3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 502
София, 25.10.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 2451/ 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. М. Г. против въззивно решение № 429/ 15.01.2016 г., постановено по гр.д.№ 16530/2014 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен иска на касатора за признаването му за собственик на един апартамент, находящ се на първия етаж на жилищна сграда в [населено място], както и на ? ид.ч. от таванските и зимнични помещения на сградата и от правото на строеж.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, тъй като съдът не е съобразил, че дарението, извършено от касатора е признато с влязло в сила решение за нищожно, а ако е трябвало да установи нищожност и по отношение на ответницата, не са му били дадени съответни указания от съда.
Ответникът Н. Д. оспорва жалбата, както и основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
От данните по делото относно историята на имота е установено следното: Към 1974 г. ищецът И. Н. е бил собственик на имота-дворно място и едноетажна сграда по силата на нот. акт по давност № 167/ 74 г.
С н.акт № 40/ 75 г. дарил целия имот на сина си М. И. и на внучката си Д.- дете на дъщеря му В..
През 1985г. между двамата надарени била извършена делба, при която целият имот / вкл.първия етаж/ е възложен на М. И.. По това време съществуващата стара сграда е съборена и е построена нова двуетажна сграда, като за втория етаж с н.акт № 55/87г. М. И. учредил в полза на Д. С. правото да го надстрои, като не е спорно по делото, че вторият етаж е построен и там живее семейството на дъщерята на ищеца В. С..
Спорът е за първия етаж от сградата.
През 1993г. М. И. и съпругата му Н. Д. се развели, а през 1998г. провели дело за делба, по което е прието, че първият етаж от къщата е построен по време на брака, представлява СИО, и при делбата Н. Д. е получила в дял този етаж, а на М. И. е разпределен таванския / мансарден етаж /, който е недовършен. Решението е влязло в сила през 2007г.
Според тезата на ищеца въпреки че през 1975 г. дарил целия имот на сина си М. и внучката Д., той отново придобил имота / първия етаж/ по давност, започнала да тече от 1988г., тъй като тогава той самият преустроил първия етаж, дъщеря му В. построила втория и така живеят в къщата до настоящия момент. Твърди, че синът му М. не е участвал в строежа и не е живял в жилището на първия етаж. При делбата с бившата си съпруга Н. те са поделили имот, който не е техен и за който неправилно било прието, че е съпружеска имуществена общност, докато всъщност към момента на делбата имотът вече бил придобит повторно от ищеца по давност.
Съдът е приел за безспорно доказано това последно твърдение на ищеца и заключил, че към 2007г. той и съпругата му действително са придобили първия етаж по давност, удостоверено и с констативен нотариален акт № 100/ 15.05.2007г. Настоящият иск обаче е отхвърлен по съображения, че е представен последващ нотариален акт № 173/ 13.06.2011 г., според който ищецът и дъщеря му В. И./ като наследник на починалата си майка/ са дарили имота отново на М. И.. На това ищецът е противопоставил влязло в сила решение, според което дарението е обявено за нищожно, но съдът не го е зачел, тъй като решението е постановено само между ищеца и сина му М. И., а ответницата Н. Д. не е била страна по делото. Прието е освен това, че се касае за симулативен процес.
С оглед на изложеното правният въпрос, който е от определящо значение за изхода на спора и на който държи касаторът, за да се допусне жалбата му до разглеждане, е за действието на решението, с което последното дарение е признато за нищожно, като касаторът смята, че съдът е следвало да зачете това решение и да приеме, че имотът се е върнал в неговия патримониум, респ. да уважи предявения иск за собственост. Поставя се като правен въпрос и този за действието на решението за делба между бившите съпрузи М. И. и Н. Д. и че това решение не може да се противопостави на ищеца, тъй като бившите съпрузи са си поделили един чужд имот, съответно Н. Д. е получила при делбата имот, на който няма никакви права, тъй като още през 2007 г. този имот е бил придобит от ищеца по давност.
Касаторът формулира правния въпрос, по който иска да се допусне обжалването, по следния начин: Длъжен ли е съдът да зачете влязло в сила решение / има се предвид решението за обявяване на дарението за нищожно/ по отношение на трети лица, които не са били страни по делото /което дело касаторът смята за преюдициално/ и не са обвързани от силата на пресъдено нещо на постановеното решение, но то може да им бъде противопоставено, тъй като те не заявяват собствени права към спорното право, предмет на този спор. По отношение разрешаването на този въпрос касаторът вижда противоречие на въззивното решение с р.№ 281/14.07.2011г. по гр.д.№ 87/ 2011 г., І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК- основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С оглед на така формулирания правен въпрос и данните по делото следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на въззивното решение до обжалване. Въпросът за действието на решението, с което дарението е обявено за нищожно и дали то е противопоставимо на ответницата действително е определящ за изхода на спора, но даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с постоянната съдебна практика относно субективните предели на решението, а именно че то влиза в сила и има действие само между страните по спора или техните наследници или частни правоприемници. Цитираното решение на състав на ВКС е постановено при друга фактическа обстановка и друг правен спор и няма основание да се твърди, че въззивното решение му противоречи. В разглежданото решение спорът е бил дали да се зачете едно решение, с което е установено правоприемство по отношение на имот, подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. С оглед специфичните особености на процедурата за възстановяване на земеделските земи е прието, че влязлото в сила решение за установяване факта на правоприемството обвързва и тези трети лица, които не са били страни в това производство, но и не заявяват собствени права към имота, предмет на спора. Разбирането, залегнало в това решение, е възприето и в по-късно приетото ТР № 9/ 2012 г. на ОСГК на ВКС.
В настоящия случай решението, постановено между касатора и сина му М. И. за нищожност на дарението от 2011 г., не би могло да се противопостави на Н. Д. най-малкото затова, защото и тя има претенции към процесния имот, а не е била страна по делото, нито пък спорът за нищожността на дарението е разрешен в рамките на настоящото производство.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 429/ 15.01.2016 г., постановено по гр.д.№ 16530/2014 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: