ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 848
София,22. .07.. 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова дело № 227/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Ж. „Български художник“ срещу решение на Софийския градски съд по гр. д. № 1184/2008 г., допълнена с обосновка за допустимост на жалбата по критериите на чл. 280 ГПК. Към жалбата са приложени и решения на различни съдебни състави.
Ответницата Л. П. Г. от гр. С. счита, че касационната жалба е недопустима, защото не отговаря на изискванията на чл. 280 ГПК, а по същество, е неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното: Софийският градски съд е отхвърлил иска на Ж. „Български ходужник“ срещу Л. Г. , предявен на основание чл. 59 ЗЗД за сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за ползване на апартамент на първия етаж в сграда, построена в западната част на УПИ *, кв. 133-д по плана на гр. С. за периода 19. 5. 2001 г. – 19. 5. 2006 т., като неоснователен. Прието е от съда, че ищецът не е доказал да е собственик на сградата, и на конкретно посочения апартамент, на заявеното от него основание – по приращение, чрез построяване на сградата върху съсобствен терен. На второ място е прието, че съгласно чл. 1, ал. 1 ЗЖ. , целта на жилищностроителната кооперация – снабдяване на членовете й с жилища, предопределя предмета на нейната дейност, ограничаваща се до построяване на сграда и разпределяне на обектите в нея, но не включва правомощия да се разпорежда с обектите и да извлича печалба от същите.
Допълнението към касационната на Ж. „Български художник” съдържа искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл280, ал.1, т.3 ГПК – произнасяне на въззивния съд по материално правен въпрос, свързан с тълкуване и прилагането на ЗЖ. и ЗЗД. Посочено е, че това е въпросът – легитимирана ли е жилищностроителна кооперация да предявява претенции за обезщетение за лишаването й от ползване на имот, до издаване на нотариален акт за собственост в полза на член-кооператора, на който този имот е разпределен. В допълнението се твърди също, че е налице съществен процесуално правен въпрос, по който следва да се произнесе касационния съд относно пределите и предмета на доказване във връзка с обясненията и възраженията на страните.
Във връзка с поставения материалноправен въпрос за легитимацията на
Ж. да претендира обезщетение за лишаването й от ползване на собствен
имот, каквато е същността на предявения по настоящото дело, иск по чл. 59
ЗЗД, касационният съд счита, че не е налице основание за допускане на
касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – произнасянето на въззивния съд да е от
значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Решаващият
съд е изложил съображения, че жилищностроителната кооперация има специфичен предмет на дейност, с оглед целта на нейното създаване, което поражда за нея ограничени правомощия за участие в гражданския оборот и
изключва правото й на иск за обезщетение за лишаване от ползването на
построен обект в сградата. Изводът на градския съд е в съответствие с точното
прилагане на закона – чл. 59 ЗЗД, който предвижда вземане на обеднелият
спрямо обогатилият се без основание за негова сметка, ако обеднелият няма друг иск за защита. В чл.38а Ж. е регламентирано правото на всеки член на Ж. да предяви иск за изваждане на всеки, който се намира без основание в жилището, определено за него с разпределителния протокол. По този начин законът е индивидуализирал лицето, чиято правна сфера е неоснователно накърнена от факта на ползване на конкретен обект в сграда на ЖСК. Като основание на иска по настоящото дело е заявена именно тази хипотеза – обитаване на обособен обект – завършен апартамент в сграда на Ж. , от ответницата без основание. При това положение, не може да се счита, че изводите на въззивния съд се отклоняват от точното прилагане на закона, а наред с това, следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК изисква кумулативното наличие на двете предпоставки – тълкуване на закона и развитие на правото – TP № 1/2009 г. ОСГКТК на ВКС, т. 4.
Не е налице основание за допускане на касация във връзка с поставения от жалбоподателя процесуалноправен въпрос – че ответницата е направила възражение за валидността на придобивната сделка на ищеца в съделно заседание пред въззивния съд, без да оспори съответните доказателства в първоинстанционното производство и че решаващият съд не се е произнесъл в рамките на възражението – за нищожност на нотариалните актове, е е преценявал действителността на сделката, удостоверена с нотариален акт, каквото възражение фактически не е било заявено от ответницата. Произнасянето на въззивния съд по възраженията на ответницата не е в отклонение от процесуалните правила, тъй-като той не само е оправомощен, но е и длъжен да се произнесе по всички възражения, заявени до приключване на въззивното производство. Преценката на съда по възраженията следва общите правила на оценка на доказателствата, прилагане на закона и излагане на съображенията на съда, като правните му изводи не могат да се ограничават само до употребената терминология, словесния израз на заявяване на възражения. Наред с това следва да се има предвид, че ако произнасянето на решаващия съд по възраженията на ответника е неправилно – необосновано или при нарушение на процесуалните правила, както твърди жалбоподателят, това може да бъде основание за отмяна на въззивното решението, но не е основание за допускане на касация. Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 14. 10. 2009 г. по гр. д. № 1184/2008 г. на Софийския градски съд по жалбата на Ж. „Български художник“, гр. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: