О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 86
гр. София, 09.02.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4509 по описа на Върховния касационен съд за 2008 год., ІV г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280 ГПК.
Образувано е по подадената от А. А. Ю., чрез пълномощника й адвокат Г. Х. , касационна жалба против въззивното решение от 7.05.2008 год. по гр. д. № 66/2007 год. на Ш. окръжен съд. С него е обезсилено първоинстанционното решение по гр. д. № 337/2007 год. на Н. районен съд и производството по делото е прекратено.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, жалбоподателката счита, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение – решеният от въззивния съд въпрос по допустимостта на иска по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото с оглед липсата на утвърдена практика на ВКС поради изключването на тези дела от касационен контрол съгласно отменения ГПК.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК отговор по жалбата е дало ДЛ- Н. пазар, в който оспорва същата като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд, при проверката за допустимост на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и е в срока по чл. 283 ГПК.
Въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и прекратил като недопустимо производството по иска на касаторката с правно основание чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ, като приел, че не е налице процесуалната предпоставка за предявяването му – пропускането на срока по чл. 13, ал. 1 с. з. От представеното по делото удостоверение на ОСЗГ, гр. К. е приел, че касаторката е подала заявление за възстановяване на гори и земи от горския фонд, като с протокол от 5.09.2000 год. комисията е постановила отказ да възстанови заявените 23.5 дка гори в землището на с. П..
Д. , с оглед действуващата разпоредба на чл. 218а, ал. 1, б. “а” ГПК /отм./ въззивните решения по тези искове не подлежаха на касационно разглеждане, поради което и ВКС не се е произнасял по същество по тях. В случая обаче същественият въпрос, решен от въззивния съд е процесуалноправен – относно наличието на процесуалните предпоставки за предявяването на иска, по който въпрос както теорията, така и съдебната практика са непротиворечиви. Затова и разглеждането на въззивното решение от касационната инстанция не е обусловено от необходимостта утвърдената съдебна практика по въпроса за допустимостта на исковия процес да бъде променяна, а и такива доводи не се поддържат от касаторката. Затова и не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и касационното обжалване не следва да бъде допускано.
Поради горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 7.05.2008 год. по гр. д. № 66/2007 год. на Ш. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.