Р Е Ш Е Н И Е
№ 379
София 30.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми април, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова гражданско дело № 1421/2008 година.
Производство на касационно обжалване на основание чл. 218а ГПК. /отм./
К. Д. Б. от гр. П. е подала касационна жалба против решението на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 2169/2007 год.
Ответникът В. Г. Т. от гр. П. счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
След проверка, касационният съд установи следното:
Пловдивският окръжен съд, с въззивно решение от 19. 12. 2007 г.по гр. д. № 2169/2007 г., е отхвърлил иска на Б. срещу Т. за сумата 6000 лв., за която ищцата е твърдяла, че е част от заем в размер на 9000 лв, който е дала на ответника, но той й е върнал само сумата 3000 лв.. Въззивният съд е приел за недоказано твърдението на ищцата, че между страните има сключен договор за заем
Решението е постановено при нарушение на съществени процесуални правила, което е основание за отмяна по чл. 218ж, ал. 1 ГПК. /отм./
По делото е представен подписан от ответника В писмен документ, в който са посочени като дължими на съответни дати, три парични суми от по 2000 лв.. Окръжният съд е приел, че в този документ не е удостоверено, че сумата е получена реално от ответника и че страните са влезли в заемни правоотношения, поради което не може да се счита, че сумата 6000 лв. се дължи от ответника на ищцата.
Изводът е необоснован, постановен в нарушение на чл. 127, ал. 1 ГПК./отм./ Ищцата е заявила в исковата молба, че сумата се дължи от ответника като невърната част от заем и при наличието на едностранно писмено удостоверено волеизявление на ответника В, че дължи тази сума, съдът не е имал основание да приеме за недоказано обстоятелството, че ищцата действително е предала сумата на ответника и той реално я е получил от нея. Съдът е следвало да вземе предвид правилата от практиката и житейския опит, като доказателство, че притежаваната и представена от ищцата т. н. „разписка” за дължими от ответника суми, доказва, че тя е адресат, кредитор на паричното задължение на ответника. По този въпрос – за дълга на ответника към ищцата, съдът не е отчел правилно и признанието на Т. при връчване на нотариалната покана за изпълнение на същия дълг, с което той е заявил, че е правил опити да се издължи, но Б. не се е отзовала и не е съдействала да получи сумите. В това изявление на ответника не се правят възражения срещу дълга от 6000 лв. поради невърнат заем, както е описано в нотариалната покана, от което следва, че той не оспорва това си задължение на посоченото основание. В първоинстанционното производство ответникът Т. е заявил, че между него и ищцата съществуват взаимоотношения във връзка с други плащания, но не е представил доказателства за такива обстоятелства и конкретно, че разписката за „дължими пари” се отнася до други правоотношения между страните. Позовавайки се само на това недоказано възражение на ответника, решаващият съд не е имал основание да отрече твърденията на ищцата, подкрепени с писмени доказателства. Наред с това, изпълнявайки изискванията по чл. 188, ал. 2 ГПК /отм./ да основе решението си върху закона, като приложи относимата за спора правна норма, без да е обвързан от сочената от ищцата правна квалификация по чл. 240 ЗЗД, решаващият съд е бил длъжен да посочи кое е правното основание на признатия от ответника паричен дълг към ищцата, след като е счел, че задължението му не произхожда от заем..
На основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./ Върховният касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 19. 12. 2007 г. по гр. д. № 2169/2007 г. на Пловдивския окръжен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: