспорват жалбата и молят обжалваното определение да бъде оставено в сила. Според тях разпоредбата на пар.25 ПЗР ЗИДГПК има предвид само висящите касационни производства, които изменението заварва, а не въобще всички заварени от изменението дела.
Ответните страни М. Б. П. и В. Б. Л. не вземат становище.
Съдът намира частната жалба за допустима, обаче разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
С обжалваното по касационен ред въззивно решение са уважени предявените срещу частните жалбоподатели искове за предаване на владението върху недвижим имот (реална част с площ 585 кв.м. от поземлен имот № *** в землището на [населено място], кв.Г., м-ст „М.п.”, целият с площ 603 кв.м.) и за осъждането им да заплатят обезщетение за ползване на имота без основание в размер 223,21 лв. Исковата молба е подадена на 14.11.2007 г., а с молба от 20.12.2007 г. ищците са уточнили, че цената на предявения ревандикационен иск е 2 051,89 лв, а осъдителният иск е предявен за сумата 400 лв. Първата инстанция е отхвърлила исковете, но по въззивна жалба на ищцата нейното решение е отменено и обезсилено частично, като в краен резултат ревандикационният иск е уважен така, както е предявен, а осъдителният – частично, до размер 223,21 лв. Касационната жалба срещу решението е подадена на 18.06.2012 г.
Тази жалба не подлежи на разглеждане по същество. След измененията в ГПК (ДВ бр.100 от 2010 г.), правилото на чл.280 ал.2 ГПК предвижда начална недопустимост на касационното обжалване по отношение на въззивни съдебни актове по граждански дела, чиято цена на иска е под 5 000 лв. В случая страните не спорят, че цената на предявените искове е под 5 000 лв, но според частните жалбоподатели ограничението до този размер не важи по отношение на настоящето производство, защото то е образувано през 2007 г. и е висящо по смисъла на пар.25 ПЗР ЗИДГПК.
Този довод не може да бъде споделен. Законодателят действително е предвидил, че висящите производства се довършват по досегашния ред, т.е при условията, които ГПК е предвиждал преди законодателните промени. Висящо пред съответната инстанция обаче е онова производство, което е инициирано от правоимащия преди датата на влизане в сила на ЗИДГПК. Законът няма предвид всички образувани преди влизането му в сила граждански дела, а само тези, по които спорът вече е отнесен до тази инстанция. Преди да бъде подадена касационна жалба, висящо касационно производство няма, съответно няма как за него да се приложи стария ред. Частната жалба срещу определението, в което са направени идентични правни изводи, е неоснователна и не следва да бъде уважена.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Върховен касационен съд, І г.о. № 215 от 12.09.2013 г. по гр.д.№ 666/ 2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: