Определение №84 от 1.2.2011 по гр. дело №994/994 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 84

София, 01.02.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 994/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 400 от 28.12.2007 г. по гр.д.№ 495/ 2006 г. на Р. районен съд, потвърдено с решение № 8 от 8.02.2010 г. по гр.д.№ 320/ 2009 г. на П. окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от С. Р. М. и К. Р. Сотиров против Р. И. К., С. Б. П., Л. М. Николова и Г. М. Н. за признаване на ищците за собственици и предаване владението на два недвижими имота в[населено място], а именно имот пл.№ 497 в кв.3 по плана на града с площ 1114 кв.м., заедно с масивно складово помещение и УПИ VІІІ- 484 в кв.9 , ведно с построена в имота полумасивна жилищна сграда и паянтова жилищна сграда.
Ищците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържат оплаквания за необоснованост и нарушения на материалния и процесуалния закон.
Към жалбата има приложение, което е озаглавено като “изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК във връзка с основанията за допускане на касационно обжалване”. Поддържа се, че са налице и трите основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на жалбата до разглеждане от ВКС.
Ответниците оспорват жалбата както по същество, така и относно лисата на основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищците са наследници по закон на бившия собственик Е. Сотиров- деца на негов първи братовчед и на това основание претендират да са придобили имота. По делото е представено саморъчно завещание, според което Е. Сотиров е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество на Р. К., а тя от своя страна продала процесния имот на останалите ответници. По повод оспорване автентичността на завещанието е установено от графологична експертиза, че то е написано и подписано от наследодетеля на ищците Е. Сотиров. Не е било доказано и възражението, че последният не е разбирал свойството и значението на деянията си поради влошено здравословно състояние. По тези съображения въззивният съд приел, че след смъртта на собственика имотите са преминали не към наследниците по закон, а към наследника по завещание- Р. К., която впоследствие се е разпоредила с тях в полза на другите ответници и това е довело до отхвърляне на иска.
Съгласно действащия ГПК не всички въззивни решения подлежат на касационно обжалване, а само тези, по отношение на които касаторът установи, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Първото условие за допускане на касационно обжалване е формулирането на съществения материалноправен или процесуален въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд. В ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения, че въпросът следва да е от значение за изхода на конкретното дело и трябва да се посочи от касатора, а не от касационния съд. Правният въпрос е винаги конкретен, доколкото стои и по разглежданото дело, но по принцип е общ и се отнася за всички подобни хипотези. Той е от значение за изхода на конкретното дело, но не и за правилността на обжалваното решение
В изложението касаторът е посочил, че същественият материалноправен въпрос е “продажба на недвижими имоти от несобственик на трети лица без да има право на това, без да разглежда нотариалните преписки, които са приложени по делото”. Твърди се освен това, че правилното решаване на настоящото дело е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В останалата част от изложението се приповтарят оплакванията от касационната жалба относно неправилността на въззивното решение.
С оглед на това съдържание на изложението следва да се приеме, че то не посочва кой е същественият правен въпрос по делото, тъй като по него въобще не се обсъжда дали продажбата е извършена от несобственик, а напротив- прието е, че Р. К. е станала собственик по силата на направеното в нейна полза универсално завещание и че това завещание е действително. Ако касаторът счита, че изводите на съда в тази насока са необосновани или че не са разгледани някои доказателства, тези доводи всъщност представляват оплакване за неправилност на решението и не се вместват в основанията за допускане на касационно обжалване.
Посоченият от касатора въпрос определя рамките на произнасяне от ВКС, поради което при липсата на точно и ясно формулиране не може да се прецени дали е основателно и твърдението за противоречие с практиката на ВКС или за противоречива съдебна практика. Въпреки че на различни места в жалбата се цитират определени актове на ВКС, то е в подкрепа на оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения, докато съгласно чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК представената практика следва да илюстрира противоречиво разрешаван правен въпрос, който е общ по всички дела. Представят се и определения по чл.288 ГПК, но те независимо дали с тях се допуска или не касационно обжалване, не формират съдебната практика и не могат да обосноват разглеждане на жалбата. Представените решения, които разглеждат случаи на нищожност на завещание, също не ползват касатора, тъй като по настоящото е установено, че завещанието е действително и е довело до придобиване на имотите от страна на Р. К..
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване и затова и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8 от 8.02.2010 г. по гр.д.№ 320/ 2009 г. на П. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар