О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 854
София, 22.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 411/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Ф. Н. С. от гр. Т. е подала касационна жалба срещу решението на Добричкия окръжен съд по гр. д. № 674/2009 г., приложила изложение на правни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и решения на състави на ВКС.
Ответниците не са взели становище по жалбата.
След проверка, касационният съд установи следното:
Тервелският районен съд с решение по гр. д. № 133/2008 г. е отхвърлил предявения от Ф. С. срещу Ф. С. , Ю. Х. и Т. П. , тримата от гр. Т., иск за обявяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, удостоверен с нот. акт № 152/1. 3. 2006 г., с който Ф. С. е продал на Ю. Х. едноетажно жилище, със застроена площ 110 кв.м. върху държавна земя, представляваща дворно място от 500 кв.м., УПИ ХІІ-118 в кв. 9 по плана на гр. Т.. С решението е отхвърлен иска на Ф. С. да бъде обезсилен нот. акт № 151/2006 г. и да се признае за установено, че ищцата и съпругът й Ф. С. са собственици на същия недвижим имот. Добричкият окръжен съд, с въззивно решение от 13. 11. 2009 г., е обезсилил първоинстанционото решение в частта за отхвърляне на иска за обявяване относителна недействителност на договора за покупко-продажба и прекратил производството по този иск, като потвърдил решението на райония съд в останалата част.
Искането на жалбоподателката за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК като се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото Фактически, обаче, изложението не съдържа конкретизация на такива въпроси. Изтъкват се констатации на въззивния съд за непрецизна искова молба и неточна квалификация, при което съдът е бил длъжен да укаже на страната да отстрани недостатъците на молбата и се сочат решения, при които касационната инстанция е дала такива указания на въззивния съд. Твърди се в изложението, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е разгледал всички оплаквания и изявления на жалбоподателя. Тези доводи са неотносими към искането за касация, тъй-като те представляват оспорване на доказателствените изводи на съда, а такава преценка може да се прави само при разглеждане на жалбата по същество след допусната касация. Изложените съображения не съответстват на изискването по чл. 280 ал. 1 ГПК за произнасяне по въпрос, които има определящо значение за спора по делото. Предмет на делото е иск по чл. 22, ал. 3 СК /отм./ да се обяви за относително недействителна спрямо ищцата продажбата на имот – съпружеска имуществена общност, което разпореждане е извършено еднолично от съпруга й Ф. С. . Съдът е съобразил, че законът предвижда преклузивен шестмесечен срок, считано от момента на узнаването, в който съпругът, неучаствал в разпореждането може да предяви иска. След изчерпателна преценка на доказателствата, въззивният съд е приел, че ищцата е узнала за продажбата най-късно на 30. 9. 2007 г., а е предявила иска на 12. 9. 2008 г. или след изтичане на преклузивния срок на 30. 3. 2008 г.. Това е решаващото съображение на въззивния съд да квалифицира иска като процесуално недопустим и да прекрати производството по него, а съответно да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за обезсилване на нотариалния акт, удостоверяващ продажбата и за отхвърляне на иска за признаване право на собственост на ищцата и съпруга й върху продадения имот. В този смисъл, изтъкнатите от жалбоподателката и неправилни, според нея, бездействия на съда относно процесуални въпроси, не могат да бъда основание за допускане на касационно обжалване. Те не са обусловили съдебния акт, а констатацията на съда, че правото на ищцата да оспори действителността на разпоредителната сделка е преклудирано, който извод е основан на доказателствата по делото и на закона.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Добричкия окръжен съд от 13. 11. 2009 г. по гр. д. № 674/2009 г. по жалбата на Ф. Н. С. от гр. Т..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: