5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 833
гр. София, 10.11.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №978 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №1928/22.10.2014г. по т.д. №4002/2013г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение №13/14.05.2013г., постановено по т.д. №2541/2012г. на Софийски градски съд, ТО, VІ – 3 състав, като вместо това е признато за установено по иск с правно основание чл.422, вр. чл.415 ал.1 от ГПК, съществуването на вземания на [фирма], [населено място], към [фирма], [населено място], по договор за кредит – овърдрафт №652 от 03.08.2007г. и анекси към него, за които е издадена заповед от 09.09.2011г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по гр.д.№31778/2011г. на Софийски районен съд, 79 състав, а именно сумата от 872 521,95 лева – главница, сумата от 59 719,49 лева – договорна лихва за периода от 25.12.2010г. до 20.07.2011г., сумата от 55,92 лева – заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.07.2011г. до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът твърди, че въззивният съд неправилно е приел, че претендираното от ищеца вземане срещу него съществува, тъй като е възникнало преди датата на преобразуването на [фирма] чрез отделяне по смисъла на чл.263л ал.1 от ТЗ на две нови дружества. Счита за неправилно становището на САС, че промяната на съществени уговорки по договора за кредит без знанието, съгласието и изричното волеизявление на отделилото се дружество ангажира автоматично неговата солидарна отговорност и по отношение на извършените с анекси №№7,8 и 9 промени, респективно,че отделеното дружество следва да отговаря за задълженията, поети с тези анекси. Излага доводи,че от съдържанието на цитираните анекси е видно, че са налице изменения във всички съществени уговорки по договора, като са поети нови задължения, уговорени са нови срокове и условия, а дори са приети и нови съдлъжници. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като претендира присъждане на разноски.
Касаторът сочи, че в обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществения материалноправен въпрос дали следва отделилото се търговско дружество да носи солидарна отговорност за задължения, възникнали преди датата на преобразуването, чиито съществени елементи са били многократно изменени след преобразуването, без тези изменения да са били изрично или конклудентно съгласувани с отделеното дружество, респективно, представлява ли същественото изменение в облигационното правоотношение, извършено без изричното съгласие на солидарния длъжник, отказ на кредитора от солидарната отговорност по чл.263л ал.1 от ТЗ. Твърди,че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, тъй като разглеждането му ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, обективирана в обжалваното въззивно решение на Софийски апелативен съд, както и за развитието на правото, тъй като нормативната уредба не посочва пълно и изчерпателно конкретния обхват на отговорността по чл.263л ал.1 от ТЗ във всички възможни хипотези, както и случаите, в които тази солидарна отговорност отпада.
Ответникът по касация [фирма], [населено място], счита, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол, тъй като в касационната жалба не се сочи и не се обосновава защо разглеждането на поставения въпрос ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, като не е и посочена такава практика. Твърди,че разпоредбата на чл.263 л. ал.1 от ТЗ е ясна, пълна и непротиворечива, като въззивният съд е постановил допустимо и правилно решение. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявения иск по чл.422 от ГПК, като приеме за установено съществуването на вземания на [фирма], [населено място], към [фирма], [населено място], по договор за кредит – овърдрафт №652 от 03.08.2007г. и анекси към него, за които е издадена заповед от 09.09.2011г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по гр.д.№31778/2011г. на Софийски районен съд, 79 състав, Софийски апелативен съд е приел, че между [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], е бил сключен валидно договор за кредит – овърдрафт №652 от 03.08.2007г., който е бил изменен с 9 броя анекси към него. Установил е, че след сключването на първите 6 анекса, на 18.01.2010г. в търговския регистър е вписано преобразуването на дружеството – длъжник чрез отделяне на две новоучредени дружества – касатора [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място]. Установил е също, че след преобразуването са сключени още три анекса към договора за кредит, като страна по тях са само двама от солидарните длъжници [фирма] и [фирма]. Приел е, че сключените след преобразуването допълнителни споразумения /анекси/ към договора за кредит не представляват договори за новация по смисъла на чл.107 от ЗЗД. Поради това е приел,че касаторът продължава да носи солидарна отговорност за задълженията по договора за кредит от 03.08.2007г.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. Поставеният от касационния жалбоподател въпрос е свързан с предмета на спора, но не съответства на изложените от въззивния съд мотиви, съответно отговора на този въпрос не е обусловил изхода на спора и по отношение на него не е налице общото основание за допускане на касационен контрол. Въззивният съд не е изразил становище, че отделилото се търговско дружество следва да носи солидарна отговорност за задължения, възникнали преди датата на преобразуването, чиито съществени елементи са били многократно изменени след преобразуването без да са съгласувани с това дружество. Въз основа на задълбочен анализ на съдържанието на представения договор за кредит – овърдрафт №652 от 03.08.2007г. и сключените към него анекси, съдът е достигнал до точно противоположен извод, а именно, че с тези анекси не се изменят съществените елементи на договора за банков кредит, сключен между [фирма] и [фирма]. Приел е, че тъй като с анексите само се пролонгира срокът за изпълнение на задължението на кредитополучателя и се заменят едни обезпечения с други, които обаче нямат за предмет права на касатора, то с тези анекси не се извършва подновяване на задължението по договора за банков кредит. Това становище на въззивния съд е в съответствие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение №130/24.03.2009г. по т.д. №650/2008г. на ВКС, ТО, ІІ и решение №110 от 17.07.2015г. по т.д.№1568/2014г. на ВКС, ТК, І т.о, в които е прието, че способите за преструктуриране на даден кредит, включително разсрочването му за облекчаване на съществуващия дълг, не са индиция за наличие на воля у съконтрахентите за подновяването му по смисъла на чл.107 от ЗЗД, която за да е релевантна, трябва да е изрична и недвусмислена, а не изведена по тълкувателен път.
При тези изводи въззивният съд е приел,че не е налице подновяване на задължението по договора за банков кредит с погасително действие по отношение на солидарната отговорност по чл.263 л от ТЗ на образуваното чрез отделяне дружество – касатор. Съответно е приел, че касаторът отговаря солидарно за задължението на [фирма], като е обвързан от всички анекси, сключени до момента на преобразуването на [фирма] чрез отделянето на дружеството – касатор и на дружеството [фирма]. Следователно изводите на съда не се дължат на неправилна интерпретация на разпоредбата на чл.124 ал.1 от ЗЗД, уреждаща последиците на новацията в хипотезите на солидарна отговорност, нито на неправилна преценка относно приложението на тази разпоредба в хипотези на преобразуване на търговски дружества чрез отделяне, както поддържа касаторът, а на правния извод за липса на новация на първоначално поетите задължения на кредитополучателя по процесния договор за кредит. Поради това поставеният въпрос не съответства на решаващите изводи на въззивния съд и не може да обуслови допускането на въззивното решение до касационен контрол.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд.
При този изход на спора касаторът [фирма], [населено място], следва да заплати на [фирма], [населено място], направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 19 661,81 лева.
Воден от горното, състав на Върховния касационен съд, Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1928/22.10.2014г. по т.д. №4002/2013г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.5, ап.12, представлявано от изпълнителния директор М. И., да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 19 661,80 лева /деветнадесет хиляди шестстотин шестдесет и един лева и осемдесет стотинки /.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.