6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 848
София, 20.06.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1347 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. А. С. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. М. Р., против въззивното решение № 124 от 10 май 2010 г., постановено по в.гр.д. № 197 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2010 г. (с решение № 189 от 28 юни 2010 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, с което следва да се счита, че предявените искове от Б. Н. К., П. Н. К. и Н. Н. К. са отхвърлени до сумата от 14500 лева), с което е отменено решение № 72 от 4 февруари 2010 г., постановено по гр.д. № 1712 по описа на районния съд в [населено място] за 2009 г. и касаторката С. е осъдена да заплати на Б. Н. К., П. Н. К. и Н. Н. К. по 4668,33 лева, представляващи по 1/3 идеална част от действителната стойност на лек автомобил “Ауди А6”, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба.
В жалбата се сочи, че атакуваното решение е процесуално недопустимо, защото съдът не се е произнесъл по отношение на всеки един от обективно съединените искове, а по отношение на обща цена на трите иска; въззивният съд е отхвърлил исковете в общ размер над 14005 лева до предявения пълен размер от 15000 лева, или за сумата от 955 лева, от което следва, че до общия размер от 14005 лева решението не е отменено, но същевременно касаторката е осъдена да заплати на всеки от ищците по 4667,33 лева и сумата е свръх тази, за която е отменено първоинстанционното решение; решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, защото незаконосъобразно е прието, че за ищците е налице възможност за избор – или да ревандикират вещта от трето лице, в чието владение се намира тя, или по пътя на чл. 57, ал. 2 ЗЗД да търсят нейната равностойност; съдът е приел по-широко разбиране за отчуждаването по смисъла на чл. 57, ал. 2 ЗЗД – като предаване владението на вещта, без да е необходимо правото на собственост върху нея да е възникнало в полза на третото лице; правилото на чл. 57, ал. 2 ЗЗД предполага липсата на друга правна възможност за защита на имуществената сфера на ищеца и при възможност за избор между този иск и ревандикационния иск, както е приел въззивният съд, ищецът би имал възможност да увеличи патримониума си неследващо се, защото решението няма да е пречка и да ревандикира имота от третото лице; отчуждаване по смисъла на закона има само тогава, когато е налице валидна разпоредителна сделка; налице е противоречие в различните части на диспозитива на съдебния акт и противоречие между мотивите и отменителната част на диспозитива, което води до пълна неяснота относно формираната воля на съда; към момента на получаване на нотариалната покана за връщане на автомобила, касаторката е знаела за универсалното завещание в нейна полза, поради което към момента на отчуждаването на вещта субективният елемент на знаенето, че държи вещта без основание, не е съществувал. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос дали е възможно да се предяви иск по чл. 57, ал. 2 ЗЗД срещу получателя на вещта за заплащане на нейната равностойност, ако вещта се намира у трето лице без основание – сделка, която не е била годна да прехвърли правото на собственост, тъй като прехвърлителят по нея не е бил носител на това право – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК (сочи се определение на ВКС) и по т. 3 на същия текст; по материалноправния въпрос какво се разбира под термина “отчуждаване”, употребен в чл. 57, ал. 2 ЗЗД – дали валидно разпоредително действие от получателя на вещта в полза на трето лице или всяко предаване на фактическата власт върху нея на другиго – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК (сочат се решение на апелативен съд и определение на ВКС); по процесуалноправния въпрос по неизпълнение задължението на съда да се произнесе по въззивните жалби на всяка страна с единен съдебен акт, който да представлява цялостна обвързаност както в диспозитивната му част, така и в мотивите – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (сочи се ТР № 1/01 г. на ОСГК).
Ответниците Б. Н. К., действащ със съгласието на майка си Д. Ж. Х., и Н. Н. К. – двамата от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. М. Г. и П. Н. К. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Т. В., в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК сочат доводи за липсата на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
В атакуваното решение е прието, че понятието “отчуждаване” в текста на чл. 57, ал. 2 ЗЗД следва да се разбира в по-широк смисъл, а именно като предаване на владението въз основа на валидна разпоредителна сделка и без значение дали третото лице е придобило собствеността върху нея; когато получателят на вещта се е разпоредил с нея, предалият вещта може да избира или между възможността да я ревандикира от третото лице или да иска паричната й равностойност; независимо от получената покана ответницата по иска се е разпоредила с автомобила, а и тя е представила нищожното завещание от наследодателя на ищците, поради което е знаела, че държи автомобила без основание; налице са предпоставките на чл. 57, ал. 2 ЗЗД, поради което ответницата следва да заплати на ищците в равни части действителната стойност на автомобила. В диспозитива на решението е посочено, че се отменя решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска над сумата от 14005 лева до пълния предявен размер от 15000 лева и касаторката е осъдена да заплати на тримата ищци по 4668,33 лева, представляващи по 1/3 идеална част от действителната стойност на лек автомобил, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба. С решение № 189 от 28 юни 2010 г. по въззивното гражданско дело на основание чл. 247 ГПК съдът отстранил допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, като посочил, че решението на първоинстанционния съд се отменя в частта, в която предявените от Б., П. и Н. Караяневи са отхвърлени до сумата от 14005 лева.
К. съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно обжалване.
По съображенията за недопустимост на атакуваното решение:
Както в мотивите, така и в диспозитива на въззивното съдебно решение, ведно с отстраняването на очевидната фактическа грешка, съдът се е произнесъл по всеки от съединените искове. С допуснатата поправка по реда на чл. 247 ГПК съдът по своя инициатива е отстранил допуснатата грешка. Решението е било надлежно съобщено на страните, поради което не е налице произнасяне на съда плюспетитум и не се засяга частта от първоинстанционното решение, която не е била отменена.
Допускането до касационния контрол се търси по всички основания на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, разрешаван е противоречиво от съдилищата и чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по спора. Както приема задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. ВКС така също не може да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, но касаторът не го сочи, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.
Първият поставен материалноправен въпрос не е обусловил разрешението на съда, тъй като няма произнасяне по иск срещу получателя на вещта за заплащането на нейната равностойност, ако вещта се е намирала у трето лице без основание. Съдът изрично е посочил, че отчуждаването по смисъла на чл. 57, ал. 2 ЗЗД следва да се разбира като предаване на владението въз основа на валидна разпоредителна сделка. Касаторката не е поставила въпроса по приложението на чл. 57, ал. 2 ЗЗД в случаите, когато разпореждането с вещта от страна на получателя не е довело до придобиване на право на собственост от страна на третото лице, поради което касационният съд не може да се произнася по този въпрос. Касаторката е изложила и съображения по съдебна практика на ВКС във връзка с възможността искът по чл. 57, ал. 2 ЗЗД да се предяви само при невъзможност вещта да бъде върната в патримониума на неоснователно обеднелия, но въпрос по приложението на чл. 57, ал. 2 ЗЗД в случай, че вещта се държи от трето лице и ищецът може да я реституира по друг правен път, не е зададен от касаторката. Липсата на поставен въпрос по обусловили изхода на делото изводи на съда води до заключението, че не може да се допусне касационното обжалване по претендираните от касаторката основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. Допълнително следва да се посочи, че цитираното от касаторката определение № 1013 по гр.д. № 888 за 2009 г. на ІІІ ГО не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като е постановено в процедурата по чл. 288 ГПК и няма правната характеристика на съдебен акт, с който съставът на ВКС се произнася по съществото на касационна жалба и не се формират правни изводи по въпроси, които засягат съществото на спора.
Вторият поставен материалноправен въпрос също не е обусловил изхода на спора. Това е така, защото точният прочит на изводите на съда сочи, че съдът е тълкувал термина “отчуждаване” като предаване на владението на основа на валидна разпоредителна сделка. Съдът не е посочил, че в обсега на този термин следва алтернативно да се вложи и всяко предаване на фактическата власт на процесната вещ на трето лице. Ето защо е невярно твърдението, че съдебното решение споделя именно това второ разбиране. По тази причина цитираната съдебна практика не следва да се подлага на преценка, а и цитираното определение № 901 по гр.д. № 432 за 2009 г. на ІІІ ГО е постановено по реда на чл. 288 ГПК, за което важи вече изложеното по отношение на този тип съдебни актове, а пък решението с № 147 по т.д. № 128 за 2001 г. на апелативния съд в [населено място] не е заверено като влязло в сила, поради което не попада в обхвата на съдебната практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
На последно място, поставеният процесуалноправен въпрос очевидно е свързан с допуснатата от въззивния съд очевидна фактическа грешка, за която вече беше посочено, че е отстранена от съда по реда на чл. 247 ГПК, поради което липсва причина за допускане на касационното обжалване по него.
Ответниците представят два договора за правна защита и съдействие пред касационния съд и правят искане за заплащане на разноски, които са в общ размер на четиристотин лева за процесуалната защита от по един адвокат за касаторите и следва да им бъдат присъдени при условията на чл. 78 ГПК.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 124 от 10 май 2010 г., постановено по в.гр.д. № 197 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2010 г.
ОСЪЖДА М. А. С., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], пл. “Л.” № , ет. , ап. , да заплати на Б. Н. К., действащ със съгласието на майка си Д. Ж. Х. – двамата с адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес] Н. Н. К. с адрес в [населено място], [улица], вх. , ет. и П. Н. К. с адрес в [населено място], [улица], вх. , ап. , сумата от 400,00 (четиристотин) лева сторени разноски в касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: