О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 842
гр.София, 16.12.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
след като разгледа, докладваното от съдията К. т.д. № 439/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на “Г.” ЕООД – гр. С., чрез адв. С. К. АК – Пловдив срещу решение № 128 от 1.02.2010г. по гр.№2956/2009г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решението по гр.дело № 3166/2008г. на Пловдивския районен съд, 14 гр. състав и е постановено решение, с което са отхвърлени исковете на касатора срещу “Е. плод” ООД – Пловдив за заплащане общо на сумата от 19 509 лв. по пет бр. фактури по договор за спедиция и обезщетение по чл.86 ЗЗД. Касаторът иска отмяна на въззивното решение като неправилно при наличието на трите основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. В изложението на основанията за достъп до касация формулира следните въпроси: налице ли е правоотношение между страните, от какво са породени те, имали неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника по иска и дължи ли се възнаграждение за извършената работа, решени в противоречие на представени по делото шест броя решения. Позовава се и на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК като счита, че решението засяга “въпроси от институционално значение, чието еднакво решаване налага пълна и еднаква уредба на застъпваните от тях отношения, както и еднопосочното и непротиворечиво прилагане на закона спрямо тях.”
В писмен отговор “Е. плод” ООД чрез адв. К. счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Направено е искане за присъждане на разноски на основание чл.81 във връзка с чл.78 ГПК в размер на 400лв.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното.
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
За да постанови обжалвания резултат Пловдивският окръжен съд е приел, че при разпределение на доказателствената тежест, ищецът не е доказал да са възникнали между него и ответника отношения по договор за спедиция за превоз на череши от гр.Костенец до гр.Мор, У., поради което ответникът не дължи заплащане на възнаграждение по фактури №№51-55, както и акцесорното задължение по чл.86 ЗЗД. Приел е също, че дори да се приеме, че са възникнали такива правоотношения ищецът като спедитор не е дал сметка на ответника като доверител за извършеното от него и да му прехвърли резултата. Тези изводи са направени след преценка на писмените доказателства, свидетелските показания и заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
Настоящият състав на Търговска колегия, първо отделение приема, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно разглеждане на делото. Касаторът е не посочил релевантния за крайния изход на делото по главния иск материалноправен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК с оглед на мотивите на въззивното решение, поради което не е осъществена основната предпоставка на закона за достъп до касация. Формулираните от касатора въпроси касаят изобщо възникването и изпълнението на едно облигационно отношения, каквото е договора за спедиция. Въззивният съд, въз основа на твърденията на ищеца също е приел, така както се поддържа от касатора в касационната му жалба, че отношенията следва да се преценяват като такива по договор за спедиция, уреден в Търговския закон / чл.361-чл.366 ТЗ/ и доколкото няма специални правила, са приложими тези за комисионния договор. Съдът също е приел, че договорът е неформален и доколкото законът не изисква специална форма е извършил преценка на събраните по делото доказателства – писмени и гласни / свидетелски показания/. Възприетата от Пловдивския окръжен съд фактическа обстановка обаче и изводите по приложение на материалния закон не могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване. Доводите на касатора за неправилна преценка на доказателствата по делото и за необоснованост на изводите на съда дали между страните е сключен договор за спедиция са относими към поддържаните основания за неправилност и е недопустимо да се преценяват в производство по чл. 288 ГПК.
Не е налице и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Обжалваното решение не е в противоречие с решенията №13 от 15.01.1970г. по гр.дело №2028/69г. на І г.о., №62 от 25.01.2002г. по гр.дело №891/2001г. на ВКС, № 972 от 23.11.2005г. по т.д. №264/2005г. на ВКС, ТК, тъй като съдът не е приел, че са недопустими свидетелски показания за установяване на договор за спедиция, както и на решение №279 от 26.02.2002г. по гр.дело №1759/2001г. на Vг.о. на ВКС, на решение от 17.03.2005г. по в.гр.дело №439/2004г. на В. апелативен съд и на решение №312 от 27.11.2003г. по гр.дело №1006/2002г. на ОС – Я. поради липсата на идентичност на казусите.
Не е налице второто посочено от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 на ТР 1-2010г. на ОСГТК на ВКС двете предпоставки трябва да бъдат налице в тяхната кумулативност – разрешения от съда правен въпрос трябва да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, а в тази насока аргументи от страна на жалбоподателя не са изложени. В случая не става въпрос за неправилно тълкуване на закона – чл.361 и сл. ТЗ и необходимост от промяна на съдебната практика по приложението му, а до недоказаност на твърдяното от касатора правоотношение по договор за спедиция и от там до отказ да бъде присъдено претендираното възнаграждение.
На ответника по касация ще следва да се присъдят документираните за тази инстанция разноски от 400лв.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.2 и т. 3 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №128 от 1.02.2010 г., постановено по гр.д. №2956/2009г. на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение. ОСЪЖДА “Г.” ЕООД – гр. С. да заплати на “Е. плод” ООД – гр. Пловдив разноски 400лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: