4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 852
Гр.София, 16.11.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 385 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – А. М. А., [населено място] срещу решение № 426/29.10.14г., постановено по гр.д.№ 556/14г. от Врачанския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 416/17.06.14г. по гр.д.№ 554/14г. на Врачанския районен съд за осъждане на касатора да заплати на Агенция за хората с увреждания, [населено място] на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД сумата от 14400 лв., представляваща престацията по договор № 30-С./3/14.10.10г., сумата от 4780.14 лв. – обезщетение за забава съгласно чл.27 на договора за периода 01.12.10г. – 06.02.14г. и сумата от 908.69 лв. върху сумата от 2880 лв. за периода 12.01.11г. – 06.02.14г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.02.14г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът Агенция за хората с увреждания, [населено място] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 14.10.10г. между страните е сключен договор за финансиране на проект „Стартиране на дейност чрез подвижен търговски кемпер” с място на реализация [населено място], като бенефициентът (настоящ касатор) е следвало да постигне резултати, предвидени в договора: усвояване на 14400 лв. през инвестиционен период от 3 месеца и финансов резултат от същинския период на стопанската дейност за 30 месеца по утвърден бюджет. По делото е било безспорно, че финансирането със сумата от 14400 лв. е извършено и търговският кемпер е закупен, както и че е получено разрешение за продажба на хранителни стоки от РИОКОЗ и е издадено разрешение за регистрация в ОДБХ – В.. След обсъждане на събраните по делото доказателства от извършени проверки на представители на агенцията и разменената между страните кореспонденция решаващият състав е счел, че е налице неизпълнение на задължението за осъществяване на самостоятелна търговска дейност от търговеца, поради което договорът е прекратен и получената субсидия подлежи на връщане на отпаднало основание. Изложени са съображения, че с оглед на целта на Закона за интеграция на хора с увреждания, ППЗИХУ и методиката за финансиране на проекти по програмите, стимулиращи самостоятелна стопанска дейност на хората с увреждания неизпълнението на задълженията по договора е съществено – кемперът се е намирал на къмпинг „Градина”, а не на мястото на реализация на проекта в [населено място]; бенефициентът е работил по трудов договор в [населено място]; през част от времето на действие на договора търговската дейност е била извършвана от трети лица, като собственикът не е участвал преимуществено в предприятието; не са били представяни отчети за извършваната стопанска дейност.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Материалноправният или процесуалноправният въпроси са винаги специфични за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същите следва да са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, както и трябва изрично да бъдат посочени от касатора. Бланкетното позоваване на текста на чл.280, ал.1 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния спор.
Касаторът е формулирал осем въпроса в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, разрешаването на които твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Част от тези въпроси са изцяло теоретични – за правната природа на договора за безвъзмездна финансова помощ, за съществуването на „кауза под условие” и за липсата на регулация на договора в смисъл на посочени задължителни реквизити и условия. Тези въпроси не са обвързани с доводи за неправилно тълкуване на конкретна правна норма. Кауза на договора, според определението на касатора, не е коментирана от въззивния съд, а са изложени единствено съображения за целта на специалния закон с оглед на тълкуване на договора във връзка и с методиката за финансиране. Тези обстоятелства са аргументирали съда да приеме, че е налице съществено неизпълнение на договорните задължения. Въпросите за задължението на съда да обсъди всички допустими и относими доказателства, за материалната доказателствена сила на проверката на изпълнението на договора, за това дали правните изводи на съда почиват на логическата преценка на доказателствата, за разпределението на доказателствената тежест, са въпроси касаещи правилността на обжалваното решение. Отговорите на тези въпроси не изискват тълкуване на процесуални норми с цел изясняване на неяснота, попълване на празноти в закона и като резултат преодоляване на противоречивото им тълкуване. Доводите на касатора са изведени от защитната му теза и са изцяло поставени принципно, като и в касационната жалба процесуалните нарушения са свързани с това, че съдът „не е изискал от агенцията на докаже поредицата от факти от сложния фактически състав на прекратяването”. В този смисъл въпросите не са конкретизирани и обвързани с разрешаването на правния спор. Последният въпрос е по основателността на иска „има ли налице прекратяване” на договора, поради което няма характер на правен въпрос съгласно чл.280, ал.1 ГПК, тъй като разрешаването му представлява произнасяне по жалбата по същество. На следващо място, касаторът въвежда и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК като сочи определения на ВКС, постановени по реда на чл.288 ГПК, които не обосновават предпоставките за допускане на касационно обжалване съгласно ТР № 1/09г. от 19.02.10г. и ТР № 2/10г. от 28.09.11г. на ОСГТК на ВКС.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 426/29.10.14г., постановено по гр.д.№ 556/14г. от Врачанския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: