О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 887
София ,18.08. 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на ………………………………….. юли две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита С.
Лидия Рикевска
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 698/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. В. Д., приподписана от адвокат А. С. , срещу въззивното решение № 450 от 25.02.2008 г. по в. гр. д. N 590/07 г. на С. окръжен съд, с което в сила е оставено решение № 49 от 07.05.2007 г. по гр. д. № 1694/06 г. на С. районен съд за допускане на делба на два недвижими имота, подробно описани. Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно, тъй като съдът не отдал нужната доказателствена тежест на удостоверение № 457 от 20.11.1997 г. на данъчната служба и скица № Ф* от 23.11.2005 г. на ОС “З”, установяващи, че спорните имоти са декларирани и възстановени на общия на страните наследодател Г, довело до неправилно определяне на квотите в съсобствеността. Поддържа, че са налице основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК.
От ответниците по касация М. Г. Х., Н. Г. Г. и Г. И. Г. считат жалбата за неоснователна, С. И. Р. , Г. И. Р. и Г. В. Д. не са взели становища.
Жалбата е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е подадена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
По делото е установено, че съделителите имат общ наследодател Г, починал през 1974 г. Ищците по делото М. Х. , Н. Г. и Г. Г. са наследници по закон на сина на общия наследодател Г, починал в 2002 г., Славка и Г. Р. са наследници на починалата през 1998 г. негова дъщеря К. Г. И. , а касаторът и Г. В. Д. са деца на другата му дъщеря М. Г. В. , починала в 1993 г.
Решаващият мотив на въззивния съд относно съсобствеността върху спорните имоти и квотите на съделителите, е формиран въз основа влязлото в сила решение № 392 от 28.12.2002 г. по гр. д. № 300/02 г. на С. окръжен съд. С него е признато за установено по отношение на наследниците на Г. Г. Т. , които са и съделители по настоящото дело, че наследниците по закон на Г. Г. Г. са собственици по давностно владение на нива с площ от 3.5 дка в м. “Б” с. С., съставляваща имот № 86 от кв. 44 по плана на от 1932 г., а понастоящем част от имот пл. № 296 от кв. 26 част III по плана от 1993 г. на С. минерални бани.
Този съдебен акт е послужил за издаване от ОС “З” на две решения.
С решение № 2* от 20.07.2005 г. и скица № 324 от 23.11.2005 г. на наследниците на Г. Г. Т. и на Г. Г. Г. е възстановена овощна градина с площ от 4.237 дка, съставляваща имот № 0* по картата на землището на с. Н. село, м. “С”, като 1.093 кв. м. е собственост на наследниците на Г. Г. Т. , а 3.144 дка – на наследниците на Г. Г. Г.
С решение № 4* от 20.07.2005 г. и скица № 2* от 09.06.2005 г. на наследниците на Г. Г. Т. и на Г. Г. Г. е възстановен вторият делбен имот – нива с площ от 0.480 дка в строителните граници на с. С., м. “М”, съставляваща имот № 86 от кв. 26 по плана от 1932 г., сега поземлен имот № 296 от кв. 21 по плана на С. минерални бани.
С оглед на тези данни съдът допуснал делбата върху притежаваната от страните съсобственост, възникнала на основание наследствено правоприемство, а за наследниците на Г. Г. Г. – и давностно владение, като квотите на съделителите определил съобразно притежаваните от наследодателите им части от общия имот с площ от 4.7 дка, от който са образувани двата делбени имота.
Предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване не са налице по следните съображения: Доводът, че решението е постановено в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд, изразена в т. 19 на ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ВКС на РБ относно мотивите на въззивната инстанция и в т. 12 на ТР № 1 от 17.07.2001 г. за необосноваността като отменително основание при касационното обжалване, е неоснователен. Мотивите на въззивния съд отразяват неговата решаваща дейност, като в съответствие със задължителната практика на ВКС по приложението на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./, са обсъдени всички доказателства по делото. При този анализ съдът е възприел относимите за спора факти и събраните по тях доказателства в точния им смисъл, а формираните фактически и правни изводи съответстват на установеното по делото по основните въпроса, включени в предмета на доказване по чл. 282 ГПК: налице ли е съсобственост върху заявените за делба имоти, между кои съделители и при какви квоти. Силата на пресъдено нещо на решението по установителния иск за собственост изключва пререшаването на въпросите дали лицата, адресати на влезлия в сила съдебен акт, са съсобственици на имотите при части, съответстващи на притежаваните от наследодателите им права в съсобствеността. Поради това е неоснователен и доводът на касатора за неправилно определяне на дяловете от съсобствените имоти.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато произнасяйки се по конкретен правен спор, Върховният касационен съд изразява принципно становище по материалноправен или процесуалноправен въпрос, свързан с тълкуването или прилагането на дадена правна норма, по която липсва съдебна практика или е необходимо да се промени съществуващата такава. В настоящия случай в изложението липсва обосновка по тези въпроси, такава не може да се извлече и от съдържанието на касационната жалба.
Предпоставките да допускане на касационно обжалване не са налице, поради което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 450 от 25.02.2008 г. по в. гр. д. N 590/07 г. на С. окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. В. Д. до заплати на М. Г. Х., Н. Г. Г. и Г. И. Г. разноските за производството пред Върховния касационен съд в размер на 100 /сто лв./ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: