О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
гр. София, 16.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 7/09г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 708 от 26.06.08г., постановено по в.гр.д. № 1249/06г. на Варненския окръжен съд е оставено в сила решение от 30.07.03г. по гр.д. № 4854/00г. на Варненския районен съд в частта, с която П. В. П. и И. А. П. са осъдени на основание чл.109 ЗС да преустановят неоснователно създаденото състояние, с което пречат на М. П. Б. да упражнява правото си на собственост върху втория етаж от сградата, находяща се в гр. В., ул.”Д” № 46, като премахнат изградения от тях санитарен възел в таванска стая, преустроена в жилищна и в частта, с която ответниците М да са осъдени да преустановят неоснователно създаденото състояние, с което пречат на М. П. Б. да упражнява правото си на собственост върху втория етаж от сградата, находяща се в гр. В., ул.”Д” № 46, като премахнат изградения от тях санитарен възел в таванска стая, преустроена в жилищна. Прието е че двата санитарни възела са изградени в периода 1993г.-1999г. към таванско помещение № 1 (собственост на М. М. и Д. М. ) и таванско помещение № 3 (собственост на жалбоподателите) и се намират над жилищни помещения – хол и спалня, собственост на ищцата М. С. са изградени в нарушение на действащите по това време, както и впоследствие строителни правила и норми, тъй като сe намират над жилищни помещения, собственост на друго лице без одобрен архитектурен проект и техническа документация и не подлежат на узаконяване. С оглед на това е прието, че предпоставките за уважаването на иска по чл.109 ЗС са налице.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от П. В. П. и И. А. П. от гр. В. с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, въззивният съд се е произнесъл по съществени процесуалноправни въпроси – относно разпределението на доказателствената тежест, преценката на признанието на страната и обсъждането на доказателствата (по приложението на чл.127 и чл.188, ал.1 ГПК/отм./), които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа се, че съдът се е произнесъл и по въпросите – допустимо ли е разполагането на санитарни помещения над жилищни помещения в съсобствени еднофамилни жилищни сгради; подлежи ли на премахване по искане на съсобственик или етажен собственик строеж, извършен без строителни книжа, но със знанието и съгласието на съответния съсобственик или на неговите праводатели; съгласието на праводателите обвързва ли и правоприемника; подлежи ли на премахване строежът след след обособяване на самостоятелни жилища в сградата, ако обособяването е извършено в нарушение на Наредба № 5/77г. за ПНТСУ/отм./; подлежи ли на премахване търпим строеж по смисъла на §16 ,л.1 ПР на ЗУТ в съсобствена сграда, в която впоследствие са обособени самостоятелни обекти и как се разпределя доказателствената тежест по иск с правно основание чл.109 ЗС, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
На първо място следва да се отбележи, че касаторите не се позовават на задължителна съдебна практика на ВКС (постановления на Пленума на ВС, приети при действието на ЗУС или ТР на ОС на гражданската и търговската колегия на ВКС, приети при действието на ЗСВ), поради което основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, а доколкото същите се позовават на решения на ВС и ВКС по конкретни дела следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В случая и това основание за допускане на касационно обжалване не е налице, тъй като обжалваното решение с нищо не противоречи на представените от жалбоподателите решения – № 56 от 05.05.55г. по гр.д. № 35/55г. на ОСГК на ВС, Р № 527 по гр.д. № 963/55г. на ВС, Р № 883 по гр.д. № 390/69г. на ВС, ІІ г.о. № 226 по гр.д. № 1971/76г. на ВС, І г.о., № 1 по гр.д. № 687/01 на ВКС, ІІ г.о. и № 186 по гр.д. № 1840/02г. на ВКС, ІІІ г.о., в което е прието, че всяка страна е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания и възражения, както и че обясненията на страните са доказателствено средство, само когато страната признава неизгодни за нея факти, тъй като в него въззивният съд не е възприел друго становище по тези въпроси, а фактическите и правните изводи на съда са основани на събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания и заключения на вещи лица. Това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, постановено по друго дело, в което поставеният съществен правен въпрос е разрешен по различен начин, поради което и позоваването на постановено по настоящото дело при предходното му разглеждане от касационната инстанция Р № 461 от 06.07.06г. по гр.д. № 3113/04г. на ВКС, ІV г.о. е също неоснователно, още повече, че противоречие и с това решение не е налице.
Не е налице и последното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Същото би било налице, когато произнасянето на съда по съществен правен въпрос е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти; когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго т.е. съществува съдебна практика но тя е неправилна и следва да бъде променена. В разглеждания случай касаторите не са изложили никакви доводи в посочените насоки. Наред с това във връзка с поставените от тях въпроси не е налице неяснота или непълнота на правната уредба, съществува съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго.
С оглед изложеното подадената от П. В. П. и И. А. П. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
В случая разноски за настоящото производство в полза на ответницата по жалбата М. Б. не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни такива да са били направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на решение № 708 от 26.06.08г., постановено по в.гр.д. № 1249/06г. на Варненския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: