О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 835
София , 03.08. 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на ……………………………….. юли две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова
Лидия Рикевска
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 307/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат Д от АК гр. Г. като пълномощник на “Т” А. с. гр., срещу въззивното решение № 237 от 17.11.2008 г. по в. гр. д. № 153/08 г. на Габровския окръжен съд, с което в сила е оставено решение № 382 от 23.06.2005 г. по гр. д. № 249/05 г. на Габровския районен съд в частта, с която касаторът е осъден да предаде собствеността и владението на масивно помещение /технически архив/ от 123 кв. м., върху двуетажна масивна сграда от 250 кв. м., с подробно описано местонахождение. Поддържат се оплаквания за нарушения на материалния и процесуалния закони и необоснованост.
Като основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се сочат противоречие с практиката на Върховния касационен съд, изразена в представени решения, по приложението на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ и на чл. 2, ал. 3 ЗВСОНИ относно тази от предпоставките за реституция, непосредствено свързана с обекта на правото на собственост, в случаите, когато след национализацията имотът е увеличил размерите си чрез пристрояване, което не представлява функционално единство с национализираната сграда. Сочи се, че тези въпроси са от решаващо значение за изхода на делото и произнасянето по тях от Върховния касационен съд е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответницата по касация М. Д. К. счита жалбата за неоснователна, Л. И. Ш. , К. Г. Н. , М. Р. Л. , С. Р. Л. , П. Г. Г. , Р. И. Ш. , Х. Ц. Д. , Н. Ц. Щ. и А. Г. Н. не са взели становища.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса и е допустима.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК поради следните съображения:
Решаващият мотив на въззивния съд за уважаване на иска за собственост, произхождаща от възстановяване по силата на ЗВСОНИ, е, че спорният обект, който не е съществувал към момента на национализацията на текстилната фабрика от “Б” А. гр. Г., при влизане в сила на реституционния закон е част от третия етаж на триетажна масивна жилищна сграда, разположена в югоизточния ъгъл на имота, и заема северозападната страна на пристроената част. Като се позовал на заключението на тричленната техническа експертиза, съдът приел, че помещението не съставлява самостоятелен обект поради липса на сервизни помещения и поради това, че достъп до него има по стълбището, което обслужва и останалите етажи, при безспорно установеното обстоятелство, че вторият етаж от сградата също е възстановен. Доводът, че това заключение е игнорирано от въззивния съд, който възприел даденото пред районния съд различно заключение, е неоснователен, предвид изричното обсъждане на новото доказателствено средство в мотивите към въззивното решение. Неоснователен е и доводът, че няма данни за съществуването на втори етаж към момента на национализацията, предвид изричното становище на експертите, проверили приложените към делото документи и наличните в “Д”, че сградата, в която се намира спорният обект, е национализирана и описана в т. 7 на акт за държавна собственост №/1950 г. като I-ви етаж бояджийна, II-ри и III-ти етажи – работнически жилища. Тя е предмет и на заповедта на кмета за деактуване № 1* от 28.08.1992 г.
Безспорно е и това, че помещението е изградено върху тераса, образувана от покрива /бетонна плоча/ над част от втория етаж, с три стени, представляващи зидове на реституирани на ищците сгради, като е изградена само стена с прозорци към двора и плоча за покрив. При така установения начин на възникване на обекта, той представлява част от третия етаж заедно с работническото общежитие, също реституирано. Изводът е, че вследствие на извършеното пристрояване обектът представлява част, функционално и технически свързана с основната постройка, собствеността върху която е възстановена, поради което на основание чл. 97 ЗС се присъединява към същата и подлежи на възстановяване заедно с нея.
С оглед на изложеното не може да се приеме като решаващо за изхода на спора изложеното допълнително съображение от въззивния съд, че за ползуването на помещението като склад, който може да бъде определен като самостоятелен и без наличие на сервизно помещение, са налице значителни неудобства, предвид местоположението му и достъпа до него от общото, обслужващо всички етажи, стълбище. Това съображение не е послужило като решаващ мотив за уважаване на иска за собственост. Изводът на въззивния съд за наличие на извършено след национализацията строителство, което по правилото за присъединяване към основната, възстановена сграда, следва собствеността на същата, е основан на преценката на всички доказателства, включително и на обясненията на експертите в съдебното заседанието на 04.11.2008 г. /л. 84 по в. гр. д. № 153/08 г. на Габровския окръжен съд/. Тогава инж. Д е заявила, че всички ограждащи стени са на реституирани сгради, а пояснението на инж. Щ е за две от стените, но то не изключва предходното. Ето защо не може да се приеме, че обжалваното решение противоречи на практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./, изразена в съдебните актове, на които касаторът се позовава: Постановление № 7/65 на ПВС, р. № 1* от 01.02.2002 г. по гр. д. № 1596/01 г., IV-то г. о., р. № 518 от 30.12.2003 г. по гр. д. № 23/03 г. на I-во г. о.
Разрешението, дадено от въззивния съд на съществения за изхода на спора материалноправния въпрос за обекта на претендираното право на собственост, съответства на това, дадено в ТР № 1/1995 г. на ОСГК на ВС за случай като настоящия, когато частта, с която имотът е увеличил размера си, се присъединява към възстановената част по силата на правилото на чл. 97 ЗС.
Затова и не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Касаторът счита, че касационната жалба следва да се допусне до разглеждане по същество при основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, защото при липса на данни вторият етаж от сградата да е бил обект на национализация, въззивният съд неправилно е приел спорното помещение за възстановено като функционално свързано с него. Разрешението на така поставения въпрос е в зависимост от конкретните данни по делото, а както се посочи изводът на съда, че е одържавена двуетажна сграда, не е формиран в нарушение на задължителната практика по приложението на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./. Ето защо и второто поддържано от касатора основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
С оглед изхода на спора и заявеното искане, на ответницата по касация М. Д. К. следва да се присъдят разноски за производството пред Върховния касационен съд в размер на 375 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 237 от 17.11.2008 г. по в. гр. д. № 153/08 г. на Габровския окръжен съд.
ОСЪЖДА “Т” А. гр. Г. да заплати на М. Д. К. разноски за производството пред Върховния касационен съд на РБ в размер на 375 /триста седемдесет и пет лв./ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: