Определение №497 от 29.9.2015 по ч.пр. дело №2172/2172 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 497

София, 29.09.2015 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и петдадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова

като изслуша докладваното от съдия Петрова ч.т.д. № 2172 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274,ал.3ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против Определение № 311 от 29.04.2015г. по ч.т.д.№ 295/2015г. на АС Варна, с което е потвърдено разпореждането от 24.02.2015г. по т.д.№ 17/2014г. на ОС Търговище за връщане на депозирана от дружеството частна жалба вх.№ 197/20.01.2015г. поради непредставяне на доказателства за внесена държавна такса.
С частната касационна жалба се иска отмяна на определението като неправилно. Поддържа се, че тълкуването на разпоредбата на чл.83,ал.2 ГПК следва да бъде осъвременено и се признае право и на юридическите лица да бъдат освобождавани от внасяне на държавна такса, в противен случай юридическите лица с имуществено състояние, непозволяващо плащането на таксата, събирана от съдилищата са лишени от съдебна защита.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалване по процесуалноправния въпрос: Допустимо ли е юридически лица да се освобождават от заплащане на държавни такси. Искането е за разширително тълкуване и осъвременяване на съдебната практика и допускане на обжалването при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
За да потвърди извода за връщане на депозираната от дружеството частна жалба, съставът на апелативния съд се е позовал на последователната цитирана съдебна практика, че правото на освобождаване от държавна такса е регламентирано единствено в полза на физически лица и нормата на чл.83,ал.2 ГПК подлежи на стриктно тълкуване. Посочено е и, че процесуалното право по чл.83,ал.2 ГПК се упражнява чрез нарочно искане, с каквото дружеството не е сезирало окръжния съд.

Искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно.
Съставът на ВКС не намира за основателно становището на касатора за необходимост от актуализиране на практиката, към която нееднократно се е присъединявал /напр.Определение по ч.т.д.№ 2330/2014г./, относно приложението на разпоредбата на чл.83,ал.2 ГПК по отношение на юридическите лица.
Правен въпрос към решаващия извод на състава на апелативния съд относно повелителния характер на нормата на чл.83,ал.2 ГПК, изключваща разширителното й тълкуване, не е поставен.
Липсва релевантен правен въпрос и по отношение на извода, че за приложението на разпоредбата на чл.83,ал.2 ГПК съдът не следи служебно, а се произнася при сезиране.

Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав І т.о:

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на Определение № 311 от 29.04.2015г. по ч.т.д.№ 295/2015г. на АС Варна.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар