Определение №868 от 4.10.2010 по гр. дело №1701/1701 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 868

София 04.10.2010

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 28 септември 2010 година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : Дияна Ценева
Б. ДЕЧЕВА

от съдията Д. Ц. гр.д. № 1701/09 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 24.06.2009 г. по гр.д. № 3646/08 г. на Софийски градски съд е оставено в сила решението на Софийски районен съд, постановено по гр.д. № 15 912/80 г., с което е отхвърлен като погасен по давност искът на Х. В. А., Л. П. Я., Ц. К. П., В. К. К., В. К. П., М. В. А., В. В. Б. и А. В. Я. за обезсилване по реда на чл. 288, ал.6 ГПК/ отм./ на възлагателно решение от 29.04.1981 г., с което на основание чл. 288, ал.2 ГПК/ отм./ е поставен в дял на П. В. Я. следния недвижим имот: апартамент № 22, находящ се в гр. С., ж.к.”Стрелбище”, бл.6, вх.”Б”, ет.2, със застроена площ 76.21 кв.м.
Против въззивното решение е подадена касационна жалба от адв. Н. Х. и адв. В. Т. като пълномощници на Х. В. А., Л. П. Я., Ц. К. П., В. К. К., В. К. П., М. В. А., В. В. Б. и А. В. Я.. В жалбата са изложени доводи за недопустимост на решението , евентуално за неправилност на същото поради нарушение на материалния закон. Твърдението на жалбоподателите е, че съдът служебно е приложил института на погасителната давност при липса на надлежно заявено възражение от ответната страна.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК сочат, че като е приложил служебно погасителната давност, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, поради което е налице основание за касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответницата по касация Н. С. Я. чрез своя пълномощник адв. Д. Х. изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе относно допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
За да остави в сила първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че потестативното право на жалбоподателите да искат обезсилване на възлагателното решение, е погасено по давност. Изводът е обоснован с това, че правото да се иска обезсилване на решението за възлагане на неподеляем жилищен имот е могло да бъде упражнено от деня, от който длъжникът е изпаднал в забава за изплащане на две пълни вноски, в случая – 30.10.1981 г., а искът е предявен на 19.06.2007 г., т.е. значително след изтичане на общата петгодишна давност.
Видно от изложението в касационната жалба и приложението към нея, жалбоподателите не оспорват, че ответницата Н. С. Я. е направила възражение за погасителна давност, но считат, че същото е било ориентирано към вземането за уравнение на дела на техния наследодател, а не към потестативното право да се иска обезсилване на възлагателното решение, постановено на 03.04.1981 г. по гр.д. № 15 912/80 г. на Софийски районен съд. С това обосновават доводите си, че въззивният съд е приложил погасителната давност служебно, в нарушение на практиката на ВКС, обективирана и в представените съдебни решения, която последователно приеме, че давността не се прилага служебно.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поставеният в изложението правен въпрос може ли съдът да прилага служебно погасителната давност не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата, доколкото в атакуваното решение не е даден положителен отговор на същия. Въззивният съд е приел, че ответницата се е позовала на изтекла погасителна давност за потестативното право да се иска обезсилване на възлагателното решение, поради което е обсъдил това възражение и го е намерил за основателно по съображения, подробно изложени в решението. Дали възражението е възприето в неговия действителен смисъл е въпрос, който не може да бъде обсъждан в настоящото производство, тъй като е относим към касационните основания по чл. 281 ГПК, а не към основанията за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 24.06.2009 г. по гр.д. № 3646/08 г. на Софийски градски съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top