Определение №822 от 13.12.2013 по ч.пр. дело №7532/7532 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 822

С., 13.12. 2013 г.

Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 12 декември две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова

като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 7532/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на К. Ж. К. чрез пълномощник адвокат Д. Д. – Адвокатска колегия [населено място] против определение № 2853 от 24.09.2013 г. по в. гр. дело № 1327/2013 г. на Варненски окръжен съд, с което е върната въззивна жалба вх. № 8118 от 02.04.2013 г. на К. Ж. К. срещу решение по гр. дело № 2574/2012 г. на Варненски районен съд и въззивното производство е прекратено.
Жалбоподателката моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба.
Ответниците Т. Д. К. и М. Димитрова П., чрез пълномощник адвокат А. Г. – В. Адвокатска колегия оспорват частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа частната жалба и провери определението, чиято отмяна се иска.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Прието е с обжалваното определение, че съобщението за постановяване на първоинстанционното решение е връчено на процесуалния представител на жалбоподателката на 15.03.2013 г. и срокът за въззивно обжалване е изтекъл на 29.03.2013 г. (петък) -присъствен ден. В. жалба е изпратена чрез куриерска фирма [фирма] на 01.04.2013 г. – обстоятелство установено от разпечатка за движение на пратката и показанията на свидетеля Д., приел пратката и оформил товарителницата като антидатирел получаването, вписвайки в товарителницата вместо 01.04.2013 г. дата 29.03.2013 г., за което получил дисциплинарно наказание – показания на свидетелката И. регионален директор на куриерската фирма. При тези обстоятелства от правна страна съдът е приел, че въззивната жалба е подадена след изтичането на двуседмичния срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК – по своя характер процесуално преклузивен срок и положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на жалба, липсата на която обуславя недопустимост на въззивната жалба поради просрочие.
Определението е законосъобразно.
По възражение относно допустимостта на въззивната жалба, съдът открил производство по оспорване истинността на товарителница № 2819720 за посочената дата на приемане на пратката, с която е изпратена въззивната жалба; събрал е доказателства, които е обсъдил поотделно и съвокупно в тяхната взаимна връзка и е направил обоснован извод, че въззивната жалба е подадена след двуседмичния преклузивен срок за обжалване на решението.
Съдът е обсъдил представената справка за движение на пратката по посочената товарителница, която установява, че пратката е приета в офиса на фирмата на 01.04.2013 г. (понеделник), на същата дата е създадена товарителницата и е разнесена на 02.04.2013 г., когато е входирана в деловодството на Варненски районен съд, във връзка с показанията на св. Р. – служител в куриерската фирма признал, че при съставяне на товарителницата е вписал стара дата – 29.03.2013 г. нарушение, за което е бил наказан дисциплинарно – показания на регионалния директор на куриерската фирма св. И.. Обсъдени са й показанията на св. К. като съдът е изложил мотиви, защо ги преценява като изолирани, не съдържащи конкретни данни – свидетелката не е установила името на куриерската фирма приела пратката, какво е съдържала пратката, мястото където това е станало, била ли е съставена товарителница, от които не може да се направи обратен извод, че пратката с въззивната жалба е предадена в срока за обжалване.
От изложеното е видно, че извода за недопустимост на въззивната жалба поради просрочеие е обоснован, законът е приложен точно към установените по делото факти, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото жалбоподателката ще следва да заплати съдебни разноски за настоящето производство на другата страна в размер на 250 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и списък за разноски по чл. 280 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.

О П Р Е Д Е Л И

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2853 от 24.09.2013 г. по в. гр. дело № 1327/2013 г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА К. Ж. К. да заплати на Т. Д. К. и М. Димитрова П. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 250 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

ЧЛЕНОВЕ

Оценете статията

Вашият коментар