3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 848
С., 28.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 713/ 2011 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 1531 от 8.VІ.2011 г. по ч.гр.д. № 1458/ 2011 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено Разпореждане №13 505 от 10.ІІІ.2011 г. по ч.гр.д. № 4293/ 2011 г. Пловдивски районен съд, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата 58 366.94 лв. солидарно срещу [фирма]- [населено място] и [фирма] – [населено място] въз основа на Споразумение от 12.ІV.2010 г., с оплакване за неправилност и необоснованост. Жалбоподателят излага, че е неправилна преценката на съда, че Споразумението не представлява документ по чл. 417 т. 3 ГПК поради нотариално заверените подписи само на длъжника и гаранта. Поддържа, че своя подпис кредиторът винаги може да завери нотариално, което не влияе на редовността на документа от външна страна и на удостоверяването на подлежащо на изпълнение вземане по см. на чл. 418 ал. 2 ГПК, тъй като подписите на длъжника и гаранта са нотариално заверени и спрямо тях кредиторът няма насрещно задължение. Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на преценката на съда за Справка за 2010г. за задълженията по фактури, приложени към Споразумението – счита, че това е документ, изходящ от длъжника, опис, визиран в чл. 2 от Споразумението. Жалбоподателят изразява несъгласие с извода на въззивния съд по представеното Споразумение с последваща нотариална заверка на подписа на кредитора. В Изложение на обстоятелствата за допускане на касационно обжалване подвържа, че материалноправният въпрос за проверката на съда дали е редовен от външна страна актът, въз основа на който се иска изпълнителен лист и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, въззивният съд е решил неправилно по подробно изложените съображения, приповтарящи тези в жалбата. Представя копия от четири определения на различни окръжни съдилища. Иска да се допусне касационно обжалване по въпроса: следва ли да се тълкува разширително разпоредбата на чл. 417 т. 3 ГПК, като се изисква нотариална заверка на подписите освен на длъжника и на гаранта, още и на кредитора, който няма насрещно задължение, като поддържа, че правилното тълкуване на посочената разпоредба, е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно разпореждане, с което е отхвърлена молба за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди разпореждането, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 т. 3 ГПК и изпълнителен лист, съдът е приел, че искането е основано на чл.417 т. 3 ГПК, която разпоредба изисква договорът да е с нотариална заверка на подписите – следователно на страните по договора, а в Споразумението от 12.ІV.2010 г. липсва нотариална заверка на подписа на кредитора, поради което документът не удостоверява поисканото вземане. По допълнително представеното Споразумение с последваща нотариална заверка на подписа и кредитора, съдът е изложил, че не променя направените изводи, тъй като преценката на заявлението се прави към датата на подаването му и че повторно представеното Споразумение няма отношение към правилността на обжалваното разпореждане. Съдът не е приел за основателен и доводът, че вземането се удостоверява от приложената Справка за задължения по фактури, по съображения, че в Заявлението се сочи, че вземането произтича от Споразумението, което е обект на проверка, а не приложенията към същото.
От изложените от жалбоподателя правни въпроси, с оглед данните по делото и правомощието на ВКС, съгласно т. 1 на ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г., да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода на делото, може да де посочи релевантният материалноправен въпрос: съставлява ли договор с нотариална заверка на подписите относно съдържащото се в него задължение за плащане на парични суми по см. на чл. 417 т. 3 ГПК, споразумение, в което с нотариална заверка е подписът само на длъжника (и на гаранта), не и на кредитора.
Жалбоподателят не доказва този въпрос да се решава противоречиво от съдилищата. Представените четири определения на окръжни съдилища, не съдържат произнасяне по въпроса за заявление по чл. 417 т. 3 ГПК, основано на споразумение, подписът на една от страните по което не е нотариално заверен, поради което нямат отношение към делото. Дали документът, на който е основано искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 т. 3 ГПК, съставлява валиден договор с нотариална заверка на подписите на страните, е въпрос, специфичен за делото с оглед конкретните обстоятелства по него. Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК е неоснователно.
Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, по което молителят не излага съображения, защо поддържа, че правилното тълкуване на чл. 417 т. 3 ГПК, е от значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото. Изискването на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси, е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 417 т. 3 ГПК е ясна: договор с нотариална заверка на подписите, което изискване законът не ограничава само до подписа на страната, която е поела задължение.
Поради изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 1531 от 8.VІ.2011 г. по ч.гр.д. № 1458/ 2011 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: