О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.850
гр. София, 01.09.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 153 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 301 от 6.06.2008 год. по гр. д. № 242/2008 год. Пловдивския апелативен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 29.01.2008 год. по гр. д. № 15/99 год. на Смолянския окръжен съд, с което К. К. К., К. П. Ш. и Т. П. Ш. са осъдени да заплатят на С. В. А. сумата 8 276.72 лв., представляваща стойността на извършени от наследодателя му В. А. В. подобрения в имота на ответниците, със законната лихва от 26.01.99 год. до изплащането, както и разноски.
Въззивното решение се обжалва в срок от ответницата К. К. К., чрез пълномощника й адвокат Ив. А. Поддържа оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на направените от въззивния съд изводи и искане за отмяната му.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката поддържа наличието на основанията за допускане на касационно обжалване на решението по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК.
Ищецът С. В. А., чрез пълномощника му адвокат Ив. К. , оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване, респ. оспорва жалбата по същество.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверка за наличието на поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът за заплащане на направени подобрения е уважен, въззивният съд е приел, че наследодателят на ищеца е имал качеството на недобросъвестен владелец на имота на ответниците, провели успешно против него ревандикационен иск. Поради това и на основание чл. 74, ал. 1 ЗС последните му дължат по-малката сума между сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота, определена въз основа на заключение на експертизата на сума в размер на 8 276.72 лв. Въззивният съд намерил за неоснователни възраженията на ответниците за изтекла погасителна давност за вземането и за прихващане на суми, както и становището им, че са се противопоставили на запазването на сградата.
Касаторката поставя като правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ППВС № 6/74 год. и ТР № 85/68 год. ОСГК за качеството на владелец на наследодателя на ищеца, построил сградата в имота. Поддържа, че събраните доказателства не обосновават извода за наличие на владение, за да възникне и право да се претендира заплащане на направените подобрения. Оплакването представлява по същността си касационно основание за необоснованост на направения от съда извод и нарушение на материалния закон, което не може да се обсъжда в настоящето производство. За да е налице поддържаното основание за допускане на касационното обжалавне, следва произнасянето на съда да е в противоречие със задължителната практика на ВКС, което в случая не е така. Въззивното решение е постановено при спазване на разясненията, дадени в ТР № 85/68 год., свързани с тълкуване на закона с оглед правата на извършилия подобрения владелец, държател или съсобственик, както и с последвалото го ППВС № 6/74 год. по тези въпроси. Действително, в т. 1 от същото е постановено, че право на обезщетение за извършени подобрения в чужд имот по чл. 72 и чл. 74 ЗС има само владелецът, а не и държателят, както се е произнесъл и въззивният съд, приемайки, че построявайки сградата в имота, въз основа на строително разрешение, наследодателят на ищеца е упражнявал владение върху нея до момента, в който имотът, възстановен по-късно по ЗСПЗЗ е ревандикиран от собствениците му. Изводът за качеството на владелец е обусловен от преценката на съда на доказателствата и не може да се обсъжда в настоящето производство. В съгласие с т. 13 на ППВС 6/74 год. е решен и въпроса за погасителната давност за вземането за подобрения, която не е изтекла до предявяване на настоящия иск, в какъвто смисъл се е произнесъл въззивният съд с оглед приетото смущаване на владението с предявяване на иска за собственост по гр. д. № 667/95 год. Не е налице противоречие и с ППВС № 3/80 год. /посоченият № 6 вероятно е техническа грешка/, както и с цитираното решение № 1* от 11.11.2002 год. по гр. д. № 2049/2001 го. ІV г. о. на ВКС.
По третия поставен правен въпрос за наличие на подобрение, съгласно приетото от съда в обжалваното решение, също не е налице противоречие с цитираното ППВС № 6/74 год., съгласно което извършено незаконно строителство, което подлежи на премахване или отнемане в полза на държавата не води до увеличение на стойността на имота, ако собственикът иска премахване на направеното. Въззивният съд е обсъдил доказателствата по делото относно наличието на издадени строителни книжа за сградата, както и приемането на имота от собствениците с постройката в него, като приел, че обратен извод не може да се направи от подадената в хода на производството молба.
В заключение, не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Не е налице и поддържаното такова по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като касаторката не обосновава с никакви съображения и доводи наличието му, а е цитирала само разпоредбата на закона. Затова и касационното обжалване на решението не следва да се допуска, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 301 от 6.06.2008 год. по гр. д. № 242/2008 год. по описа на Пловдивския апелативен съд по подадената от К. К. К. от с. М., Смолянска област, чрез адвокат Ив. А. , касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: