О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 822
гр. София, 30.12.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на първи декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 732 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника „Н” О. , гр. П. ч. процесуален представител адв. В срещу решение № 113/13.05.2009г. по гр. д. № 174/2009г. на Апелативен съд Пловдив, трети състав, с което е оставено в сила решение № 553/01.12.2008г. по т. дело № 22/2008г. на Окръжен съд Пловдив, с което „Н” О. , гр. П. е осъдено да заплати на „А” О. , гр. Х. сумата 97 693,24 лв., представляваща стойността на продадени сладкарски стоки по 15 броя фактури за периода м. октомври – м. ноември 2007г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.01.2008г. до окончателното й изплащане, както и сумата 2 147,26 лв. – обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и приложено към нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира довод за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос по прилагане на разпоредбите на чл. 301, ТЗ, чл. 59 ЗЗД, чл. 194 ЗЗД и чл. 324 ТЗ в противоречие с практиката на ВКС. Позовава се на решение № 4/23.01.2009г. по гр. д. № 5382/2007г., ВКС, ГК, ІІ г. о., решение № 499/10.05.2005г. по т. дело № 797/2004г., ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 640/06.10.2008г. по т. дело № 263/2008г., ВКС, ТК, ІІ т. о.
Ответникът „А” О. , гр. Х. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване поради това, че липсва формулировка кой е материалноправният или процесуалноправният въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, както и поради това, че решението не противоречи на цитираните от касатора съдебни решения на ВКС. Моли да не се допуска касационно обжалване, евентуално решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения в чл. 283 от ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че между страните има създадени трайни търговски отношения, в изпълнение на които ищецът „А” О. произвежда и доставя на ответника „Н” О. сладкарски изделия и суровина за тях, като през периода м. октомври – м. ноември 2007г. е извършил продажба на такава стока, за която продавачът – ищец е издал 15 броя фактури, които е отразил в своите дневници за продажба и справка – декларации по ЗДДС и които фактури са заведени и в счетоводството на купувача „Н” ООД. Решаващият съдебен състав е констатирал, че ответникът по иска не е заплатил цената на продадените през процесния период сладкарски изделия и суровина за тях.
По отношение на възражението за прихващане на сумата 7 653,22 лв. – цена на доставени некачествени и негодни стоки, въззивният съд е приел, че при получаване на стоката купувачът е длъжен да я прегледа и в течение на времето, необходимо според обстоятелствата и ако не отговаря на изискванията да уведоми незабавно продавача. Сочените недостатъци не са скрити, а видими и в тежест на купувача е било създаването на организация за преглед и приемане. Поради неуведомяване на продавача за явните недостатъци при получаване на стоката, а за скритите недостатъци незабавно след откриването им, решаващият съдебен състав е направил извод за преклудиране на правата на купувача.
Във връзка с възражението за прихващане на сумата 14 400 лв. – обезщетение за ползване без основание на два броя машини марка G. Peci, въззивната инстанция е приела, че ответникът по иска не е доказал неоснователно обогатяване на ищеца поради безвъзмездно ползване на двете машини и обедняване на „Н” ООД.
Относно възражението за прихващане на сумата 38 500 лв. – пропуснати ползи поради преустановяване на доставката на стоки по договор за дистрибуция, решаващият съдебен състав е приел, че не са причинени вреди на ответното дружество, тъй като договорът за дистрибуция не е подписан от представителя на „А” ООД. В тази насока е изложил съображения, че представителната власт на едно търговско дружество произтича не от неговия печат, а от представителните правомощия на неговото управително тяло, които произтичат от устройствения му договор, съответната регистрация и се легитимират ч. подпис при сключване на търговска сделка.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание посочената правна норма се отнася до хипотезата, когато правният въпрос от значение за спора в обжалваното въззивно решение е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК включва тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС, тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ /отм./, тълкувателни решения на ОСГТК, ОСГК, ОСТК или решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Разпоредбата на чл. 59 ЗЗД е без значение за иска с правно основание чл. 327 ТЗ, а относно възражението за прихващане на сумата 14 400 лв. – обезщетение за ползване без основание на две машини смесители за прах марка G. Peci въззивната инстанция се е съобразила с практиката на ВКС по приложението на чл. 59 ЗЗД /Постановление № 1/28.05.1979г. по гр. дело № 1/1979г., Пленум на ВС/ относно необходимостта от доказване на обедняването на едната страна /в случая ответника/, обогатяването на другата страна /в случая ищеца/, дали обогатяването и обедняването произтичат от един общ факт или от обща група факти, и доказателствената тежест за установяване на неоснователното обогатяване, а именно в тежест на страната, която претендира обезщетение за ползване без основание на двете машини, е да установи, че другата страна е ползвала машините и периода на ползването им. В този смисъл възражението за прихващане на посочената сума не е решено в противоречие и с каузалната съдебна практика, напр. решение № 4/ 23.01.2009г. по гр. д. № 5382/2007г., ВКС, ГК, ІІ г. о.
Приложението на чл. 301 ТЗ е в резултат на конкретна преценка на релевантните факти и доказателствата по делото. Констатирайки, че издадените от ищеца 15 броя фактури за продадени сладкарски изделия и суровина за тях са заведени в счетоводството на купувача „Н” О. , въззивният съд практически е приел, че купувачът е потвърдил действията на лицето, действувало от негово име без представителна власт при подписване на фактурите. Непротивопоставянето на действията на лицето без представителна власт от страна на търговеца може да има различни проявни форми, които подлежат на установяване по всеки конкретен спор. В настоящия случай съдът, обсъждайки събраните доказателства, е изяснил фактическата обстановка, която не може да бъде проверявана в производството по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
По прилагането на чл. 194 ЗЗД и чл. 324 ТЗ и в тази връзка относно правата и задълженията на купувача при явни и скрити недостатъци на стоката е налице трайна каузална съдебна практика за необходимостта от своевременно уведомяване на продавача от страна на купувача за явните недостатъци след проверка на стоката, а за скритите недостатъци веднага след установяването им. Тази практика не е нарушена при разглеждане на възражението за прихващане на сумата 7 653,22 лв. – цената на негодните стоки.
Предвид изложените съображения се налага изводът, че не е налице посоченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не следва да се присъждат. На основание чл. 78 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника сумата 2 200 лв. – разноски за касационното прозиводство.
По изложените съображения Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 113/13.05.2009г. по гр. д. № 174/2009г. на Апелативен съд Пловдив, трети състав.
ОСЪЖДА „Н” О. , гр. П., бул. „Н” № 115 да заплати на „А” О. , гр. Х., ул. „В” 2, вх. Б, ет. 3, ап. 5 сумата 2 200 лв. /две хиляди и двеста лева/ – разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.