2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 839
София, 16.06.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1308 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. Х. С. и Г. К. С. – двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. П. М., против въззивното решение № 306 от 9 април 2010 г., постановено по гр.д. № 132 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2010 г., с което е оставено в сила решение № 5162 от 25 ноември 2009 г., постановено по гр.д. № 1027 по описа на Софийския градски съд за 2006 г.
В жалбата се сочи, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и необоснованост, защото неправилно са преценени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, вписани са неверни правни изводи без основание и доказателства, липсват мотиви във връзка с нарушение на принципа на добросъвестност; не са обсъдени елементите на непозволеното увреждане; няма мотиви за оборване на презумпцията по чл. 45 ЗЗД; не е проведено доказване, че служителите на ответника не са влагали умисъл и че не съществува вина в деянието в двете му проявни форми; действията на служителите на ответника не са извършени при спазване на законовите принципи да не се вреди другиму и са причинили имуществени и неимуществени вреди на ищците при доказана причинна връзка между деянието и вредите – не са положени усилия за описване на имуществото, което е запечатано или изнесено, при което е създадена възможност всеки да се възползва противоправно, но безнаказано, от имуществото на ищците; негативното отношение към всяка молба или искане на ищците и безконтролното, безотговорно и ненаказуемо поведение на служителите на ответника по отношение на имуществото на ищците и тяхното житейско и духовно състояние може да се възприеме като достатъчно основание да се счита за реализиран съставът на противоправното деяние; ответникът не е изпълнил задълженията си съобразно утвърдената практика и закона. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – неправилно е приложен чл. 45 ЗЗД и касационното обжалване е от значение за точното прилагане на закона, тъй като съдът неправилно е приел, че не е налице доказаност на вината на служителите на ответника и не е налице обоснован правен извод, че е оборена презумпцията за виновност по чл. 45 ЗЗД; неоснователни, неправилни и в разрез с установените принципи на правото са правните изводи на въззивния съд, че причинените вреди на ищците са резултат от именно тяхното поведение, а не от поведението на служителите на ответника и в извод всеки служител на общината може небрежно и без контрол да разпилява вещи на принудително извадени жители на общината, да създава обстановка за присвояване и липси на вещи; въззивният съд изобщо не се е запознал с материалите по делото; съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – неправилно са преценени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, добавени са съждения и неверни правни изводи без основание и доказателства, липсват мотиви по нарушение на принципа на добросъвестност; съдът е нарушил и практиката на ВКС по прилагане на разпоредбата на чл. 45 ЗЗД – не са обсъдени обстоятелства и не е доказано да е оборена презумпцията за виновност по чл. 45 ЗЗД, неправилно е посочено, че не е налице вредоносен резултат по отношение на противоправното деяние на ответниците, неправилно се установява, че липсва причинна връзка между вредоносния резултат и противоправното деяние; ответникът носи доказателствената тежест за установяване липсата на вина при нанесените вреди на ищците от имуществен и неимуществен характер, както и че нанесените вреди са резултат на добросъвестно изпълнение на задълженията на общинските служители и са изцяло по вина на ищците; по делото липсват каквито и да било доказателства, че вредите са в резултат от поведението на ищците (сочат се четири решения на ВКС и едно на ВС); изводът на съда, че не е установено по делото наличие на вреда за ищците и липсата на причинна връзка между уврежданията, претърпени от тях и конкретното деяние е в противоречие със събраните по делото доказателства и е налице противоречие в самите мотиви на решението – събраните доказателства не са обсъдени в тяхната взаимна връзка и обусловеност съобразно изискванията на ГПК (сочат се две решения на ВКС); материалноправният въпрос, решен от въззивния съд, а именно за наличие на противоправност на действията на служителите на ответника, наличието на вреди и причинната връзка между действията на ответниците и настъпилите вредни последици, е от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът Столична община не представя отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Във въззивното решение е прието, че с влязло в сила решение на ВАС е отхвърлена жалба на ищцата срещу заповед на кмета по чл. 65 З. и след като няма отменен индивидуален административен акт и не е налице незаконна заповед по чл. 65 З., липсва потивоправност на заповедта на кмета; не е налице и противоправност на извършените изпълнителни действия от служителите на ответника – те са подлежали на обжалване, но ищците не са упражнили тези свои права и изпълнителните действия са влезли в сила, а проверката за законосъобразност по общия ред би била недопустима при преклудиране на правото да се отменят тези действия; изпълнителните действия са и законни, защото не са извършени в нарушение на нормативните актове – жилището е запечатано и до отпадането на обезпечителната заповед административният орган не е извършил никакви други действия – принудителен опис и изнасяне на вещите, но органът е изпратил писмо до ищцата да изнесе вещите си, иначе ще предприеме изнасянето им в склад на общината след опис, на което ищцата заявила, че няма да изнася вещите си и не дава съгласие те да бъдат изнесени в склад на общината; до приключване на административното производство по обжалване на заповедта по чл. 65 З. не са предприемани никакви действия, а след това ищцата повторно е поканена да освободи жилището от вещите и при липсата на доброволно изпълнение изпълнителният орган е извършил опис на намерените в апартамента вещи и ги е изнесъл в склад на общината; не са налице незаконни действия на органите на администрацията, поради което липсва противоправност и е безпредметно обсъждането дали противоправността би причинила имуществени и неимуществени вреди, както и дали има виновно поведение.
К. съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси по първото и третото основание на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и чието разрешение е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представената съдебна практика на ВКС и ВС обаче сочи, че касаторите всъщност поддържат основанието по т. 2 на посочения текст, тъй като решенията на състави на ВС и ВКС по отменения процесуален ред, според приетото в т. 2 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по спора. Както приема задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. ВКС така също не може да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, но касаторът не го сочи, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Даденото тълкуване е сторено при съобразяване на задължението на съда да зачете диспозитивното начало в процеса, закрепено в чл. 6 ГПК, предвиждащо обемът на дължимата защита и съдействие да се определят от страните по спора.
В разглеждания случай, независимо от много подробната касационна жалба и изложението към нея, касаторите не са успели да поставят правен въпрос, който да отговаря на посочените задължителни критерии. Изложените твърдения на касаторите са по естеството си касационни оплаквания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Допуснато е смешение на основанията за допускане на касационното обжалване и касационните оплаквания, но последните биха били предмет на разглеждане едва след допускане на касационното обжалване. Липсата на поставен въпрос не дава възможност и да се прецени доколко разрешението, дадено от въззивния съд е в противоречие с тълкуванията, направени от съда в представената съдебна практика. При пространно изложени съображения касаторите са концентрирали твърденията си около неправилното тълкуване на въззивния съд на наличието на вина у ответната страна и по-точно по добросъвестното упражняване на задълженията на служителите й. В разглеждания случай обаче решаващият извод на съда е, че липсва противоправност на действията на служителите на общината, което прави безпредметно обсъждането на останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Предвид даденото от въззивния съд разрешение и твърденията на касаторите в исковата им молба, относими въпроси биха могли да бъдат: несъставяне на опис на имущество и приемо-предавателен протокол при запечатване на обитавано жилище в процедура по чл. 65 З. представлява ли противоправно поведение; отказът на служителите да уведомят кога ще бъде извършен опис на имуществото и ще бъде осигурена възможност за получаване на вещите представлява ли противоправно поведение; следва ли при спряно изпълнение на заповед по чл. 65 З. да се осигури достъп до жилището на извадените от него лица с цел съставяне на опис, протокол и възможност да се изнесе покъщнината и други вещи. По твърдението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразили се в необсъждане на представените доказателства и нарушения при цененето им, касаторите не са посочили кои точно доказателства имат предвид и в какъв аспект е нарушението на въззивния съд, за да може евентуално да се преценява основание за допускане на касационно обжалване. Накрая, заявяването, че материалноправният въпрос, решен от въззивния съд, а именно за наличие на противоправност на действията на служителите на ответника, наличието на вреди и причинната връзка между действията на ответниците и настъпилите вредни последици, е от значение за точното прилагане на закона, също не изпълнява изискванията за сезиране с правен въпрос, който да обоснове даването на тълкуване от ВКС в процедурата по чл. 290 и сл. ГПК, тъй като с него се цели разрешаването на спора, а не се дава основание за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 306 от 9 април 2010 г., постановено по гр.д. № 132 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: