О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 84
гр. София, 17.02. 2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 3003/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „“Е. ВЦ“ Е. със седалище в [населено място] срещу определение № 3465 от 23.10.2019 г. по т. д. № 1353/2019 г. на Апелативен съд – София в частта, с която е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до влизане в сила на решение по адм. д. № 4334/2019 г. и адм. д. № 417/2019 г. на Административен съд София – град.
Частният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за връщане на делото на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Поддържа, че решенията, с които административният съд ще се произнесе по подадените жалби срещу решение на председателя на Патентното ведомство на РБ за заличаване регистрацията на марки, няма да имат значение за правилното решаване на спора по исковете с правно основание чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО (отм.) за установяване недобросъвестност при подаване на заявката за регистрация на марките, тъй като заличаването е извършено на друго основание – чл.26, ал.3, т.1 вр. чл.12, ал.6 ЗМГО (отм.). Излага доводи, че доколкото основанията за заличаване по чл.26, ал.3, т.1 и т.4 ЗМГО (отм) са самостоятелни и административният орган разглежда искането за заличаване съобразно заявеното в него основание, не е налице идентичност между правнорелевантните факти, които ще бъдат установявани в производството пред административния съд и в развиващото се пред въззивния съд исково производство.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по частната жалба „Ековеце“ Е. със седалище в [населено място], който изразява становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на обжалваното определение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Производството по т. д. № 1353/2019 г. е образувано пред Апелативен съд – София по въззивна жалба на „Ековеце“ Е. срещу решение по т. д. № 3803/2015 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от „Ековеце“ Е. против „Е. ВЦ“ Е. искове с правна квалификация чл.124, ал.4 ГПК вр. чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО (отм.) за установяване, че дружеството – ответник е действало недобросъвестно при подаване на заявки за регистрация на търговски марки „E. WC“ с рег. № 84724 и рег. № 84162, регистрирани на 29.05.2013 г. и на 18.04.2013 г. за съответните класове стоки и услуги.
Във въззивната жалба ищецът „Ековеце“ Е. е направил искане за спиране на исковото производство до приключване с влязло в сила решение на адм. д. № 4334/2019 г. и адм. д. № 417/2019 г. по описа на Административен съд София – град, образувани по жалби срещу решение на председателя на Патентното ведомство на Република България за заличаване на марките с рег. № 84724 и рег. № 84162 на основание чл.26, ал.3, т.1 вр. чл.12, ал.6 ЗМГО. Наличието на висящи дела с посочения предмет е доказано с удостоверение, издадено от Административен съд София – град.
С обжалваното в настоящото производство определение Апелативен съд – София е спрял производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, след като е направил извод, че решенията по образуваните пред административния съд производства ще са от значение за спора по исковете с правно основание чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО (отм.). Въззивният съд е обосновал приложението на чл.229, ал.1, т.4 ГПК със съображения, че единствената последица от успешното провеждане на иск по чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО (отм.) е заличаване на регистрираните марки, поради което допустимостта на иска е предпоставена от съществуването в правния мир на регистрирани по съответния ред марки; В случая марките са заличени, макар и на друго основание, което налага производството по предявените искове да бъде спряно до разрешаване на висящия пред административния съд спор за законосъобразност на извършеното заличаване.
Определението за спиране на делото е правилно, а развитите в частната жалба оплаквания са неоснователни.
В разпоредбата на чл.26, ал.3 ЗМГО (отм.) са уредени различни и самостоятелни основания за заличаване регистрацията на марка по искане на изброените в ал.5 на чл.26 ЗМГО (отм.) правни субекти. Заличаването на регистрацията се осъществява по административен ред и има действие от датата на подаване на заявката – чл.28, ал.3 ЗМГО (отм.). В една от хипотезите – чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО (отм.), заличаването на регистрацията на марката е предпоставено от установяване с влязло в сила съдебно решение, че заявителят е действал недобросъвестно при подаване на заявката. При наличие на влязло в сила решение, установяващо със сила на пресъдено нещо недобросъвестността на заявителя, лицето, предявило иска по чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО (отм.), разполага с възможността да постигне успешно предвидената в закона цел – заличаване на регистрацията на марката с действие от датата на подаване на заявката.
Съобразявайки правната уредба в чл.26 – чл.28 ЗМГО (отм.), настоящият състав на ВКС споделя извода на въззивния съд, че търсенето на съдебна защита чрез иск по чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО (отм.) във всички случаи предполага съществуването в правния мир на регистрирана марка, по отношение на която ищецът твърди проявена недобросъвестност при заявяването й за регистрация. Ако регистрацията на марката е заличена – без значение на кое от всичките възможни основания по чл.26 ЗМГО (отм.), воденето на иска по чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО (отм.) ще е лишено от смисъл, тъй като със заличаването ще се постигне целеният с предявяването на иска правен резултат. По делото са представени доказателства, че с решение на председателя на Патентното ведомство на Република България е постановено заличаване на двете марки, по повод на които са предявени исковете по чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО (отм.), и че законосъобразността на решенето за заличаване е предмет на образуваните и висящи пред Административен съд София – град дела с № 4334/2019 г. и № 417/2019 г. От изхода на спора по тези дела ще зависи дали регистрацията на двете марки ще бъде заличена или не, което означава, че решенията по делата ще имат значение за изхода на спора по предявените от „Ековеце“ Е. против „Е. ВЦ“ Е. установителни искове с правно основание чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО (отм.). Поради това, като е спрял исковото производство на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на производството пред административния съд, Апелативен съд – София е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3465 от 23.10.2019 г. по т. д. № 1353/2019 г. на Апелативен съд – София в обжалваната част, с която е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до влизане в сила на решение по адм. д. № 4334/2019 г. и адм. д. № 417/2019 г. на Административен съд София – град.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :