О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 973
гр. София, 29.10..2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 759/09г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № V* от 16.03.09г., постановено по гр.д. № 610/08г., Бургаският окръжен съд е отменил решение № 799 от 21.05.08г., постановено по гр.д. № 2001/06г. на Бургаския районен съд и вместо него е отхвърлил като неоснователен предявеният от М. Т. П. и Л. П. В. против О. С., Х. Ж. Х. и З. Ж. Х. иск за признаване за установено, че ищците са собственици по давност на имот № 8* по плана на новообразуваните имоти на с.о. Червенка, землището на с. Ч., Б. област /идентичен с имот пл. № 296 от кв.12 по плана на зоната за земеделско ползване в м.”Ч”/, ведно с построената в него полумасивна сграда.становено е, че с нот.акт № 187/04г. ищецът Л е закупил от лицата П. Р. Ч. и А. П. Ч. имот пл. № 294 в кв.12 по плана на м.”Ч”, с. Ч., който имот е бил предоставен на наследодателката им за ползване през 1988 г. по силата на ПМС № 26 от 1987г. и на който същите са признати за собственици през 1993г. на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Вместо представения им за ползване имот пл. № 2* през годините продавачите са ползвали процесния имот пл. № 2* като след сключване на договора за покупко-продажба са предали владението върху него на ищците. През 2007г. правото на собственост върху имота е възстановено на ответниците по реда на ЗСПЗЗ. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че ищците не са придобили процесния имот по давност, тъй като намерението им за владение на същия е възникнало от момента на узнаване на обстоятелството, че са закупили не него, а друг имот, т.е. от момента на одобряване на плана на новообразуваните имоти, като и че разпоредбата на чл.82 ЗС в случая не намира приложение. Прието е, че районният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.188, ал.3 ГПК/отм./ като е приел, че давностният срок е започнал да тече от 22.11.1997г.(влизане в сила на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ) и е изтекъл след предявяването на иска на 22.11.2007г., доколкото твърденията в исковата молба са, че към момента на предявяване на иска – 18.07.06г. давностният срок е изтекъл и в хода на процеса ищците не са изменяли същите.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от М. Т. П. и Л. П. В. с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК
К. основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправни въпроси (по приложението на чл.68, чл.69, чл.79 и чл.82 ЗС), които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Сочи се противоречие с Р № 231 от 27.03.97г., Р № 636 от 04.12.03г., Р 734 от 12.06.06г.,Р № 1* от 22.10.08г., Р № 1* от 01.12.08г. и Р № 86 от 16.02.09г. на ВКС.
Ответниците по жалбата Х. Х. и З. Х. в представения по делото писмен отговор са изразили становище, че касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане. Претендират разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Доколкото в случая жалбоподателите не се позовават на задължителна съдебна практика на ВКС (постановления на Пленума на ВС, приети при действието на ЗУС или ТР на ОС на гражданската и търговската колегия на ВКС, приети при действието на ЗСВ), следва да се приеме, че основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, а тъй като същите се позовават на няколко решения на ВКС по конкретни спорове, следва да се извърши преценка дали са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване би било налице, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение по граждански спор, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. В случая противоречие между обжалваното и посочените по-горе решения не е налице, тъй като с тях са разгледани различни от настоящата хипотези. Наред с това следва да се отбележи, че въпросът за началния момент на осъществяваното от касаторите, респ. на продавачите по нот.акт № 187/04г. владение върху процесния имот – дали това е започнало от 1997г., от 2004г. или от 2005г. няма никакво значение за крайните изводи на съда, тъй като според приетото от него и в трите случая към 18.07.06г., към който момент в исковата молба се твърди, че имотът е придобит по давност, десетгодишният срок по чл.79, ал.1 ЗС не е бил изтекъл. Наред с това обжалваното решение е постановено в съответствие с трайно установената практика на ВКС по приложението на чл.82 ЗС, според която за да може владелецът да присъедини към своето владение и владението на своя праводател е необходимо наличие на частно или универсално правоприемство, каквото в случая не е установено да е налице, доколкото предмет на посочения договор за покупко- продажба е друг имот, а не процесния.
С оглед изложеното подадената от М. Т. П. и Л. П. В. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по жалбата сторените от тях разноски в настоящото производство в размер на 250 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № V* от 16.03.09г., постановено по гр.д. № 610/08г. на Бургаския окръжен съд.
О с ъ ж д а М. Т. П. и Л. П. В. от гр. С. да заплатят на Х. Ж. Х. и З. Ж. Х. от с. Ч., Б. област сумата 250 лв./двеста и петдесет лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: