2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 851
София, 13.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети юни, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 219/2012 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Софийският районен съд, с решение от 04. 05. 2011 г. по гр. д. № 60989/2010 г. е отхвърлил исковете на П. Т. от [населено място] срещу [фирма], [населено място] по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ за отмяна на уволнението му, извършено със заповед от 04. 10. 2010 г., за възстановяване работа на длъжността „инспектор по качество” и за заплащане на сумата 4 461.30 лв. обезщетение за оставане без работа за шест месеца. Софийският градски съд, с въззивно решение от 25. 10. 2011 г. по гр. д. № 8584/2011 г. е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа, отменил е решението на районния съд в частта за отхвърляне на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и по същество, признал за незаконно и отменил уволнението на Т., извършено с акт за прекратяване на трудов договор № 232/04. 10. 2010 г. и възстановил Т. на заеманата преди уволнението длъжност „инспектор по качество”, отдел О., Д. Осигуряване на качеството при дружеството-ответник по исковете. Градският съд е приел за доказано основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – намаляване на обема на работата, с оглед на събраните по делото писмени доказателства. Изводът за незаконност на уволнението е обоснован от констатацията на съда, че подборът по чл. 329 КТ не е проведен законосъообразно и представеният протокол за подбор съдържа формални и немотивирани оценки.
Касационна жалба срещу въззивното решение в частта за уважаване на исковете е подадена от [фирма]. Към жалбата са приложени изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и три решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК
Ответникът по жалбата, ищец по делото, П. П. Т. от [населено място] не е взел становище.
След проверка, касационният съд приема следното:
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС. Посочено е в изложението, че е налице трайна практика на състави на касационния съд, видно от приложените три решения по чл. 290 ГПК, че правото на работодателя да определи кой работи по-добре и нивото на изпълнение на трудовите задължения от работника или служителя, е въпрос на субективна фактическа преценка и тя не подлежи на съдебен контрол. Този подход при разрешаване на спорове относно подбора по чл. 329 КТ е изоставен с приемане на Тълкувателно решение № 3 от 16. 01. 2012 г. по т. д. № 3/2011 г. ОСГК ВКС. Решението предвижда съдебен контрол на преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ – кой от работниците или служителите работи по-добре и при упражняването на този контрол съдът проверява основават ли се оценките на работодателя на законовите критерии за действително притежаваните от работниците или служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. По настоящото дело градският съд е действал съобразно принципните постановки на тълкувателното решение, след като в исковата молба Т. изрично се е позовал на незаконност на уволнението поради неправилно извършен подбор. Решаващият съд е изложил съображения, че оценките на работодателя са формални и немотивирани, тъй- като представеният от работодателя протокол за подбор и оценка се отнася за множество работници и служители от различни специалности и сектори на производство от една и съща комисия, която се е ограничила да определи работата на всеки отделен работник или служител като отлична, добра или слаба, без да са удостовери по какъв начин е формирана тази оценка. Този извод на съда е фактически, резултат на преценка на доказателствата по делото, правилността му може да бъде преценявана при решаване на делото по същество по чл. 293 ГПК, след допусната касация, но не е основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 25. 10. 2011 г. по гр. д. № 8584/2011 г. на Софийския градски съд по жалбата на [фирма], [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: