3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 831
Гр.София, 10.11.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 3724 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерство на младежта и спорта, [населено място] срещу решение № 1704/06.08.14г., постановено по т.д.№ 61/13г. от Софийския апелативен съд, с което е отменено решение от 10.05.12г. по гр.д.№ 1459/09г. на Софийския градски съд в частта за осъждане на Българска федерация по гребане, [населено място] да заплати на Министерство на младежта и спорта сумата от 5088 лв., представляваща преведена неотчетена сума по анекс от 18.05.05г. към договор № 052/29.03.05г. и сумата от 2520.59 лв. – лихва, като в тази част исковете са отхвърлени. В останалата част за осъждане на Българска федерация по гребане, [населено място] да заплати на Министерство на младежта и спорта сумата до 216399.44 лв. – главница и до 98345.23 лв. – лихви първоинстанционното решение е обезсилено и е прекратено производството по делото.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът Българска федерация по гребане, [населено място] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че сумата от 5088 лв. е преведена на федерацията и е усвоена целево, поради което не подлежи на връщане и в тази част претенцията е отхвърлена като неоснователна. В частта, с която първоинстанционното решение е обезсилено и е прекратено производството по делото въззивният съд е приел, че исковата молба е нередовна. Указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба са дадени от въззивната инстанция с разпореждане от 12.06.13г., но според съда са останали неясни твърденията на министерството относно конкретните обстоятелства, на които основава иска си – кои суми от твърдените са преведени, на кое основание (по основания договор и/или по анексите), с каква цел и какви точно нарушения са допуснати от ответника, както и не е уточнена всяка от претенциите за връщане на сумите, съответно свързването й с конкретно нарушение на договора. Решаващият състав е изложил съображения, че предвид нередовната искова молба не би могъл да се произнесе по съществото на правния спор.
Настоящият състав на І търговско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Материалноправният или процесуалноправният въпроси са винаги специфични за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същите следва да са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, както и следва изрично да бъдат посочени от касатора. Бланкетното позоваване на текста на чл.280, ал.1 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния спор.
Касаторът не е поставил конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, като единствено е посочил, че въззивният съд неправилно е приел, че недостатъците на исковата молба не са отстранени. Позоваването на практиката на ВКС досежно функционалната връзка между определението за оставяне на исковата молба без движение и определението за прекратяване на производството по делото е точно и относимо към процесуалните действия, извършени от въззивния съд. Независимо от това твърдяната неправилност на разпореждането за оставяне на исковата молба без движение не е обвързано с правен въпрос, обуславящ допускане на касационното обжалване. В касационната жалба е възпроизведено съдържанието на разпореждането на въззивния съд и молбата на ищеца за уточняване на иска. Представената таблица съдържа изброяване на дати на преводи и на размер на непризнатите средства, без да е въведен довод, свързан с изпълнение на указанията на съда по разпореждането или с липсата на необходимост от уточняване на претенцията с оглед на допуснати нарушения на договора. Тези обстоятелства са относими към предмета на спора за връщане на предоставени средства, които не са изразходвани по предназначение.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати разноските на ответника за настоящото производство съгласно представения списък по чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 18.11.14г. в размер на 13100 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1704/06.08.14г., постановено по т.д.№ 61/13г. от Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА Министерство на младежта и спорта, [населено място], [улица] да заплати на Българска федерация по гребане, [населено място], [улица], ет.VІ сумата от 13100 лв. (Тринадесет хиляди и сто лв.) – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.