6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 825
гр. София, 06.11.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №908 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №617 от 27.10.2014г. по т.д. №1065/2014г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, 1 състав. С него е потвърдено решение №63/28.05.2014г. по т.д. №99/2013г. на Пазарджишки окръжен съд, в обжалваната част, с която са отхвърлени частично предявените от [фирма] против [фирма] и [фирма], [населено място], обективно съединени искове за установяване на съществуването на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение №86/28.02.2011г. по ч. гр.д. №189/2013г. на Велинградски районен съд, както следва: искът за главница по договора за банков кредит е отхвърлен за разликата от 3 872,33 лева до 25 822,62 лева, искът за възнаградителна лихва – за разликата от 3 766,51 лева до 4 203,78 лева, а искането за присъждане на разноски в заповедното производство за разликата от 390,25 лева до 1 507,61 лева. Жалбоподателят поддържа,че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита,че въззивният съд погрешно е приел, че волеизявленията на банката за обявяване на предсрочната изискуемост на процесния кредит не са стигнали до знанието на задължените лица по договора. Твърди,че е упражнил правото си да обяви предсрочната изискуемост на процесния кредит чрез две покани за доброволно изпълнение и уведомления за предсрочна изискуемост, връчени на кредитополучателя и съдлъжника при условията на чл.31 от договора за кредит. Изтъква, че по своя характер клаузата на чл.31 от процесния договор представлява договорно създадена фикция за връчване на уведомления и изявления между двама търговци. Поддържа, че с тази клауза страните са договорил начин на комуникация помежду си, който има силата на закон спрямо тях и цели да стабилизира и дисциплинира търговските отношения между банката от една страна и кредитополучателя и съдлъжника, от друга страна. Излага доводи, че като не е взел предвид клаузата на чл.31 от процесния договор за банков кредит, въззивният съд е нарушил материалния закон / чл.20а ал.1 от ЗЗД/, съгласно който договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили. Моли да бъде отменено обжалваното въззивно решение и да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК. К. жалбоподател поддържа,че съдът се е произнесъл по следните съществени материалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: „Когато съдът приеме,че дадена договорна клауза е нищожна поради противоречието й със закона, задължен ли е съдът да посочи на коя точно императивна норма противоречи тази клауза? По договор за банков кредит, сключен между търговци, счита ли се за настъпила предсрочната изискуемост на целия отпуснат кредит, ако уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост е връчено на задълженото лице по силата на договорна фикция, съгласно която всички уведомления и изявления във връзка с договора за кредит трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращането по пощата с обратна разписка, или с препоръчана поща, или с телеграма, достигнат до адресите на страните, посочени в началото на договора? За да се счете, че е настъпила предсрочната изискуемост на целия предоставен кредит по един договор за банков кредит, необходимо ли е получаването от длъжника на волеизявлението на банката – кредитор, с което се обявява предсрочната изискуемост, задължително да е лично или е достатъчно това да е станало по силата на договорна фикция, съгласно която всички уведомления и изявления във връзка с договора за кредит трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращането по пощата с обратна разписка, или с препоръчана поща, или с телеграма, достигнат до адресите на страните, посочени в началото на договора? Поддържа,че първият въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение №92/22.08.2013г. по т.д.№1107/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., в което се приема, че за да се приложи противоречието със закона като общо основание за нищожност на сделката, предвид бланкетния му характер, същото трябва да се съчетае с конкретно противоречие с отделна императивна норма. Поддържа, че същият въпрос е решаван противоречиво от съдилищата, като се позовава и на следните решения на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК: решение №550/30.06.2009г. по гр. д.№789/2008г. на ВКС, ТК, ІІІ г.о. и решение №784/13.11.2009г. по гр.д.№868/2008г. на ВКС, ГК, ІV гр.о., в които също е приет общият принцип, че противоречието със закона като основание за нищожност на сделката означава противоречие с определена императивна правна норма. Поддържа, че и вторият въпрос е решаван противоречиво от съдилищата, като се позовава на решение №ІІІ-72 от 31.05.2013г. по в.гр.д.№309/2013г. на Бургаски окръжен съд, в което при аналогична клауза в договора за кредит, установяваща фикция за връчване на съобщения, е прието, че връчването на съобщението е валидно. Твърди,че по третия въпрос няма създадена задължителна практика на ВКС и произнасянето по него ще бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по жалбата В. П. П., в качеството на [фирма] и [фирма], [населено място], поддържат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Молят ако съдът приеме,че следва да бъде допуснато касационно обжалване, да остави в сила обжалваното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени частично предявените от [фирма] против [фирма] и [фирма], [населено място], обективно съединени искове за установяване на съществуването на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение №86/28.02.2011г. по ч. гр.д. №189/2013г. на Велинградски районен съд, Пловдивски апелативен съд е приел, че по делото не се установява реалното уведомяване на длъжниците за целеното от банката едностранно изменение на договора за кредит, поради което няма основание да се счита, че кредитът е станал предсрочно изискуем. Посочил е, че текстът на чл.31 от сключения между страните договор за кредит от 15.12.2006г. съдържа фикция в противоречие със закона и задължителната съдебна практика.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият въпрос, поставен от жалбоподателя в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК е обусловил изхода на делото, доколкото в мотивите си съдът е приел, че текстът на чл.31 от сключения между страните договор за кредит от 15.12.2006г. съдържа фикция в противоречие със закона. По отношение на този въпрос обаче не са установени допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК. Съдът е посочил, че разпоредбите на ГПК не се прилагат при доставяне на пощенски пратки, тоест преценил е, че страните недопустимо са разширили приложното поле на процесуалните норми на Глава шеста от ГПК „Съобщения и призовки”. По този начин констатираното от съда противоречие със закона е в достатъчна степен конкретизирано, следователно съдът не е възприел становище, различно от обективираното в цитираните от жалбоподателя решение №92/22.08.2013г. по т.д.№1107/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №550/30.06.2009г. по гр. д.№789/2008г. на ВКС, ТК, ІІІ г.о. и решение №784/13.11.2009г. по гр.д.№868/2008г. на ВКС, ГК, ІV гр.о. Правилността на самия извод, че с уговореното фингирано връчване на книжа недопустимо се предвижда приложение на разпоредби на ГПК към връчване на съобщенията между страните по договора, не подлежи на проверка в производството по чл.288 от ГПК. Евентуалната неправилност на приетите за установени факти и обстоятелства по спора, както и на формираните правни изводи на база на тълкуване на клаузите на договора за кредит, подлежат на проверка съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но след допускане на касационното обжалване, основано на разрешаването на значим материалноправен или процесуален въпрос.
По другите два поставени от касационния жалбоподател материалноправни въпроси следва да се отбележи, че изводът на въззивния съд за това, че изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, не е връчено редовно на кредитополучателя и съдлъжника, не е обусловен само от преценката за противоречие на клаузата на чл.31 от договора със закона и за недопустимото уговаряне на фингирано връчване. Съдът е приел, че писмата са изпратени до посочените в договора адреси, представляващи седалище и адрес на управление на ответниците, на които ответниците се намират и до момента, а същевременно пратките са се върнали с отбелязване „няма такова лице на адреса”. Така съдът е стигнал до извод и за липса на предпоставки за приложението на уговорената в чл.31 от договора фикция за редовно връчване на книжа, в който смисъл са и мотивите на първоинстанционния съд, към които въззивният съд е препратил по реда на чл.272 от ГПК. Поради това изводите на съда по формулираните от жалбоподателя въпроси относно възможността уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита да бъде връчено на задълженото лице по силата на договорна фикция, не са единствено обуславящи изхода на производството по предявените установителни искове. Съответно тези въпроси не могат да обосноват наличието на основната предпоставка по ал.1 на чл.280 от ГПК. В тази насока са и задължителните разяснения, дадени в т.1 на Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк.дело № 1/2009г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, съгласно които материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда и за изхода по конкретното дело.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
На ответниците по касационната жалба не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция, доколкото не е направено такова искане.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №617 от 27.10.2014г. по т.д. №1065/2014г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, 1 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.