3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 86
гр. София , 01.02. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди и десета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 640 / 2010 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
И. А. А. е обжалвал въззивното решение на Софийския окръжен съд, ІІ-ри състав № 12 от 11.01.2010г. по гр.д.№ 688/2009г.
Касационната жалба е с обжалваем интерес над 1000лв., подадена е в срок , отговаря на изискванията на чл.284 ал.1 и 2 ГПК , към нея е приложено изложение по чл.284 ал.3 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение С. окръжен съд е потвърдил решението на Сливнишкия районен съд № 79 от 20.05.2009г. по гр.д.№ 188/2008г. , с което е признато за установено по отношение на И. А. А., че [община] е собственик на УПИ ХХ-71 кв.22 по плана на[населено място] и ответникът е осъден да предаде владението на имота, отменен е нот.акт № 55/2005г. на основание чл.537 ал.2 ГПК и е отхвърлен насрещният установителен иск за собственост, предявен от И. А. А. против [община] за същия имот.
Въззивният съд е приел, че имотът е придобит от държавата през 1966г. при отреждането му по плана за детски комбинат, впоследствие преотреден за жилищно строителство и по силата на §42 ПЗР ЗИДЗОС е станал частна общинска собственост. При действието на чл.86 ЗС до 1996г. е имало забрана за придобиването по давност на имота, а от тази дата до предявяването на иска с §1 ЗДЗС обн.Д.в.бр.46/2006г. до 2011г. давността за придобиване на имоти частна държавна и общинска собственост е спряна , поради което ответникът по първоначалния и ищец по насрещния иск И. А. А. не е могъл да стане собственик на твърдяното от него основание – придобивна давност.
Касаторът се позовава на недопустимост на решението без да обосновава наличието на специалните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК, но с оглед разясненията в ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК в производството по чл.288 ГПК ВКС има задължение да провери дали не съществува вероятност решението да е недопустимо. В обстоятелствената част на исковата молба се съдържат достатъчно факти , субстанциращи иск с правно основание чл.108 ЗС, какъвто е разгледан от съда. В съдебното заседание на 17.02.2009г. не е направено изменение на иска, а само уточнение свързано с редовността на исковата молба и привеждане в съответствие на обстоятелствената част с петитума, следователно няма съмнение за допустимостта на решението. Нередовността на исковата по чл. 128 т. 2 ГПК, на която се позовава касаторът също не обуславя недопустимост на решението поради задължението на съда да постанови събирането на държавната такса допълнително на основание чл.77 ГПК. Посочената противоречива практика, включително и задължителна се отнася за дължимостта на държавната такса, а не за допустимостта на решението при невнасянето й , поради което не обуславя приложението на чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК.
В изложението за допускане на касационното обжалване са развити и доводи за съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждането на спора свързани с правната квалификация на иска, преценката на доказателствата и приложението на закона, които според обобщението на самия касатор водят до неправилност на решението. Всички тези доводи обаче са относими към съдържанието на касационната жалба по чл.281 ГПК. Съгласно ТР 1/2009 г. на ВКС, ОСГК основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основания за неправилност на съдебния акт и непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийския окръжен съд, ІІ-ри състав № 12 от 11.01.2010г. по гр.д.№ 688/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: