5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 849
[населено място] ,13,11,2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на девети ноември, през две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 923 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби / идентични по съдържание / на [фирма] и С. И. Д. против решение № 4811 / 14.11.2014 год. по т.д.№ 663 / 2014 год. на Благоевградски окръжен съд,в частта му в която със същото е потвърдено решение № 108/ 29.04.2014 год. по гр.д.№ 967/2013 год. на Районен съд – Петрич.С първоинстанционното решение,в потвърдената му част,са уважени предявените в пасивно субективно съединение искове на [фирма] , по реда на чл. 422 ал.1 вр. с чл.124 ал.1 ГПК , за установяване вземане на ищеца спрямо всеки от ответниците, при условия на солидарна отговорност на същите , в размер на 7 790,64 евро по запис на заповед от 15.09.2009 год., с падеж 20.04.2013 год. ,ведно със законната лихва върху същото от подаване заявлението за издаване заповед за незабавно изпълнение до окончателното му изплащане.Касаторите оспорват правилността на въззивното решение , като постановено в противоречие с материалния закон – чл.535 т.2 ТЗ – относно извода за редовност на ценната книга, въпреки вписаната в съдържанието й каузална причина,изключваща безусловния и неотменим характер на обещанието за плащане на издателя на ефекта . Считат, че въззивният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като в несъответствие с действителното разпределение на доказателствената тежест в процеса е уважил исковете, въпреки че ищецът , макар въвеждайки каузална причина за издаването на записа на заповед / конкретен договор за лизинг, сключен с издателя на ценната книга,в обезпечаване на вземанията си от вноски по който е издал други 20 записа на заповед / не е доказал същата и конкретно издаването на различен от предходните запис на заповед ,в обезпечаване на конкретно задължение по договора за лизинг , извън обезпечените с различни от процесния записи на заповед вземания от лизингови вноски . В този смисъл касаторите противопоставят недоказаност от ищеца на обстоятелството с кое конкретно каузално правоотношение е обвързано издаването на ценната книга ,вкл. обвързаност с договор за лизинг № 62 F / 2008 год. или анекс № 3 / 15.09.2009 год. към същия – обстоятелство , което ,според касаторите, въззивният съд изобщо не е коментирал, въпреки навеждането му като довод във въззивната жалба на ответниците .
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационните жалби и обосноваването на основания за допускане на касационното обжалване, тъй като по наведените касационни доводи за неправилност произнасянето на въззивния съд е в съответствие с ТР № 4 / 18.06.2014 год. по тълк.дело № 4 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС, съответно т. 4д и т.17 от същото .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК ,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Исковете са предявени срещу издател и авалист по запис на заповед, с падеж „ на определена дата „ и вписана в съдържанието на ценната книга каузална причина за дължимост на сумата – „ по лизингов договор № 62 F / 2008 год. „. Още с исковата молба ищецът е потвърдил обезпечителната функция на ценната книга по отношение вземанията си в качеството на лизингодател , към ответника [фирма], в качеството на лизингополучател , по така посочения лизингов договор и анекси към същия .Сумата по записа се сочи съизмеряваща две месечни лизингови вноски, всяка от по 3 895,32 евро / договорени с анекс № 3 от 15.09.2009 год. общо 32 лизингови вноски с този размер / , дължими за периода 20.02.2013 год. – 20.04.2013 год., включващ се в периода на дължими 32 вноски , всяка с размер от 3 895,32 евро , съгласно анекс № 3. Поискал е и е прието заключение на съдебно-икономическа експертиза, установяваща непогасени от ответника [фирма] лизингови вноски за посочените два месеца и в размера от общо 7 790,64 евро.
В отговора си ответниците оспорват редовността на записа на заповед , с оглед авторството / подписа на лицето, представляващо издателя и като авалист / , както с оглед изискването за безусловно и неотменимо обещаване за плащане – чл.535 т.2 ТЗ, предвид упоменаване в съдържанието на ценната книга договора за лизинг .Оспорват предявяването на записа на заповед с довода, че е извършено към момента на издаването на ценната книга и без дата, допълнително поставена от поемателя.Въвеждат и довод за неизпълнение задължението на лизингодателя да прехвърли собствеността върху лизинговата вещ в полза на лизингополучателя,от което търпят вреди, подлежащи на приспадане от вземането на ищеца .
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което исковете са уважени, по съображения основани на недоказано от ответниците възражение за недействителност на записа на заповед , с оглед авторството му, както и с позоваване на ТР № 4 / 18.06.2014 год. по тълк.дело № 1 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС – т. 4д , досежно спазване изискването на чл. 535 т.2 ТЗ.Позовал се е на задължителна съдебна практика относно допустимите от авалиста възражения и приел, че въпреки носената от ответниците доказателствена тежест,доколкото не са оспорвали твърдението на ищеца за обезпечаване със записа на заповед задължението на лизингополучателя по заплащане на лизингови вноски, съгласно сключен договор за лизинг и анекс № 3 към същия, не са доказали погасяване на задълженията си от лизингови вноски – чрез плащане или друг погасителен способ.
В изложенията по чл.280 ал.1 ГПК / идентични по съдържание / касаторите са формулирали два материално правни въпроса, обосновавани във всяка от хипотезите на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК : 1 / Действителен ли е запис на заповед в съдържанието на който е предвидено условие за пораждане на действието на поетото задължение за плащане на определена парична сума ? – въпросът сочен като разрешен в противоречие с ТР № 1 / 28.12.2005 год. по тълк.дело № 1 / 2004 год. на ОСТК на ВКС и решения, постановени по реда на чл.290 ГПК , но преди ТР № 4 / 18.06.2014 год. по тълк.дело № 1 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС, както и като разрешен в противоречие с казуална съдебна практика по въпроса за редовността на запис на заповед , в съдържанието на който е посочена каузалната причина за издаването му , с оглед чл.535 т.2 ТЗ и при формално позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК ; 2 / Следва ли по иск , предявен по реда на чл. 422 ал.1 вр. с чл.124 ал.1 ГПК , за установяване вземане на основание запис на заповед, поемателят по същия – ищец в производството – да установи валидно възникване и съществуване на каузално правоотношение и връзката на същото с ценната книга, изискуемостта на вземането по каузалното правоотношение и неговия размер ? – въпросът сочен, като разрешен в противоречие с решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, преди постановяването на ТР № 4 / 18.06.2014 год. по тълк.дело № 4 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС, както и при формално цитиране на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Формулираните въпроси / като първият следва да се конкретизира в съответствие със съдържанието на конкретната добавка в записа на заповед / покриват общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК,доколкото с отговор на същите , съобразно обхвата на защитата на ответниците,въззивният съд е обосновал решаващите си мотиви.Необоснован се явява допълнителен селективен критерий за допускане на касационното обжалване.
По първия въпрос, с т.4д от ТР № 1 / 18.06.2014 год. по тълк.дело № 1 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС е преодоляна създадената предходно противоречива практика, в отговор на формулирания от касаторите въпрос / поради което и същата е неприложима в обосноваване допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК/.Прието е , че ако добавката в записа на заповед сочи единствено каузалното правоотношение, следва да се счита неписана и не опорочава формата му,тъй като не засяга реквизитите на менителничния ефект,вкл. безусловността на обещанието за плащане, като задължителен такъв по чл.535 т.2 ТЗ. Въззивният съд не само е постановил решение в този смисъл, но и изрично цитирал преждепосоченото Тълкувателно решение. При непротиворечива към момента задължителна съдебна практика по въпроса, хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК е изключена, а тази по т.3 би била възможна единствено при обосноваване на необходимост от преодоляването й като неправилна, с оглед развитие на обществените отношения или промяна на законодателството,каквато обосновка изложенията не съдържат.
Въззивното решение е постановено и в съответствие със задължителна за въззивния съд съдебна практика в отговор на втория формулиран въпрос. Съгласно т.17 на ТР № 4 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС, каузалното правоотношение не е предмет на иска по чл.422 ал.1 ГПК, за установяване на вземане основано на ценна книга, предявено по чл.417 т.9 ГПК.Предмет на доказване от ищеца е редовността на записа на заповед и изискуемостта на вземането по абстрактната сделка . Въвеждането на каузална причина за издаване на ефекта е правозащитно средство на длъжника – издател,при това само и доколкото е съпътствано с правоунищожаващо, правопогасяващо,правоизключващо за вземането на кредитора възражение.Такова възражение ответникът [фирма] не е въвел в преклузивния за това срок. Авалистът по начало не би могъл да противопостави на поемателя възражения,основани на каузалното правоотношение с издателя, освен ако самият той не е страна по същото или при наличие на недобросъвестност на поемателя или злоупотреба с право, изводимо от систематичното тълкуване на чл.465 вр. с чл.485 ал.2 и чл.289 ТЗ вр. с чл.8 и чл.63 ал.1 ЗЗД / в този смисъл решение № 17 / 21.04.2011 год. по т.д.№ 213 / 2010 год.на ІІ отд. на ТК на ВКС, реш.№ 120 по т.д.№ 988 / 2009 год. , реш.№ 21 по т.д. № 1091 / 2010 год.,реш.№ 26 по т.д.№ 1027 / 2013 год., реш.№ 2 по т.д.№ 984 / 2012 год., всички на ІІ т.о. на ВКС/.За недобросъвестност или злоупотреба с право в практиката се възприема знанието на хонората за наличие на правоизключващи,правопогасяващи или правоунищожаващи възражения на длъжника по облигационното правоотношение,обезпечено с менителничния ефект,по което същият е кредитор / така реш.№ 2 по т.д.№ 984 / 2012 год. на ІІ т.о. на ВКС,реш.№ 40 по т.д.№ 148 / 2011 год. на І т.о. на ВКС , реш.№ 230 по т.д.№ 383 / 2012 год. на ІІ т.о. на ВКС и др./. Такова възражение,обосновано в съответствие с възприетото в съдебната практика за „недобросъвестност„ и „злоупотреба с права„ , не е въведено от ответницата – авалист С. Д.. Ищецът нито е бил длъжен да въведе ,нито да докаже каузална причина за издаването на записа на заповед, поради което и не би бил санкциониран за недоказването на такава, респ. за недоказването на изискуемостта и размера на вземането , на основание конкретно каузално правоотношение , като обезпечено със записа на заповед .В случая,обаче, въпреки неносената доказателствена тежест, той е установил и тези предпоставки.Ответниците не са възразили и доказали,че конкретният запис на заповед обезпечава различни от вземанията на ищеца от последните две лизингови вноски,дължими за периода 20.02.2013 – 20.04.2013 год.,установено от заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза, в съответствие и с посочения в записа на заповед падеж – 20.04.2013 година. В приложение на т.17 на ТР № 4 / 2013 год. е постановена и последваща го задължителна за въззивния съд съдебна практика : реш. № 17 по т.д.№ 116 / 2014 год. ІІ т.о., реш.№ 66 по т.д.№ 378 / 2014 год. ІІ т.о., реш.№ 179 по т.д.№ 3747 / 2013 год.,вкл. и реш.№ 248 по т.д.№ 3437 / 2013 год. на І т.о. на ВКС на настоящия състав,непротиворечивото съдържание на която по начало изключва хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК,а и такава не е обосновавана.
Ответната страна е претендирала възмездяване на разноски , но не е представила доказателство за понасянето им – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4811 / 14.11.2014 год. по т.д.№ 663 / 2014 год. на Благоевградски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :