О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 414
София, 01.07.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1223 / 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 113 от 22.04.2015 г. по гр.д.№ 819/2010 г. на ОС-Добрич, потвърдено с решение № 187 от 18.11. 2015 г. по гр.д.№ 469/ 2015 г. на Варненски апелативен съд, е признато за установено по отношение на [фирма] / в несъстоятелност/, че ищецът [фирма] е собственик на втория етаж от сграда с идентификатор № 02508.7.90.1, както и на част от втория етаж на сграда с идентификатор № 02508.7.90.2, намиращи се в [населено място], като ответникът е осъден да предаде владението на тези имоти на собственика. Със същото решение е отхвърлен иска на [фирма] за собствеността на три стаи / ап.№ 209 А, състоящ се от две стаи и стая 210, ведно с част от фоайе/, намиращи се на втория етаж от сградата с идентификатор № 02508.7.90.2.
Решението на въззивния съд е обжалвано от ищеца в частта за отхвърляне на иска за последните три стаи. Касаторът счита, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като съдът неправилно приложил разпоредбата на чл.202 ЗУТ / респ.чл.62, ал.1 ЗУТ / отм./ както относно преценката за придобиване на имота чрез правна сделка, така и по давност. Оспорват се и изводите на въззивния съд относно липсата на представителна власт и компетентност съгласно изискванията на Наредбата за държавните имоти при съставяне на споразумителния протокол от 1989г., на който се позовава праводателят на ищеца за придобиване на спорните три стаи.
Правните въпроси, които формулира касаторът, са следните: 1. Може ли съдът служебно да отрече доказателствената сила на частен документ без да е извършено оспорване по реда и в сроковете по чл.193 ГПК? По този въпрос се твърди противоречие с решение № 1097/ 11.12. 2008г по гр.д.№ 4961/ 2007г., V г.о. ВКС и р.№ 86/ 18.07. 2011 г. по т.д.№ 682/ 2010 г., І т.о на ВКС.
2. Нищожен ли е договор за прехвърляне на реално определени части от недвижим имот поради липсата на предмет, ако към момента на сключване на сделката съответните обекти не са съществували фактически и не са били обособени като самостоятелни такива? По този въпрос се твърди противоречие с р.№ 93/ 6.04. 2012 г. по гр.д.№ 1548/ 2010 г., ІV г.о., като се сочи и образуваното тълкувателно д.№ 3/ 2014 г. на ОСГК на ВКС.
3. Може ли действия, извършени без представителна власт, да бъдат потвърждавани? Може ли да се счита за такова потвърждение завеждането на недвижим имот в счетоводството на организацията- приобретател или отбелязване на придобиването в акта за държавна собственост ? По този въпрос се твърди противоречие с р.№ 249/ 23.07. 2010 г. по гр.д.№ 92/ 2009г., ІV г.о.
По всички въпроси се иска касационното обжалване да се допусне на основание чл.280, ал., т.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата, като счита че не са налице и основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Отхвърлянето на иска за ап.209 А и ст.210 е станало на три основания- първо, защото праводателят на ищеца поради неспазване на реда по чл.94 от Наредбата за държавните имоти не е придобил тези обекти, второ- т.к. те не представляват самостоятелен обект на собственост и се касае за договор с невъзможен предмет и трето- тъй като по същата причина / не представляват самостоятелно обособен обект / не биха могли да се придобият и по давност.
С оглед на изложеното и установената по делото фактическа обстановка следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на жалбата до разглеждане.
Определящи за изхода на спора са били съображенията на въззивния съд, свързани с приложението на чл.202 ЗУТ.
Съгласно приетото ТР № 3/ 2014 г. на ОСГК на ВКС случаите на правна невъзможност на предмета на договора / невъзможен предмет/ за обособяване на реално определена част от недвижим имот се свързват с това, че има непреодолима пречка да се одобри инвестиционен проект за обособяването по чл.202 ЗУТ. По настоящото дело това е установено от заключението на вещото лице, което е посочило, че самостоятелно ползване и обособяване на процесните стаи, които са част от втория етаж на сградата, е невъзможно- т.е. не би могъл и да се одобри инвестиционен проект за обособяване на стаите като самостоятелна реална част от етажа. Следователно въззивното решение е съобразено с практиката по приложението на чл.202 ЗУТ, утвърдена с приетото тълкувателно решение. Аналогични са и съображенията за отхвърляне на довода за придобиване на същата част по давност, както и за прилагане на института на т.н.правна конверсия. По тези въпроси има развити оплаквания в касационната жалба, но тъй като не са поставени като правни въпроси в изложението по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и с оглед разясненията в ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС, а въпросът за правната конверсия въобще не е бил разглеждан от въззивния съд, същите не могат да обосноват допустимост на касационното обжалване.
Останалите правни въпроси не са обуславящи за крайния изход на делото, поради което настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 187 от 18.11. 2015 г. по гр.д.№ 469/ 2015 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: