О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
София, 28.02.2017 г.
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение в закрито заседание на седми декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. д. № 3436 по описа за 2016год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. Г., чрез процесуалния и представител адвокат К. Б.-Т., срещу въззивно решение № 4633/06.06.2016г. по гр. д. №10520/2015г. на Софийски градски съд, в частта с която М. Г. е осъдена да заплати на М. М. Д. на основание чл.31, ал.2 ЗС обезщетение за лишаването от ползване на съсобствен недвижим имот в размер на 6900 лв., за периода от 01.02.2012 г. до 31.12.2013 г., както и на основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата от 1193,32 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 24.06.2012 г. до 21.12.2013г.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи наличието на основанието по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР № 7/02.11.2012г. по т.д. № 7/2012г., ОСГК, ВКС по въпросите: има ли настъпило неоснователно разместване на блага между правните сфери на съпритежателите на общата вещ, когато вещта е предоставена по силата на съдебното решение на единия съсобственик, но върху вещта са причинени вреди от другия съсобственик, така че да не може да бъде използвана по предназначение; има ли неправомерно ползване на един от съсобствениците, когато вещта не може да бъде използвана, съгласно нейното предназначение, поради причинени вреди върху същата от другия съсобственик; има ли право на компенсация чрез присъждане на парично обезщетение съсобственик, който в нарушение на разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗС е направил предоставената на другия съсобственик по силата на съдебно решение съсобствена вещ негодна за ползване. Твърди се, че съдът се е произнесъл по процесуалноправните въпроси относно задължението на въззивния съд да направи свои фактически и правни изводи и да обсъди всички релевантни доказателства, възражения и доводи на страните в противоречие с практиката на ВКС, обективирана решения по реда на чл. 290 ГПК – решение № 115/30.04.2013г. по т.д. № 805/2011 г., II т.о., решение № 27/02.02.2015 г. по гр.д. № 4265/2014 г., IV г.о., решение № 217/09.06.2011 г. по гр.д. № 761/2010г., IV г.о., решение № 92/16.03.2012 г. по гр.д. № 980/2011 г., II г.о.
Ответникът по касационната жалба М. М. Д., я оспорва в становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е прието, че ако един от съсобствениците ползва лично цялата вещ, то се поражда правото на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС от деня на поканата. По делото не се спори, че процесният имот е съсобствен между страните, бивши съпрузи, при равни квоти. Считано от 26.11.2008г., когато е извършен въвод в имота, ответницата М. Г. го ползва. С отправената нотариална покана, връчена на 15.12.2008 г., ищецът е поискал заплащане на обезщетение за лишаването му от ползване. Въззивната инстанция е приела за недопустим иска в едната му част, тъй като към момента на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция между страните е налице висящ гражданскоправен спор със същия предмет за част от процесния период. По тези съображения и на основание чл.126 ГПК първоинстанционното решение е обезсилено частично. В останалата част е претенцията е приета за основателна. За неоснователно е счетено възражението на ответницата, че не е могла да ползва процесното жилище поради причинените от ищеца повреди в него. Прието е, че това обстоятелство обуславя отговорност по чл. 45 ЗЗД в отношенията между страните, поради което е неотносимо към предмета на настоящото дело.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съобразно разясненията, дадени в ТР №1/2010г. по тълк.д. №1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора. Той трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или преценката на събраните доказателства. Поставените материалноправни въпроси, с оглед защитаваната от касатора за недължимост на обезщетението, се свеждат до приложението на чл. 31, ал. 2 ЗС. Въззивната инстанция е приела, че са налице елементите от фактическия състав на чл.31,ал.2 ЗС и повреждането на имота не е от значение за основателността на претенцията. Настоящият състав намира, че не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. С ТР №7/02.11.2012г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК, е прието, че лично ползване по смисъла на чл. 31, ал.2 ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. Съсобствеността е правно състояние, при което едновременното съществуване на няколко взаимно свързани права на собственост на различни лица върху една и съща вещ, поражда специфични вътрешни отношения между съсобствениците по повод използването на общата вещ. Обезщетението се дължи за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. То не възниква когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва. Изводите на въззивната инстанция не влизат в противоречие с цитираното тълкувателно решение, вкл. и по отношение на приетото, че повреждането на общата вещ е свързано с ангажиране отговорност по чл.45 ЗЗД, попадаща извън предмета на предявения иск. Предмет на делото е претенцията на ищеца за това, че същият е бил лишен от ползването на процесния имот в рамките на посочения от него период. Изводът на въззивния съд, че нанесените от другия съсобственик вреди върху общата вещ, обосновават деликтна отговорност и не рефлектират върху елементите от фактическия състав на чл.31,ал.2 ЗС не противоречи нито на посоченото ТР, нито пък установената съдебна практика. Фактическото състояние на имота има отношение към размера на обезщетението, доколкото при неоснователното разместване на блага се взема предвид стойността за лишаване от ползване на конкретен имот. В тази насока не са поставени правни въпроси от касатора. Не е налице соченото основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението и по поставения правен въпрос относно процесуалните задължения на въззивната инстанция. Съдът е изложил подробни съображения в отговор възраженията на ответна страна и мотивирано е посочил защо счита същите за неоснователни. Обсъдил е доказателствата по делото, вкл. протокол за въвод на съдебнен изпълнител от 26.11.2008г. и е приел, че ответницата ползва имота от датата на въвода. Съобразена е практиката на ВКС, изразена вкл. в посочените от касатора решения, съгласно която съдът е длъжен да обсъди доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и да обсъди доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В останалата си част изложението касае обосноваността на обжалвания акт и не е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК.
С оглед изхода на настоящото производство на ответната страна следва да се присъдят разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение по подадения отговор в размер на 300 лева.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4633/06.06.2016г. по гр. д. №10520/2015г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА М. С. Г. да заплати на М. М. Д. разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 300 /триста/ лева.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: