4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 859
Гр.София, 19.11.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 542 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 367/17.07.14г., постановено по т.д.№ 1129/14г. от Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 110/27.01.14г. по гр.д.№ 6586/12г. на Старозагорския районен съд за осъждане на касатора да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 20000 лв., представляваща част от обезщетение за пропуснати ползи в общ размер на 52446.75 лв., съставляващи левовата равностойност на 26815.60 евро с ДДС, дължимо вследствие на неизпълнение от страна на ответника на договор за изработка от 06.08.10г. с предмет доставка, изграждане и пуск на фотоволтаична централа в [населено място], ведно със законната лихва от 20.11.12г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 06.08.10г. между страните е сключен договор за изграждане, доставка и монтаж на фотоволтаична централа в [населено място] срещу възнаграждение в размер на 186655.20 евро без ДДС. В. (настоящ касатор) кандидатствал за съфинансиране от фондовете на Европейския съюз и поради необходимостта от технологично време за разглеждане и оценка на проекта стартирането на дейностите по договора следвало да се осъществи след окончателно писмено потвърждение от негова страна. В договора било предвидено, че ако съфинансирането се провали или престане да бъде обезпечено, изпълнителят има право да прекрати договора, както и да получи стойността на извършени доставки и услуги към момента на прекратяването. Съфинансирането било осъществено, но възложителят сключил договор с трето лице, което извършило изграждането на централата. Въззивният съд е изложил съображения, че уговореното от страните окончателно потвърждаване на договора следва да се тълкува по отношение на осигуряването на съфинансиране, а не като уговорка за друго отделно условие, изразяващо се в изявление на възложителя за потвърждаване. Приемането на противното би означавало, според съда по същество, че недобросъвестното поведение на възложителя би попречило за сбъдване на условието. По тези съображения окръжният съд е потвърдил решението за осъждане на възложителя да заплати обезщетение за неизпълнение в размер на печалбата от 15 % върху стойността на възнаграждението, която би получил изпълнителя при точно изпълнение на задълженията.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Материалноправният или процесуалноправният въпроси са винаги специфични за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същите следва да са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, както и трябва изрично да бъдат посочени от касатора. Бланкетното позоваване на текста на чл.280, ал.1 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния спор.
Касаторът поставя на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК два процесуални въпроса: „Допустимо ли е съдът да формира изводи за основателност на претенцията в нарушение на съдопроизводствените правила, което води до ограничаване на правото на защита, предвид допуснати нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада по чл.146 ГПК и при лишаване на ответника от процесуалната възможност, регламентирана в чл.143, ал.2 и ал.3 ГПК?” и „Допустимо ли е съдът да формира извод за наличието на доказателство по претенция за обезщетение за пропуснати ползи, като приема за доказани фактите от изложени гласни доказателства на лице, което не помни съдържанието на документа, за който свидетелства?”. Въведени са и два материалноправи въпроса: „При наличие на уговорени между страните по договор за изработка две отлагателни условия по смисъла на чл.25 ЗЗД сбъдването на едното от тях достатъчно условие ли е за пораждане действието на договора при положение, че страните по същия са уговорили кумулативно две условия, сбъдването на които ще обуслови изискуемостта на изпълнението и представлява ли преуреждане от съда на съществуващо облигационно отношение с проведеното тълкуване на това отношение?” и „Следва ли да се приеме, че поради несбъдването на уговореното между страните отлагателно условие е налице задължение, чието изпълнение е предоставено на волята и възможностите на възложителя по договор за изработка?”.
Процесуалноправните въпроси са свързани с оплакването в касационната жалба, че в първото по делото заседание първоинстанционният съд е отказал да включи в доклада въведени твърдения и да приеме представени от страната писмени доказателства, както и с анализа на събраните свидетелски показания. Във въззивната жалба настоящият касатор се е позовал на допуснати нарушения на процесуалните правила във връзка с доклада, като тези възражения са разгледани от окръжния съд в съдебното заседание на 21.05.14г. Отговорът на поставения от касатора въпрос е даден в т.2 на ТР № 1/13г. от 09.12.13г. на ОСГТК и процесуалните действия на въззивния съд не са извърши в отклонение от задължителната практика на ВКС. Конкретното произнасяне на въззивния съд, че не е допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а въведено основание за отмяна на решението по чл.281, т.3, пр.2 ГПК, което не подлежи на преценка в производството по чл.288 ГПК. Вторият въпрос за кредитирането на свидетелските показания е обвързан от касатора с негово твърдение, което не съответства на данните по делото и е изцяло свързано с преценката на въззивния съд на приетите за установени факти по спора, като при евентуална неправилност на изводите на съда, решението би подлежало на отмяна по чл.281, т.3, пр.3 ГПК.
Материалноправните въпроси изискват тълкуване на договора и направените въз основа на това тълкуване изводи по основателността на иска. Тълкуването на договора по правилото на чл.20 ЗЗД е част от решаващата дейност на съда по същество, поради което въпросите, свързани с тази дейност биха представлявали правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ЗЗД, ако са обвързани с доводи за несъобразяване с критериите, посочени в правната норма. Нарушението на правилата за тълкуване следва да е ясно и точно посочено от касатора с оглед на конкретните обстоятелства по спора, докато обсъждането единствено на събраните по делото доказателства представлява оплакване за необоснованост на въззивния акт, която не подлежи на преценка в производството по чл.288 ГПК. По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат. Ответникът е представил доказателства за заплащане на уговорено адвокатско възнаграждение, но не е направил искане за присъждане на разноски и не е изготвил списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 367/17.07.14г., постановено по т.д.№ 1129/14г. от Старозагорския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.