3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
София, 31,01,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т. дело 4/2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.1, т.1 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу разпореждане №6980 от 20.09.2011г. по ч. гр.д. 1815/11 на Пловдивски окръжен съд.
Ответникът по частната жалба – [фирма] – [населено място] е на становище, че същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С разпореждането, предмет на обжалване, състав на Пловдивски окръжен съд е върнал частната касационна жалба вх.№20275/09.09.2011г. на [фирма] – [населено място] против определение №1783/04.07.2011г. по ч. гр.д. 1815/11г. на същия съд, след извършена преценка, че така постановения съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 274, ал.3 ГПК не подлежи на касационно обжалване.
С определение №1783/04.07.2011г. по ч. гр.д. 1815/11г. на Пловдивски окръжен съд, постановено в производство по чл. 389 ГПК, след частична отмяна на определение №1832/18.02.11. по гр.д. 2532/11г. на ПРС, по същество е оставено без уважение особеното искане на настоящия жалбоподател за спиране на цялото изпълнително производство №20108250400606 на ЧСИ Г. и е потвърдено същото определение в останалата част, с която е било допуснато обезпечение чрез спиране на същото изпълнително производство по отношение на конкретно определен недвижим имот. При тези фактически данни, въззивният съд правилно е разпоредил връщането на подадената срещу този съдебен акт частна жалба, тъй като същият не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Частното касационно обжалване е регламентирано с разпоредбата на чл. 274, ал.3 ГПК, която въвежда изрична лимитивност при изброяване на определенията, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които съдът се произнася по искане за допускане на обезпечение на предявен иск по реда на чл. 389 ГПК не попадат в кръга на визираните в т.1 и 2 на текста, тъй като то има привременен, несамостоятелен характер, от което следва, че с него не се прегражда развитието на исковия процес, не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му. Следователно, това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасяне на Пловдивски окръжен съд е изчерпан реда за обжалване и постановения от него акт е влязъл в сила. В този смисъл както разрешенията дадени с ТРОСГТК №1/2010г., така и изведено изрично от разпоредбата на чл.396, ал.2ГПК, предвиждаща обжалваемост по реда на касационното обжалване само по отношение на определенията, с които въззивният съд за първи път е допуснал обезпечение, какъвто не е разглеждания случай. Или с постановяване на обжалваното разпореждане, съставът на Пловдивски окръжен съд не е нарушил закона, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Правно необосновано жалбоподателят счита, че с постановеното разпореждане въззивният съд е изменял своят съдебен акт, постановен по спора. Както и той е отбелязал определението №1783/04.07.2011г. приключва производството по повдигнатия процесуалноправен спор, досежно правилността на акта на първата инстанция. Ирелевантно спрямо този предмет на спор е това, че в диспозитивната му част е отбелязано, че определението подлежи на касационно обжалване, тъй като това отбелязване съставлява указание, а не произнасяне на съда по спора, както неправилно го третира жалбоподателя. Това указание не създава нито права, нито задължения, и съответно не установява процесуални възможности, изключени от процесуалния закон, нито същото е част от процесуалноправния спор за да се счита, че създава обвързаността, която жалбоподателят се опитва да обоснове.Постановеното и обжалвано разпореждане не изменя определението постановено по спора, нито съставлява акт, с който се упражнява контрол по правилността му, тъй като съдът не се е произнасял повторно по разгледаните от него въпроси по съществото на повдигнатия спор, чийто предмет е ясно очертан, както подробно, но правно необосновано е поддържала страната, а същото е постановено от състава на ПОС, видно от диспозитивната му част, с която е върната подадената частна касационна жалба, само в изпълнение на функцията му на администриращ, частната касационна жалба въззивен съд. По този ред именно е извършена преценка за необжалваемост на постановеното определение, която както вече бе обосновано е правилна.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №6980 от 20.09.2011г. по ч. гр.д. 1815/11 на Пловдивски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: