О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1129
София 15.12.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 14 декември 2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : Дияна Ценева
Б. ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ц. гр.д. № 1751/09 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. К. С. чрез неговия пълномощник адв. М. С., против решение № 529 от 23.12.2008 г. по гр.д. № 2503/08 г. на Софийски градски съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон и се иска неговата отмяна.
В изложение към касационната жалба касаторът обосновава наличието на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с твърдението, че съдът е разрешил спорния въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Позовава се на решения № 139 от 23.11.1985 г. по гр.д. № 111/85 г. на ОСГК; решение № 410 от 1997 г. на ВКс, 5-членен състав; решение № 676 от 05.04.1976 г. по гр.д. № 290/76 г. на І г.о.; решение № 1332 от 21.06.1976 г. по гр.д. № 853/76 г. на І г.о.
Ответницата по касация М. В. С. чрез своите процесуални представители адв. Д. Ц. и Е. Х. изразява становище, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе относно допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решението от 21.04.2008 г. по гр.д. № 13938/07 г. на Софийски районен съд, с което на основание чл. 32, ал.2 ЗС е разпределено ползуването на съсобствен недвижим имот, представляващ УПИ ІV- 298 в кв. 85 по плана на гр. С., кв. ”В.” между съсобствениците М. В. С. и Г. К. С. съобразно скиците към заключението на в.л. инж. Ч., представляващи неразделна част от решението. Прието е, че процесният недвижим имот е с площ 641.20 кв.м., а страните се легитимират като негови съсобственици при равни права- по ? ид. част. В имота има построена жилищна сграда в режим на етажна собственост, в която съсобствениците притежават самостоятелни обекти на собственост. В дворното място всеки от съсобствениците е изградил и ползува и други спомагателни постройки. Въззивният съд е приел, че изготвеният от вещото лице вариант за разпределяне ползуването на дворното място е съобразен с всички тези обстоятелства и осигурява на съсобствениците възможност да упражняват в пълен обем правата си върху терена и съответния обект в жилищната сграда и да ползуват второстепенните постройки.
Поставените от жалбоподателя правни въпроси, макар и непрецизно формулирани, могат да бъдат изведени от молбата му от 24.07.2009 г. Първият правен въпрос е за допустимостта на предявения иск. Касаторът поддържа, че въззивният съд е приел искът да е допустим в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 139 от 23.11.1985 г. по гр.д. № 111/85 г. на ОСГК и на решение № 410/97 г. на 5-членен състав, тъй като ищцата не е посочила в какво се изравят споровете и противоречията между съсобствениците във връзка с ползуването на съсобствената вещ. Доводът е неоснователен. В посочените две съдебни решения въпросът за допустимостта на иск по чл. 32, ал.2 ЗС не е разискван. В първото решение е посочено в какви случаи съобственикът може да защити своето право на собственост срещу друг съсобственик с иск по чл. 109, ал.1 ЗС и в кои случи – с иск по чл. 32, ал.2 ЗС. В решение № 410 от 1997 г. пък е посочено, че преди да предприеме действия по отдаване на съсобствената вещ под наем, съсобственикът е следвало да уреди отношенията си с другия съсобственик, включително и чрез иск по чл. 32, ал.2 ЗС, за да може да изпълни задължението си като наемодател да престира спокойно и необезспокоявано право на ползуване върху вещта.
В своята практика ВКС последователно се придържа към разбирането, че когато вещта е съсобствена между две лица при равни права, предявяването на иск по чл. 32, ал.2 ЗС от единия от съсобствениците е достатъчно основание за неговата допустимост, тъй като е указание за невъзможност да се формира съгласие между съсобствениците за ползуването на общата вещ.
На следващо място се поддържа, че като е възложил изготвянето на съдебно- техническа експертиза на същото вещо лице, което е дало заключение и пред първата инстанция, въззивният съд е процедирал в противоречие с практиката на ВКС, която изисквала експертизата да бъде възлагана на различни вещи лица. Жалбоподателят не представя съдебна практика в посочения смисъл, а такава не е известна и на настоящия състав. Решенията, на които се позовава, не съдържат произнасяне по този въпрос. В случая въззивният съд е изискал да се извършат допълнителни изследвания за изясняване на актуалния регулационен статут на съсобствения имот, които няма пречка да бъдат възложени на същото вещо лице, което е изготвило и първоначалното заключение. По този процесуален въпрос няма колебание в съдебната практика. Ако страна е считала, че са били налице основанията по чл. 158, ал.1 ГПК/ отм./ или вещото лице е некомпетентно, е следвало да поиска заменяването му с друго, а ако не е била съгласна с даденото заключение е разполагала с възможността да поиска назначаване на нов състав от три вещи лица.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 529 от 23.12.2008 г. по гр.д. № 2503/08 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: