О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 856
гр. София, 06.08.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 13 май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 187 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца В. П. К. срещу решение от 29.10.2009 г. по в. гр.дело № 798/2009 г. на Русенския окръжен съд, с което е отменено решение от 03.07.2009 г. по гр.дело № 749/2008 г. на Русенския районен съд и вместо отменената част е отхвърлен предявения иск от жалбоподателя срещу Л. С. П. и В. Г. Т. за установяване правото му на собственост върху 19 кв.м. по буквите АBCD от имот с идентификатор 63427.2.1352 по кадастралната карта на гр. Р. относно границата между имот с идентификатор 63427.2.1352 и с идентификатор 63427.2.1902 като неоснователен.
Жалбоподателят мотивира доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по приложението на чл.53,ал.2 от ЗКИР, чл.33,ал.1,пр.последно и ал .2 от ЗТСУ/отм./ и по-точно допустим ли е иск с пр.осн.чл.53,ал.3 от ЗКИР, ако ищецът не е обжалвал заповедта, с която е одобрен действащия регулационен план и същият е влязъл в сила, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 271/13.05.2009 г. по гр.дело № 240/2008 г. на II г.о. на ВКС, решение № 1746/17.02.94 г. по гр.дело № 2309/93 г. на IV г.о. на ВКС. Поставен е правния въпрос по приложението на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗТСУ/отм./ и по-точно слева ли да се счете, че регулацията е приложена, ако въпреки заемането на придаваемото място с материализирана на място ограда от праводателите на ищеца, продължило повече от 30 години не е доказано плащане на придаваемото място. Според жалбоподателя въпросът е решен в противоречие с решение № 501/27.07.2009 г. по гр.дело № 1987/2007 г. на IV г.о. на ВКС и решение № 1746/17.11.94 г. по гр.дело № 2309/93 г. на IV г.о. на ВКС.
Формулиран е правния въпрос за предпоставките на иска по чл.53,ал.2 от ЗКИР, който е решен в противоречие с решение от 06.11.2007 г. по гр.дело № 365/2007 г. на Софийски окръжен съд и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Поставените правни въпроси според жалбоподателя са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС – ТР №3/15.07.93 г. на ОСГК на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по жалбата Л. С. П. и В. Г. Т. не са изразили становище по жалбата.
Върховен касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от процесуално легитимирана страна и е допустима.
Обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
За да отхвърли предявения иск с пр.осн.чл.53,ал.2 от ЗКИР въззивният съд е приел, че жалбоподателят-ищец В. К. е собственик на имот с идентификатор 63427.2.1352, а ответниците по жалбата са собственици на съседния имот с идентификатор 63427.2.1902 по плана на гр. Р., ул.”Х”. Легитимацията на ищеца, като собственик на ? ид.част от процесния имот произтича от сключен договор за прехвърляне собственост на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, извършено с нот.акт № 160/27.09.1984 г., с който майка му А. К. му прехвърлила ? идеална част от имота с пространство 437 кв.м., находящ се в гр. Р., ул.”О” № 11, образуващ имот пл. № 11 в кв.285 и отказ от наследството, оставено от общия наследодател П починал на 17.03.82 г. от наследника и брат на ищеца Д. К.
Прието е, че с нот.акт № 76,нот.дело № 585/78 г. ответниците по иска Л. П. и В. Т. закупили 1/2 ид.част от жилищната сграда и от дворното място от 660 кв.м., представляващо имот пл. № 10 в кв.285 по плана на гр. Р., съседен на имота на ищеца.становено е от съда, че имота, собственост на ищеца е предмет на кадастралния и улично- регулационен план на гр. Р. от 1959 г. Впоследствие със заповед № 201/61 г. е одобрено частично изменение на регулациония план, като е изменена дворищната регулация на кв.285 частично за парцел ****span>I -8,9,10 и II -13,14,15,16. Със заповед № 354/61 г. е одобен регулационен план за изменение на дворищната регулация на кв.285 за парцел ****span>II -13,14,15,16. Със заповед № 70/79 г. е одобрено изменение на регулацията на кв.285 относно отреждане на имоти № 9 и 10 за детска площадка. Съобразно предвижданията на регулационните планове от 1961 г. към имота, собственост на ищеца са предвидени придаваеми места – две на брой с площ от по 53 кв.м. от имота на ответниците, съответно от имота на ищеца е предвидено придаваемо място към имот 13 с площ от 131.50 кв.м. По тези планове кадастралната граница между имота на ищеца – пл. № 11 и този на ответниците пл. № 10 представлява начупена линия, обозначена със зелен цвят на скицата на вещото лице-л.88 от делото. Регулационната линия между двата имота минава по линията АБВ по същата скица, като по делото не е установено регулационните сметки да са били уредени – т.е. придаваемите места към имота на ищеца да са били изплатени от последния.
Установено е, че между имота на ищеца и този на ответниците е била изградена ограда от телена мрежа и бетонови колове, възоснова на издадено разрешения за строеж от 26.05.1976 г. Прието е, че материализираната на място ограда почти съвпада/нанесена е с незначително отклонение/ с регулационната граница между двата имота съобразно изменението на дворищната регулация на кв.286, одобрена със заповед № 201/61 г.
Прието е от съда, че действащия кадастрален план за процесния имот е от 1985 г. и съобразно същия кадастралната граница между двата имота е различна от тази, предвидена по плана от 1959 г., съответно от регулационната граница по регулационните планове от 1961 г. и 1979 г. Впоследствие със заповед № 1523/24.06.2004 г. е одобрен подробен устройствен план, а със заповед от 16.05.2007 г. е одобрена кадастралната карта на гр. Р..становено е, че е налице съвпадение на кадастралната граница между двата имота съобразно кадастралния план от 1985 г. с регулационната граница по одобрения ПУП от 2004 г. и с кадастралната граница по одобрената кадастрална карта.
Въззивният съд е обсъдил регулационния статут на имота, собственост на ищеца и е приел, че възоснова на разрешение за строеж ищецът е изградил ограда от телена мрежа между имотите, която съвпада с регулационната граница съобразно регулационния план от 1961 г. Прието е, че след придобиване на имота от ответниците през 1979 г. е изменена регулацията относно отреждане на имоти пл. № 9 и 10 по ул.”О” за детска площадка, одобрен със заповед № 70/06.03.79 г.и че за периода от тогава до одобряване на действащия ПУП не е имало други регулационни планове, възоснова на които да е извършена трансформация на регулационната линия в кадастрална граница между двата имота. Прието е, че изменението на регулацията през 1979 г. касае отреждане на имота на ответниците за обществено мероприятие, т.е. касае улично-регулационния план, който при действието на ЗТСУ се извършва с отчуждителна заповед и самото отреждане не означава отчуждаване. При липса на данни за приложена регулация съдът е приел, че отпада отреждането с плана от 1979 г. и остават предвижданията за процесния имот според плана от 1908 г.
Съдът е приел, че относно измененията в дворищнорегулационния план от 1961 г., касаещо имота на ищеца същият не е приложен, тъй като по делото не са налице доказателства ищецът или праводателите му да са изплатили на ответниците или праводателите им обезщетение за придаваемото място. С оглед на това съдът е приел, че за ищеца не е налице законно основание да заеме придаваемата се част от имота на ответниците и поради това дворищнорегулационния план от 1961 г. не е приложен. По отношение на процесните имоти съдът е приел, че действа предходния план от 1908 г., че за имота на ищеца не следва да се вземат предвид предвижданията по регулационния план от 1959 г., тъй като същият касае само уличната, а не дворищната регулация, поради което този план не прекратява действието на регулационния план от 1908 г. С оглед на това съдът е приел, че ищецът не е доказал правото си на собственост върху 19 кв.м. , заключени по буквите АВСD на скицата на л.7 от делото. Прието е също, че действащия регулационен план от 2004 г. е съобразен с кадастралния план, одобрен през 1985 г. Жалбоподателят не е обжалвал заповедта за одобряване на кадастралния план от 1985 г. и поради това според съда ищецът няма право да претендира промяна на имотните граници по съдебен ред. При тези съображения съдът е отхвърлил иска с пр.осн.чл.53,ал.2 от ЗКИР като неоснователен.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за допускане касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 от ГПК по правния въпрос по приложението на чл.53,ал.2 от ЗКИР и по-точно допустим ли е иск с пр.осн.чл.53,ал.2 от ЗКИР, ако ищецът не е обжалвал заповедта, с която е одобрен действащия регулационен план и същият е влязъл в сила, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 271/13.05.2009 г. по гр.дело № 240/2008 г. на II г.о. на ВКС, на решение № 1746/17.02.94 г. по гр.дело № 2309/93 г. на IV г.о. на ВКС. За да е налице основанието за допустимост на касационно обжалване по смисъла на чл. 280,ал.1,т.2 от ГПК следва правния въпрос, обусловил изхода на спора да е решен от въззивния съд в противоречие с друго влязло в сила съдебно решение на първоинстонционен, въззивен съд или състав на ВКС по същия правен въпрос. В цитираните решения на ВКС – решение № 271/13.05.2009 г. по гр.дело № 240/2008 г. на II г.о. на ВКС и решение № 1746/17.02.94 г. по гр.дело № 2309/93 г. на IV г.о. на ВКС правния въпрос относно допустимостта на иска с пр.осн.чл.53,ал.2 от ЗКИР не е решаван, поради което не е налице основанието за допускане касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 от ГПК по този правен въпрос. Същият не е решен и в противоречие с указанията, дадени в т.р. № 3/1993 г. по гр.дело № 2/93 г. на ОСГК на ВС, тъй като с това решение не е дадено тълкуване по допустимостта на иска с пр.осн.чл.32,ал.1,т.2 от ЗТСУ/отм./, аналогична разпоредба на която е чл.53,ал.2 от ЗКИР.
По поставения правен въпрос по приложението на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗТСУ/отм./ и по-точно слева ли да се счете, че регулацията е приложена, ако въпреки заемането на процесното място като придаваемо с материализирана на място ограда от праводателите на ищеца, продължило повече от 30 години не е доказано плащане на придаваемото място съдът намира, че същият не е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС – т.р. №3/1993 г. по гр.дело № 2/93 г. на ОСГК на ВКС. Правният въпрос касае приложението на пар. 6 от ПР на ЗУТ. Съгласно пар.6,ал.2 от ПР на ЗУТ действащите към деня на влизане в сила на този закон дворищнорегулационни планове могат да бъдат приложени по досегашния ред в 6-месечен срок от деня на влизането в сила на закона. Неприложените в срока пар.6,ал.2 от ПР на ЗУТ регулационни планове губят отчуждителното си действие – пар.8,ал.1 от ПР на ЗУТ. В тези случаи собствеността се възстановява в лицето на собственика на имота от който е придаден имота. С обжалваното решение въззивният съд не се е позовал на разпоредбите на пар.6 от ПР на ЗУТ, което налага извода за липса на основание за допустимост на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 от ГПК. Правният въпрос не е решен в противоречие с решение № 501/27.07.2009 г. по гр.дело № 1987/2007 г. на IV г.о. на ВКС и решение № 1746/17.11.94 г. по гр.дело № 2309/93 г. на IV г.о. на ВКС. С решение № 501/27.07.2009 г. по гр.дело № 1987/07 г. на ВКС IV г.о. съдът се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.108 от ЗС, а с решение 1746/17.11.94 г. по гр.дело № 2309/93 г. на IV г.о. на ВКС съдът се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.32, ал. 2, т. 2, чл. 33, ал. 2 от ЗТСУ/отм./. Цитираните решения на състави на ВКС не обуславят наличие на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 от ГПК, тъй като не са постановени по аналогични казуси.
По поставения правен въпрос относно предпоставките за основателност на иска с пр.осн.чл. 53,ал.2 от ЗКИР съдът намира, че не е решен в противоречие с решение от 06.11.2007 г. по гр.дело № 365/2007 г. на Софийски окръжен съд, тъй като последното не е влязло в сила. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 от ГПК е налице, когато правния въпрос, решен от въззивния съд е в противоречие с друго влязло в сила съдебно решение по същия правен въпрос.
Съдът намира, че не се установява основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените правни въпроси по чл.280,ал.1,т.3 от ГПК. Съгласно даденото тълкуване в т.4-та от ТР № 1/09 г. по т.дело № 1/09 г. на ОС на ГК и ТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Нормите на чл. 53,ал.2 от ЗКИР, на чл. 33,ал.1 и ал.2 от ЗТСУ/отм./ са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложното им поле е налице трайна и обилна съдебна практика.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд по поставените правни въпроси от жалбоподателя В. К.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 367 от 29.10.2009 г. по в.гр.дело № 798/2009 г. на Русенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: