О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 824
София, 14.12.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на трети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. №888 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу Решение № 481 от 23.03.2012г. по т.д.№ 2841/2011г. на Софийски апелативен съд. С него, след отмяна на решението на Врачанския ОС по т.д.№ 67/2010г. за отхвърляне молбата на Н. за откриване на производство по несъстоятелност, е постановено решение по чл.630,ал.1 ТЗ- за обявяване на [фирма] в неплатежоспособност с начална дата 26.11.2010г., открито е производство по несъстоятелност, наложен е общ запор и възбрана върху имуществото, назначен е временен синдик и е свикано първо събрание на кредиторите.
Касаторът счита, че постановеното решение е недопустимо и неправилно, поради което следва да бъде отменено. Допустимостта на касационното обжалване обосновава с наличието на основанията по чл.280,ал.1,т.2 и 3 ГПК – противоречиво разрешаване от съдилищата и значимост за точното прилагане на материалните закони – ТЗ и ЗЗД, по правните въпроси, решени от съдебния състав и обусловили изхода на делото: за наличието на материалноправните предпоставки за откриване на производството по несъстоятелност, налице ли е изискуемо вземане, погасено ли е по давност, налице ли е спиране или прекъсване на давността; налице ли е признаване на вземането от страна на длъжника, коя е началната дата на неплатежоспособността – 26.11.2010г., както е приел въззивният съд, или друга. Излага подробни съображения, че вземането, на което Н. основава качеството си на кредитор – това по Акт за установяване на частно държавно вземане № 7/19.02.2010г и с което е установено, че към 05.07.2003г., „Вратица АД“ дължи на държавата вземане в размер на 9 750 126.16 лв. главница, 1 111.11щ.д. редовна лихва,7.51 лв. наказателна лихва за период 04.07.2003г.-05.07.2003г. и 3 039 525.22 щ.д.-лихва от предходни периоди, е погасено по давност Посочва, че след като в Акта е отразено, че моментът към който са изчислени вземанията е 05.07.2003г., то правото на иск е погасено на 06.07.2008г. с изтичането на общата петгодишна давност. Излага доводи за неправилност на изводите на съда за прекъсване на давността на основание чл.116,б.“б“ЗЗД с предявяване на иска, предмет на т.д. № 901/2005г. на ОС Враца. Посочва, че предмет на това дело, по иск по чл.252 ГПК-отм., е вземане по друг акт за установяване на частно държавно вземане-№ 28/10.07.2003г. Мотивира становището си за незаконосъобразност на извода във въззивното решение, че е налице признание на задължението на длъжника чрез съставените отчети и издаване на справки свързани със задълженията по Акт № 7/2010г.
Представени са съдебни решения, в които според касатора е дадено противно на възприетото във въззивното решение становище по посочените от него правни въпроси.
От Н. е постъпил писмен отговор срещу касационната жалба. С него се оспорва допустимостта на касационното обжалване поради бланкетно формулиране на въпроси, които касаят правилността на касираното решение, и не представляват общо основание за касация.
Касационната жалба е допустима, с оглед предпоставките на чл.283 ГПК, насочена е срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд.
Касационната жалба е неоснователна- въззивното решение не следва да бъде допускано до касационен контрол.
Няма основание за съмнение за вероятната недопустимост на атакуваното решение. Касаторът не излага никакви доводи в подкрепа на формалното си позоваване на недопустимост на въззвия акт. При дължима, на основание т.1 от ТР № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС, служебна проверка за допустимостта, съставът на ВКС не констатира наличието на нарушения, водещи до такъв порок на решението.
Безспорно е, че касаторът /в лицето на праводателя му [фирма]/ е поел задължение по договор за преоформяне на задължения по валутни кредити в дълг към държавата по реда на ЗУНК от 10.01.1995г. и Допълнителни споразумения. Безспорно е, че във връзка с поетите задължения по договора са съставени два акта за установяване на частно държавно вземане-Акт № 28/10.07.2003г., съгласно който към 04.07.2003г. държавата има изискуемо вземане към [фирма], [населено място] в размер на 888 468.84 щатски долара и 16 391.22лв. За това вземане е издаден изпълнителен лист на основание чл.237,б.“л“ГПК-отм. и в проведено производство по чл.252 ГПК-отм. е постановено решение, с което е признато за установено, че дружеството дължи на АДВ /чийто правоприемник е Н./ сумите по издадения изпълнителен лист. Производството по делото в частта по иска за признаване за установено, че [фирма] дължи на АДВ като задължение по ЗУНК други суми, извън посочените в изпълнителния лист- а именно пълният размер на задължението по договора, в това число и натрупани лихви, е прекратено след обезсилване на първоинстанционното решение.
На 19.02.2010г. е съставен втори акт за УЧДВ-№ 7, съгласно който към 05.07.2003г.-датата следваща тази, към която са установени задълженията по Акт № 28/2003г., държавата има срещу [фирма] изискуемо вземане /извън установеното с акт № 28/ в размер на 9 750 126.16 лв. главница; 1 111.11щ.д. редовна лихва; 7.51 лв. наказателна лихва за период 04.07.2003г.-05.07.2003г.; и 3 039 525.22 щ.д.-лихва от предходни периоди.
Молбата по чл.625 ТЗ А. /в качеството си на представител на държавата в производството по несъстоятелност-чл.3,ал.1 и чл.10 Закона за Н./ е обосновала наличието на изискуемо парично задължение на длъжника с частно правните задължения към държавата, предмет на посочените два АУЧДВ.
Във въззивното решение са обсъдени материалноправните предпоставки за състоянието на неплатежоспособност на длъжника само на основание задълженията по Акт № 28/2003г., вземането по който е установено със сила на пресъдено него, като е прието че това е съществуващо и изискуемо задължение. В обжалваното решение съдът не е коментирал наличието на задължението, установено с Акт № 7/2010г., нито е обсъждал възраженията на длъжника за погасяването на това задължение поради изтекла давност. Не са обсъждани и доводи във връзка с спиране, респ.прекъсване на давността за това вземане, нито факти, относими към признаване му от длъжника.
Изводите на въззивия съд са основани само на задължението по АУЧДВ № 28/2003г., което не се оспорва от [фирма], В..
В касационната жалба са наведени доводи касаещи единствено и само съществуването и изискуемостта на задължението по Акт № 7/2010г.
С оглед на това, дори и да бъдат възприети като правни, посочените от касатора въпроси, които по своя характер са общи, принципни и неконкретизирани, те не са релевантни към мотивите на съда и не са обсъждани в процеса на формиране изводите за наличието на предпоставката по чл.608,ал.1 ТЗ. Поради това няма основание за допускане до касационен контрол за проверка на въззивното решение по въпроси, които не са залегнали в мотивите и не са част от решаващите изводи. Правният въпрос следва да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда, той следва да е от значение за изхода по конкретното дело. ВКС не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, различен от този, който сочи касатора- т.1 от ТР № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Поради това, не е налице общото основание за допускане на обжалваното решение до касационен контрол, а съществуването на допълнителните предпоставки е безпредметно да бъде обсъждано.
Възраженията на касатора , касаещи изискуемостта и размера на задължението , респ. погасяването по давност на част от задължението /това по акт № 7/2010г./ не са предмет на тази фаза от производството по несъстоятелност. Наличието на вземане е релевантно само с оглед обосноваването на качеството на кредитор на лицето, подало молба за откриване на производство по несъстоятелност на длъжник. Решението по чл.630 ТЗ формира сила на пресъдено нещо не относно вида, размера, обезпеченията и изискуемостта на вземането, а само относно състоянието на неплатежоспособност и началната му дата. Релевантно за спора е само съществуването на парично задължение по търговска сделка, обуславаща качеството на кредитор на молителя. На изследване подлежи само въпросът за съществуването на вземането и размерът му, но само в контекста на преценката на общото икономическо състояние. Възраженията относно вземането не са преклудирани и могат да бъдат установявани във фазата на предявяването и оспорването им чрез чрез възражение, или в производството по установителния иск по чл.694 ТЗ.
С касационната жалба се обжалва и определената начална дата на неплатежоспособността. По този предмет на жалбата касаторът не формулира правен въпрос, който според него е разрешен в обжалваното решение в противоречие с практиката, или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване и по него.
Разноски за настоящата инстанция не са поискани от ответната страна Н. и такива не се присъждат.
Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 481 от 23.03.2012г. по т.д.№ 2841/2011г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.