О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 825
гр. София, 30.12.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 590 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Г” О. , гр. В. ч. процесуален представител адв. В срещу решение № 38 от 27.02.2009г. по в. т. дело № 524/2008г. на Апелативен съд Варна, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 449 от 30.10.2008г. по т. дело № 828/2007г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение и „Г” О. , гр. В. е осъдено да плати на И. П. И. и Ж. П. И., двамата от гр. В., направените пред въззивната инстанция разноски в размер общо 4 000 лв. С първоинстанционния съдебен акт „Г” О. , гр. В. е осъдено да плати на И. П. И. и Ж. П. И. на всеки един от тях по 195 750 лв. – парична равностойност на притежаваните от всеки от тях по 15 дружествени дяла от капитала на „Г” О. към 30.06.2007г. на основание чл. 125, ал. 3 ТЗ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.09.2007г. до окончателното изплащане на задължението, на И. П. И. да плати сумата 2 000 лв. – разноски, а на Ж. П. И. разноски в размер 17 660 лв. С посоченото решение Варненски окръжен съд е отхвърлил предявения от „Г” О. , гр. В. срещу И. П. И. и Ж. П. И. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата 10 500 лв., предявен като частичен от целия иск в размер 360 923,52 лв., претендирана като обезщетение за причинени на дружеството вреди, изразяващи се в липса на парични средства от касата на дружеството, неотчетен оборот, присвоени активи и изплатено обезщетение на собственик – наемодател.
Касаторът прави оплакване, че въззивното решение е неправилно поради това, че е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като сочи, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: 1/ има ли право дружеството да изготви коригиращ баланс на изготвен преди това междинен счетоводен баланс в рамките на една и съща календарна година, като резултатите на коригиращия баланс са отразени и в годишния счетоводен баланс на дружеството за съответната година; 2/ има ли право съдът да не възприеме неоспореното заключение на тройната съдебно-икономическа експертиза; 3/ може ли съдът да не обсъди всички приети писмени доказателства и в противоречие на тях да кредитира свидетелски показания. Касаторът моли да бъде допуснато касационно обжалване, въззивното решение да бъде отменено и делото да бъде решено съобразно заключението на единичната и тройната съдебно-икономическа експертиза.
Ответниците лично и ч. процесуалния си представител адв. С оспорват касационната жалба и релевират доводи за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието о чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въззивният съд е приел, че имуществените последици на изключените съдружници следва да се уредят въз основа на счетоводния баланс към края на месеца, в който е настъпило прекратяването – 30.06.2007г., а не въз основа на коригиращия баланс, поради което е определил дружествения дял на всеки от ищците в размер 204 430,045 лв. съгласно първоначалната съдебно-счетоводна експертиза, а не съобразно втория вариант на тройната съдебно-счетоводна експертиза. Изложил е съображения, че коригиращият баланс не е годно доказателствено средство, въз основа на който да се определи паричната равностойност на дружествения дял на всеки от ищците, поради това, че не е доказано, че е изготвен към 30.06.2007г., както и поради това, че липсата не е равностойна на намален финансов резултат, тъй като в съставения към 30.06.2007г. баланс, липсите са трансформирани в друг актив – вземане към изключените съдружници за 360 923,52 лв.
За да направи извод за неоснователност на предявения насрещен иск по чл. 45 ЗЗД, въззивната инстанция е приела, че няма документи, сочещи от кои обекти, коя каса и за кои материално задължени и отговорни лица са липсите – единствено МОЛ е управителят на дружеството А. А. , няма данни дали обезщетението от 4 400 лв. по РКО № 6/29.03.2007г. е осчетоводено от „М”, липсват доказателства въз основа на какви данни са взетите счетоводни записвания за начислените липси и изплатеното обезщетение като задължение на съдружниците Ж. И. и И. И. , недоказано е, че ищците са МОЛ, на които са зачислени липсващите ДМА и парични средства, липсва причинна връзка между настъпилите за дружеството вреди и поведението на изключените съдружници.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. По отношение на него трябва да е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание посочената правна норма се отнася до хипотезата, когато разглеждането на релевантните за спора правни въпроси ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството. Развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. По горепосочените правни въпроси съществува трайна съдебна практика, която не се налага да бъде променяна и с която въззивният съд се е съобразил.
ВКС е изразявал становище, че при предявен иск на основание чл. 125, ал. 3 ТЗ изчисляването на равностойността на дружествените дялове на прекратилия участието си в дружеството с ограничена отговорност съдружник, следва да се извърши, както на базата на съставен от ответника счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяване на участието в дружеството, така и въз основа на събраните доказателства, включително и ч. заключение на съдебно-икономическа експертиза. Възможно е дружеството да не изготви счетоводен баланс, а ако такъв е изготвен, допустимо е същият да бъде коригиран. Постоянна е практиката на ВКС, че счетоводният баланс не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което е допустимо проверка на редовността му и на документацията, въз основа на която е изготвен ч. допустимите в ГПК доказателствени средства.
Въпросът дали финансовият резултат на дружеството е намален правилно със сумата 360 923,52 лв. под формата на осчетоводени липси като разход на дружеството /дълготрайни материални активи – 11 917,87 лв., парични средства – 250 000 лв., изплатено обезщетение – 4 400 лв. и непостъпили, неотчетени парични средства в касата на дружеството от оборот за обект „Г” за периода 01.03.-31.03.2007г. – 94 605,65 лв./ е във връзка с основателността/ неоснователността на предявения насрещен иск за същите суми. При направения от съда извод, че насрещният иск е неоснователен, решаващият съдебен състав не е имал основание да вземе предвид заключението на тройната съдебно-икономическа експертиза съобразно коригирания счетоводен баланс. Дали този извод на съда е обоснован е въпрос на конкретна преценка на фактите, контрол върху която в настоящото производство не може да бъде осъществена.
По въпроса има ли право съдът да не възприеме неоспореното заключение на тройната съдебно-икономическа експертиза ВКС в множество съдебни актове е изразявал становище, че решаващият съдебен състав разполага с правомощието да обсъди събраните по делото доказателства, да възприеме за установени определени факти и обстоятелства въз основа на част от доказателствения материал, като не кредитира други доказателства и по този начин да формира вътрешното си убеждение.
Въпросът може ли съдът да не обсъди всички приети писмени доказателства и в противоречие на тях да кредитира свидетелски показания също не е от значение за развитие на правото, тъй като по него е налице постоянна практика в смисъл, че решаващият съд е длъжен да обсъди в тяхната взаимовръзка всички събрани допустими, относими и необходими доказателства и въз основа на тях да изгради своите фактически констатации и правни доводи. Оплакването, че въззивният съд не е обсъдил част от събраните по делото доказателства, представлява касационно основание по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответниците не се присъждат, тъй като такива не са направени и не са поискани.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 38 от 27.02.2009г. по в. т. дело № 524/2008г. на Апелативен съд Варна, Търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.